Съжалявам, моя грешка е абревиатурата 
.
Аз отговорих на "нещото" с умишленото преекспониране и представяне на информация е дезинформация и манипулация.
Или мога така :
Ограничаване на валутния риск. Макар и фиксиран в закон, валутният курс на лева към еврото теоретично може да се промени, тоест сега валутният риск не е елиминиран напълно. След влизането в еврозоната, валутният риск се свежда до риска от разпадане на еврозоната, който не е изключен и при валутен борд (при такъв сценарий се връщаме към курс един лев – една марка). Така след влизането в еврозоната ще имаме един източник на риск по-малко.
Активно участие. Сега България пасивно понася последиците от паричната политика и други решения на ЕЦБ. Такъв пример е решението за налагане на отрицателни лихви върху свръхдепозитите на банките, което БНБ бе принудена да репликира. След присъединяването към еврозоната управителят на БНБ ще участва във вземането на решения (като член на Управителния съвет съгласно условията за гласуване), служителите на централната банка ще участват в различни формати; министърът на финансите ще бъде представен на заседанията на Еврогрупата.
Понижаване на транзакционни и административни разходи. Домакинствата и бизнесът ще спестят разходи за обмяна на левове в евро, както и част от разходите за водене на отчетност в евро. В Словакия този ефект се оценява на 3.6% от БВП.
По-ниски лихви. Като резултат от факторите, описани по-горе и увеличената конкуренция, може да се очаква постепенно понижение на лихвите по кредити, както и на доходността по държавния дълг, но вероятно и понижение на лихвите по депозити. Въпреки това лихвените проценти няма да достигнат нивата на страни като Германия, което се обяснява с различния риск и фрагментацията на финансовите пазари. Опитът на останалите страни, които въведоха еврото след 2009 г., показва, че за разлика от ефекта на бързо понижение на лихвите при страни като Гърция през 2001 г., след кризата този ефект е по-слабо изразен, което до голяма степен се дължи на повишеното внимание към риска на отделните страни.
Непреки ползи. Участието в еврозоната слага печат на одобрение на макроикономическата политика на страната и като резултат от понижения риск и намалени транзакционни разходи, може да се очаква ръст на кредитния рейтинг. Това би довело до повече чуждестранни инвестиции (при наличието на възможности, добра среда и развити пазари), разширяване на външната търговия и по-висок икономически растеж. Размерът на тези ползи зависи от това дали се води подходяща макроикономическа и индустриална политика.
По-добър надзор и предпазен механизъм за банките. Фалира май една Банка вече ?Както стана дума още преди влизането в еврозоната страната ще се присъедини към Банковия съюз. Това, както и изграждането на Съюза на капиталовите пазари, ще заздравят надзора и ще съдействат за интеграцията на българския финансов сектор.
.Аз отговорих на "нещото" с умишленото преекспониране и представяне на информация е дезинформация и манипулация.
Или мога така :
Ограничаване на валутния риск. Макар и фиксиран в закон, валутният курс на лева към еврото теоретично може да се промени, тоест сега валутният риск не е елиминиран напълно. След влизането в еврозоната, валутният риск се свежда до риска от разпадане на еврозоната, който не е изключен и при валутен борд (при такъв сценарий се връщаме към курс един лев – една марка). Така след влизането в еврозоната ще имаме един източник на риск по-малко.
Активно участие. Сега България пасивно понася последиците от паричната политика и други решения на ЕЦБ. Такъв пример е решението за налагане на отрицателни лихви върху свръхдепозитите на банките, което БНБ бе принудена да репликира. След присъединяването към еврозоната управителят на БНБ ще участва във вземането на решения (като член на Управителния съвет съгласно условията за гласуване), служителите на централната банка ще участват в различни формати; министърът на финансите ще бъде представен на заседанията на Еврогрупата.
Понижаване на транзакционни и административни разходи. Домакинствата и бизнесът ще спестят разходи за обмяна на левове в евро, както и част от разходите за водене на отчетност в евро. В Словакия този ефект се оценява на 3.6% от БВП.
По-ниски лихви. Като резултат от факторите, описани по-горе и увеличената конкуренция, може да се очаква постепенно понижение на лихвите по кредити, както и на доходността по държавния дълг, но вероятно и понижение на лихвите по депозити. Въпреки това лихвените проценти няма да достигнат нивата на страни като Германия, което се обяснява с различния риск и фрагментацията на финансовите пазари. Опитът на останалите страни, които въведоха еврото след 2009 г., показва, че за разлика от ефекта на бързо понижение на лихвите при страни като Гърция през 2001 г., след кризата този ефект е по-слабо изразен, което до голяма степен се дължи на повишеното внимание към риска на отделните страни.
Непреки ползи. Участието в еврозоната слага печат на одобрение на макроикономическата политика на страната и като резултат от понижения риск и намалени транзакционни разходи, може да се очаква ръст на кредитния рейтинг. Това би довело до повече чуждестранни инвестиции (при наличието на възможности, добра среда и развити пазари), разширяване на външната търговия и по-висок икономически растеж. Размерът на тези ползи зависи от това дали се води подходяща макроикономическа и индустриална политика.
По-добър надзор и предпазен механизъм за банките. Фалира май една Банка вече ?Както стана дума още преди влизането в еврозоната страната ще се присъедини към Банковия съюз. Това, както и изграждането на Съюза на капиталовите пазари, ще заздравят надзора и ще съдействат за интеграцията на българския финансов сектор.
.
, тъй де марката.. 
