Да се ОПЛАЧЕМ и да поспортуваме ... октомври

  • 80 770
  • 2 463
# 435
Поредната безсънна нощ ,а после бач!
Фил,как сте?
Виж целия пост
# 436
Сутринта ме засилиха по спешност със здрав виртуален ритник.
До гуша ми дойде от несериозни хора. Поемат ангажимент, някой разчита на тях да свършат работа, а те в последния момент казват ми няма да мога. Пък другите да се оправят както могат. И после разни будали като мен спасяват положението в последния възможен момент с цената на много нерви.
Виж целия пост
# 437
Официално сме по-добре. Това не пречи между 3 и 4 да не спим, защото малкият имаше кашляща криза. Явно задна хрема. И тази сутрин рано-рано се събуди свеж и готов за подвизи, а горката му майка пие второ кафе.

Всичко ми е свито и притеснено. Вече почвам да се питам дали това не е нормалният живот на възрастните хора Cry
Виж целия пост
# 438
Фил, май по-добре да си мълча, че ще кажа, че дори в най-спокойните мигове, никога, никога не съм изпитвала усещането за свобода, каквото изпитвах без деца. Не за друго, а защото няма миг, в който да не съм наясно, че някой, нечий живот зависи от мен.
Виж целия пост
# 439
Ох,бе ,Уиш,тъкмо си го мислех това,след поста на Фил!
Разлях кафето на клиентка, не успях да намеря един артикул, който си беше там през цялото време и започва да ме боли гърлото...
Виж целия пост
# 440
Знам... толкова ми липсва предишната безгрижност. И когато не са децата, които ме притесняват, то са моите родители. Освен постоянния стрес по моето професионално бъдеще... мисля, че годините на щастието са зад мен.
Виж целия пост
# 441
Даже е по-гадно като са големи децата. Ей го оня пръдльо, 29-годишният, бил болен. Кашлял, точел сополи, ама не отишъл на лекар. Да беше малък, да му перна един зад врата и да направя каквото трябва. А сега, само стискам палци и тва е.
Виж целия пост
# 442
Притеснението ще е завинаги.Съдя по родителите ми, познати по-възрастни,форума ако щете.Зависи и от психиката,кой как приема някои проблеми/трудности.Почва се с хреми, инфекции,учене,социализиране в градина/училище,успехи,държание, по-нататък връзки,друго семейство,не дай Боже и по-сериозни здравословни проблеми...Абе все има за какво.
Виж целия пост
# 443
Има дни, в които искрено завиждам на свекъра. Той е издигнал виртуална стена между своя живот и проблемите на децата си. Сигурно си има своята пропускливост, но като цяло се е концентрирал само в какво може да му създаде удоволствие. И го прави. Блазе му.
Виж целия пост
# 444
Не мога да завиждам на такива хора, съжалявам ги!
Няма по-голямо щастие от усмивката на детето ти и от неговата любов, особено когато ти си причината. Клише ,но е истина.
Виж целия пост
# 445
Моите най-безгрижни години бяха като бях студентка. Simple Smile
Смятам обаче, че децата вкъщи са ми най-голямото щастие и гордост, която мога да изпитам. Всички безсънни нощи и мисли по тях не са способни да надделеят над тази велика безрезервна любов, която получаваме от тях.
Понякога толкова съм се вглъбила в техните нужди, че забравям, че и аз съм човек...
И аз беснея в момента, заради поет ангажимент. ММ пътува на 450км, за да види как ще натоварят 4 тона машина. В последния момент се оказва, че  организатора на транспорта някак си е забравил да го организира за този ден. И сега пак наново организация за друг ден за кран, тир...
Виж целия пост
# 446
Фил, малцина са тия като него...повечето сме от другия тип дето все нещо мислим и нямаме и минута спокойствие. За жалост...Обаче трябва да му поискаш рецептата за тая пропускливост /мн.ми хареса думата/ и да се учим и ние. Е, може и постепенно, но трябва!

п.п. пропускливост имам предвид към околните, не към децата ...
Виж целия пост
# 447
Съчувствие и съпричастност от мен за вас! И Халапеньо се събуди с болно гърло, а него заболи ли го гърло, настава ад... Крайно време е да ги маха тези сливици, щото е нетърпимо и качеството му на живот е зеро, една кола/бира не може да изпие. Слабото място са му от бебе. Като моята глава, ден втори с главобол и щом ме боли и окото, знам, че ще има и ден трети Head Band
Виж целия пост
# 448
Не завиждам,а съжалявам такива хора.Висша форма на егоизъм е за мен това,около мен има позната роднина със същото поведение.За нея си може и да е щастлива,на мен отстрани ми изглежда самотна и с лицемерна усмивка и прехваленост.
Виж целия пост
# 449
Най-безгрижното ми време беше, когато съм била бременна. Нещо хормонално ще да е било, явно, но си ходех дебела, тъпа и щастлива и нищо не можеше да ме поклати.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия