Политиката в България 3

The Договор от Гуадалупе Идалго, подписан на 2 февруари 1848 г. от дипломат Николас Трист и Мексиканец пълномощник представителите Луис Г. Куевас, Бернардо Куто и Мигел Атристейн прекратиха войната. Договорът дава на САЩ безспорен контрол над Тексас, установява американо-мексиканската граница по протежение на Рио Гранде и отстъпва на Съединените щати днешните щати на Калифорния, Невада, и Юта, повечето от Ню Мексико, Аризона и Колорадо, и части от Тексас, Оклахома, Канзас, и Уайоминг. В замяна Мексико получи $ 15 милиона[194] ($ 443 милиона днес) - по-малко от половината от сумата, която САЩ се опитаха да предложат на Мексико за земята преди започването на военни действия[195] - и САЩ се съгласиха да поемат 3,25 милиона долара (96 милиона долара днес) в дългове, които мексиканското правителство дължи на американски граждани.[196] Областта на придобития домейн е предоставена от Федералния междуведомствен комитет като 338 680 960 дка. Цената беше 16 295 149 щатски долара или приблизително 5 цента на декар.[197] Районът възлиза на една трета от първоначалната територия на Мексико от нейната независимост през 1821 година.

Договорът беше ратифициран от Сената на САЩ с гласуване от 38 на 14 на 10 март и от Мексико чрез законодателен вот от 51 до 34 и от Сената от 33 до 4 на 19 май. Новини, че законодателното събрание на Ню Мексико е прието акт за организация на териториално правителство на САЩ спомогна за облекчаване на мексиканската загриженост за изоставянето на хората от Ню Мексико.[198] Придобиването беше източник на противоречия, особено сред американските политици, които се противопоставиха на войната от самото начало. Водещ антивоенни американски вестник „Уиг“ Национален разузнавач, сардонично заключи, че "Ние не вземаме нищо чрез завоевание ... Слава Богу."[10][11]

Придобитите земи на запад от Рио Гранде традиционно се наричат Мексиканска цесия в САЩ, за разлика от Анексиране на Тексас две години по-рано, въпреки че разделянето на Ню Мексико по средата в Рио Гранде никога не е имало основание нито за контрол, нито за мексикански граници. Мексико никога не признава независимостта на Тексас[199] преди войната и не отстъпи претенцията си за територия на север от Рио Гранде или Река Гила до този договор.

Преди да ратифицира договора, американският сенат направи две изменения: промяна на формулировката на член IX (който гарантираше на мексиканците, живеещи в закупените територии правото да станат граждани на САЩ) и заличаване на член X (който признава легитимността на даренията за земя, направени от Мексиканско правителство). На 26 май 1848 г., когато двете страни си разменят ратификациите на договора, те се съгласяват с протокол от три члена (известен като Протокол от Керетаро), за да обяснят измененията. Първият член твърди, че първоначалният член IX от договора, макар и заменен с член III от Договора от Луизиана, все пак ще предоставя правата, очертани в член IX. Втората статия потвърждава легитимността на безвъзмездните помощи за земя съгласно мексиканското законодателство.[200] Протоколът е подписан в град Керетаро от А. Х. Севие, Нейтън Клифорд, и Луис де ла Роса.[200]

Член XI предлага потенциална полза за Мексико, тъй като САЩ се ангажират да потиснат нападенията на команчите и апачите, които опустошават региона, и да изплатят реституция на жертвите на набези, които не могат да предотвратят.[201] Индийските набези обаче не спират в продължение на няколко десетилетия след договора, въпреки че a холера епидемия през 1849 г. значително намали броя на команчите.[202] Робърт Летчър, Американски министър в Мексико през 1850 г., беше сигурен, че "тази мизерна 11-та статия" ще доведе до финансова разруха на САЩ, ако тя не може да бъде освободена от задълженията си.[203] САЩ бяха освободени от всички задължения по член XI пет години по-късно от член II от Покупка на Gadsden от 1853г.[204]
https://wikibgbg.top/wiki/Mexican–American_War