Ето ви нещо, имащо връзка с политиката у нас и реакциите на обществото към различни хора и бръщолевене: политиците биват три вида.
1. абсолютен измамник - докато нещата са добре, той се перчи колко е велик. Когато стане гаф или има сериозен проблем, той няма идея как да го реши и се опитва да смени темата. Вариантите са - прехвърляне към нещо, нямащо никаква връзка със случващото се /"Трябва да поканим Зеленски да говори - това автоматично ще ни помогне да решим вътрешните си проблеми и ще се заемем с корупцията и прочее, които чакат с години Русия да нападне Украйна, за да можем ние да поканим Зеленски за реч и да решим вътрешните проблеми на страната си"/ или плюене на друг с идеята всички да не гледат него /"А на тоя му плащат от Кремъл..."/
2. слаб или в най-добрия случай средняк политик - и в добро, и в зло нещата вървят трудно. Когато се съберат много гафове и хората започнат да го гледат подозрително, той "открива" причина другаде - "руските шпиони пречат на правителството да почисти коритото на тази или онази река". Ако това не помогне, се оглежда с надеждата друг да реши проблема /"Херо Мустафа, тук стана един маааалък гаф, можете ли да помогнете с чичо Джо?"/
3. истински политик - изстисква максимума от добрата ситуация, а когато настъпи лоша, той я разкоства, докато не успее да намери решение на проблема и да го реализира.
В задачата се пита кога последно сме виждали някой от третата група в родната политика! И как осъзнаването на този факт ни прави русофили, подвластни на пропаганда и каквото още се сетите? Интуицията не се оценява в класации, даже учените не са съвсем наясно с нея, но и така хората ясно усещат кога някой е ненадежден. Хвала пред българският народ, който е оцелял толкова време именно заради добрата си интуиция!
За първи и последен път сме виждали истински политик в лицето на Костов.* При все своите грешки, той направи доста неща - стабилизира хиперинфлацията, направи здравна реформа (частична), извади много от досиетата, обърна страната геополитически; разпродаде заводи, които бяха на Загуби като Кремиковци и освободи България от тежки задължения; стабилизира страната до степен, че след него имаше две правителства, които изкараха мандата си до края и т.н. Уви, понесе недоволството от тежките реформи.
Уви, след него дойдоха трима бележити посредственици - Кобурга, Станишев и Борисов, които не направиха...нищо. От страх да не загубят доверие. След тях пък дойде един тип - К.Петков - "инсталиран" от САЩ, които се държеше суперарогантно и освен това правеше политически трибунали..
*изключвам политиците преди 1945 като Буров,Ляпчев, Малинов, Мушанов, Н.Петков и пр.