Политиката в България 3

Австрия извади аргумент, който трудно може да убеди останалите в ЕС.

Ако дълги години Нидерландия беше основният глас срещу присъединяването на България към Шенген, включването на Виена като форлайнер в този хор беше по-скоро изненада.

Имаме интереси, а ако не ви харесва, имаме и други

Преди седмица австрийският канцлер Карл Нехамер посети Загреб, където беше посрещнат с военни почести. Австрийските медии бяха объркани около целта на посещението. Неблагоразумните ходове в близкото минало на Австрия да прехвърли в руски ръце контрола над газовите хранилища налагаше преговори за внос на втечнен газ от хърватски терминал на остров Крък.

Лостът в този преговори беше заявеното по-рано негативно отношение към присъединяването на България, Румъния и Хърватия към Шенген. Заявка, на която Хърватия реагира изнервено. За разлика от "слабаците" в ЕС България и Румъния, западнобалканската държава нямаше защо да очаква негативно отношение точно от Австрия. Двете държави имат трайни икономически отношения, нехарактерни по обем за държави от Централна и Източна Европа.

В крайна сметка Нехамер обърна позицията: "Разширяването на Шенген няма да се осъществи по този начин."

Разделянето на трите държави обаче се нуждаеше от нова аргументация. И Нехамер я посочи - Хърватия пази границите си образцово, а в същото време външните граници на ЕС са "недостатъчно или изобщо не са защитени", каза канцлерът, цитиран от Kurier.

"За това свидетелства преди всичко фактът, че голяма част от лицата, които подават молби за убежище в Австрия, не се регистрират по пътя си през други държави от ЕС", пише същото издание. От цитираната статистика излиза, че от 100 хил. установени мигранти в Австрия близо 75 хил. не са били регистрирани преди това, т.е. България ги е пропуснала. От представянето на тази статистика обаче не става ясно защо те не са били регистрирани в Хърватия и Унгария - двете държави, през които е могло да преминат, за да стигнат до Австрия.

Топката беше вдигната и хърватският министър-председател Андрей Пленкович просто трябваше да я отиграе и акцентира върху очевидното - Хърватия е държава по пътя, а не външна граница.

Източник, запознат с преговорния процес, коментира за "Капитал", че румънското правителство е осъзнало, че войната в Украйна дава лост на двете държави да поискат приемането им в Шенген, тъй като това може да бъде облечено като демонстрация на обединен ЕС фронт срещу руската агресия.

И ако тази теза може да бъде продадена в част от държавите членки, в Австрия, която се опитва да запази неутралитет и е по-скоро пасивна по отношение на военната помощ за Украйна, това едва ли може да бъде силен вътрешнополитически аргумент.

Иронично, България пада жертва на невъзможността на ЕС да изгради ясна политика по отношение на убежището и охраната на външните си граници.

https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2022/12/02/ … tu_priemaneto_na/

Тази вечер министърът на външните работи на Румъния Богдан Ауреску е извикал австрийската посланичка в Букурещ, за да й връчи протестна нота на румънското правителство.

Нотата е провокирана от „необоснованото и неприятелско отношение на Австрия“ по въпроса за приемането на Румъния в Шенгенското пространство.

Министерството на външните работи е пояснило, че този жест на Австрия ще има „неизбежни последици“ за отношенията между двете държави, съобщава БТА.

По-рано днес еврокомисарят по вътрешните работи Илва Йохансон и Чешкото председателство на Съвета на ЕС изразиха разочарование от решението на европейските вътрешни министри да отхвърлят предложението за приемане на България и Румъния в Шенген.

Загуби за милиони прогнозират превозвачи отвъд Дунава, ако София и Букурещ бъдат разделени за Шенген, смята Мирча Влах, генерален мениджър на Думагас (Dumagas), един от най-големите румънски товарни превозвачи.

Ако Румъния се присъедини към Шенген, а България не, това би удължило времето за гранична проверка и един камион, блокиран на границата, би струвал на превозвачите между 800 и 1000 евро на ден, изчисляват представители на бранша пред румънската агенция Медиафакс.

„Шофьорите на камиони стоят между 12 и 24 часа, понякога и по 72 часа на пунктовете Калафат-Видин и Гюргево-Русе, както и на границата с Унгария. Те получават заплащане за тези часове. Проблемът е, че им свършва работното време и трябва да намерят къде да паркират“, коментира пред Медиафакс Мирча Влах, генерален мениджър на Думагас (Dumagas), един от най-големите румънски товарни превозвачи.

По думите му присъединяването към Шенгенското пространство би означавало по-кратко време за доставка и износ. Транспортните компании ще намалят и разходите си и ще станат по-конкурентоспособни на външния пазар.

Медиафакс цитира и финансовия анализатор и бивш секретар в министерството на финансите Флорин Андрей, според когото влизане в Шенген би увеличило износа и би довело до намаляване на дефицита по търговската и текущата сметка.

https://www.vesti.bg/bulgaria/kakvo-shte-se-sluchi-ako-razdeliat … a-shengen-6156939