Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем - 10

"Ако имате късмет, ще останете сами. Съвсем самички – до вас няма да има никой и ще ви се наложи да потърсите опора на земята и да повярвате в себе си.

Ако имате късмет, ще дойде момент, когато животът ще ви удари, за да ви разполови като орех и извади наяве сърцевината.

Ако имате късмет, ще почувствате болката. Толкова ще ви боли, че тая болка ще ви накара да умирате, за да може да се преродите отново.

Ако имате късмет, ще плачете. И тези сълзи никой и нищо не ще може да спре. С тях ще дойде освобождението, а после – истинският живот.

Ако имате късмет, ще бъдете уязвими. И няма да успеете да го скриете от другите. Тогава ще узнаете, кои са с вас, и кои – не.

Ако имате късмет, няма да знаете отговорите на въпросите. И тогава ще се наложи да потърсите своята истина.

Ако имате късмет, ще се разочаровате от хора, идеи, учители и добри вълшебници. И преживявайки това, ще може да видите реалния свят.

Ако имате късмет, няма да има от кого да поискате съвет. Съвсем от никого. И ще трябва да откриете вътрешния си компас.

Ако имате късмет, ще ви бъде непоносимо, толкова много, че ще трябва да направите нещо с това или просто да се отпуснете и да позволите на света да направи нещо с вас.

Ако имате късмет, ще губите, ще се заблуждавате, ще бъдете предадени и почти смазани. И това „почти” ще набразди лицето ви с бръчките на мъдростта. А опитът ще остане с вас за цял живот.

Ако имате късмет, ще останете без пари. И ще се наложи да встъпите в истински отношения с хората, на които по-рано просто можехте да платите.

Ако имате късмет, ще имате страшно много пари и ще стигнете дъното на отчаянието, когато се сбогувате с илюзията, че щастието е в тях.

Ако имате късмет, далеч не всички ще ви обичат. И ще е нужно да настроите вътрешната си ценностна система. А желанието да се харесате на всички ще отпусне примката, стегнала гърлото ви.

Ако имате късмет, някой много близък ще се отвърне от вас. А вие ще научите цената на миговете щастие.

Ако имате късмет, ще се сблъскате с любимите лице в лице. И ще има две истини. Тяхната и вашата. И ще почувствате кънтящото пространство между отделни вселени, които едва се докосват.

Ако имате късмет, вие ще издържите на всичко това. И ще откриете начин да се преобразите. Да преживеете онази вътрешна алхимия, която създава от болката красота, от гнева – смирение, от страха – постижения, от радостта – вдъхновяващ пример.

Вината и срамът пречистват душата, както чистачът измита стария боклук. И белезите се превръщат във врати.

Ако имате късмет ще дойде точният момент…"

Автор: Аглая Датешидзе

Воюваме с препятствията, за да си осигурим спокойствие, а когато го постигнем, покоя става непоносим.

"Ако дадеш на човек 100 неща,
а той може да брои до 10,
не можеш да му се сърдиш!"

„И най-мъничката промяна днес ни отвежда към едно съвършено различно утре. Големи награди очакват онези, които поемат по трудните пътища, но тези награди остават скрити с години. Всеки избор се прави на сляпо, без гаранции от заобикалящия ни свят.“

Ричард Бах

"Мечтите ми са навсякъде по малко. "
Сава Троански.

От момента, в който държите бебето си в ръцете си, никога повече няма да бъдете същата.
Може да копнеете за човека, който сте била преди,
Когато сте имали свобода и време,
И е нямало за какво особено да се притеснявате.
Ще познаете умората, както никога преди не сте я познавали,
И дните ще преминават в дни, които са абсолютно еднакви,
Пълни с хранене и оригване,
Смяна на пелени и плач,
Хленч и разправии,
Дрямка или липса на дрямка,
Може да ви изглежда като безкраен цикъл.
Но не забравяйте…
За всяко нещо си има последен път.

Ще дойде време, когато ще нахраните
вашето бебе за последен път.
То ще заспи върху вас след дълъг ден.
И това ще бъде последният път, когато държите спящото си дете.
Един ден ще го носите на бедрото си и после ще го оставите.
И никога повече няма да го вземате по този начин.
Една вечер ще изтриете косите му във ваната.
И от този ден нататък то ще иска да се къпе само.
То ще държи ръката ви, за да пресечете пътя,
След това никога повече няма да посегне към нея.
Ще се вмъкне в стаята ви в полунощ, за да се гушне,
И това ще бъде последната нощ, в която се събуждате заради това.
Един следобед ще пеете „колелата на автобуса“
Следвайки всички действия,
После никога отново няма да му пеете тази песен.
Ще ви целуне за довиждане на оградата на училището,
А на следващия ден ще поиска да отиде до оградата само.
Ще прочетете последната приказка за лека нощ и ще избършете последното мръсно лице.
То ще тича към вас с разперени ръце за последен път.

Работата е там, че дори няма да разберете, че това се случва за последен път.
Докато няма повече пъти.
И дори тогава ще ви отнеме известно време, за да го осъзнаете.

Така че, докато живеете в тези времена,
не забравяйте, че има толкова много от тях
и когато те изчезнат, ще копнеете само за още един ден от тях.
За последен път.

Анонимен

• Първото правило, което трябва да прилагате в отношенията си с хората, е да намирате във всеки човек по една добра черта – най-силната, която го отличава от всички хора.

• Всеки ден извършвай по едно добро. Всеки ден казвай на някого по една блага дума.

• Душата ви трябва да изхвърли всички лоши и криви постъпки навън, да се освободи от старите терзания, за да ви останат само опитностите.

• Всеки се преобразява, когато почувства, че е обичан.

• Всички искаме светът да се оправи отвън. Светът вътре във вас трябва да се оправи.

• Най-сигурното лекарство е човешката радост.

• Люби, мисли, действай! 💗

Петър Дънов

„Това, което получаваш от постигането на целите си не е толкова важно,
  колкото това какъв ставаш, постигайки ги”.

 Хенри Дейвид Торо

Вярата ми в ненасилието ме задължава към решителност. Няма място за страх или слабост.
Ганди

"Не е достатъчно да правиш добро, трябва да го правиш добре."

Дени Дидро

"Кучето отскочи боязливо назад и едва забележимо помръдна няколко пъти с опашка.
— Страх го е — каза Гребер.
— Да, разбира се, но е куче от добра порода.
— И човекоядец. Фрезенбург се обърна.
— Всички сме такива.
— Защо?
— Такива сме. И ние, подобно на това куче, мислим, че все още сме добри. И търсим, подобно на него, малко топлота, светлина и приятелство."

"Време да се живее и време да се мре", Ерих Мария Ремарк

"Безупречната репутация е първата грижа на измамника."  Агата Кристи

Песен за буревестника

Над морето накипяло
вятър облаците сбира.
А под тях и над морето
Буревестник горд се вие,
черна мълния е сякаш.

Ту с крило вълните пернал,
ту към облаците стрелнат,
той крещи и те дочуват
радост в смелия му крясък.

Този вик е жад за буря!
Сила гневна, страст гореща,
вяра в гордата победа
чуват облаците в него.

Стенат чайките пред буря -
стенат, мятат се, готови
чак до дъното да скрият
ужаса си пред бурана.

И гмурците плахи стенат,
те - гмурците - не познават
сладостта на бой в живота:
гръм от удари ги плаши.

И пингвинът глупав крие
тлъсто тяло сред скалите…

Буревестникът единствен
пори смело и свободно
над морето закипяло!
Все по-мрачно, все по-ниско
облаците се надвесват,
пеят, мятат се вълните
към гърма от висините.

Гръм гърми. Кипят вълните,
с вятъра те гневно спорят.
Ето вятърът обхваща
ги в прегръдките си силни
и с размах и дива злоба
ги изхвърля на скалите,
и разбива в прах и пяна
изумрудните грамади.

Буревестникът се стрелка,
черна мълния е сякаш,
облаците смело пори,
пяната с крило помита…

Ето, носи се - същ демон -
горд и буреносен демон -
и се смее, и ридае…
С облаците той се смее,
той от радост тъй ридае!

Демон с досет - в тоз грохот,
той умора вече сеща,
вярва - облаците няма
слънцето да скрият - няма!

Вятър вие… Гръм боботи…
Сякаш пламък син проблясват
облаците над морето.
Хваща мълниите морето
и гаси ги в своите бездни.
Като огнени змеици
ту се вият, ту изчезват
отраженията техни.
Буря! Ще избухне буря!

Този храбър Буревестник
между мълниите пори,
над морето разгневено
вика той - пророк победен:
- Нека силна буря тресне!

Максим Горки

превод: Христо Радевски

“Питаш ме какво правя преди празниците. Прощавам, прощавам си… Това правя. И си мисля, че най-голямата мъдрост и реверанс към правото на живота да се променя, може би, е да оставиш децата си да пораснат. Да ги оставиш спокойно да те изхвърлят от главата си, да въстанат и да победят суеверията ти, страховете ти. Да си срещнат сами демоните и ангелите, сами да си платят сметките със съдбата и с другите, сами да си посочат празниците. И сами да ги отпразнуват. Сами да се разболеят и сами да се излекуват. Да разтоварят сами детската раница, дето си им натъпкал със самия себе си за из път. Просто да излекуват детето, което ти си му завещал и да се върнат при него, когато му дойде времето. Здрави. И да ти простят. И ти да започнеш да си прощаваш тогава.
Прощавам си. Лекувам се. И ми е добре.”

“Седмата камбана” (работно заглавие), Мария Лалева

Съжалявам,но "Буревестник..." на Горки е като жалко и нескопосано стихоплетство в сравнение с "Албатросът" на Бодлер.