Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем - 10

проф. Тончо Жечев „Тоз, който не е от някъде, той от никъде не е“

През празниците най - много си личат липсите.
С кого споделяш храната си.
Емоциите си.
Кого прегръщаш и дали сърцата ви бият в един ритъм.
Чие “наздраве” опиянява в късните часове или в споделените следобеди.
Кого целуваш за “лека нощ”.
Когато има любов всичко е правилно.
Когато я няма - нито една светлинка не може да стопли сърцето.
Нито да затвори очите ни в блажена целувка.
Всичко е любов.
Всеки момент, споделен с любимия, е Рождество на душите ни.
Сбъднато да е!

Силвия Желева

„Няма нищо по-чисто от лице, измито със сълзи.“

Луната се издигна по-високо и доби златист цвят. Те лежаха един до друг и мълчаха. Елизабет обърна глава.
— Питам се понякога дали сме щастливи или нещастни — каза тя. Гребер се замисли.
— И двете неща заедно. Това изглежда неизбежно. Напълно щастливи сега са само кравите. И то кой знае? Камъните, да, може би.
Елизабет го погледна.
— Това също няма значение, нали? — каза тя.
— Не, никакво. Нима съществува нещо, което да има значение?
— Да. — Гребер наблюдаваше студената позлатена светлина, която постепенно нахлуваше в стаята. — Това, че все още живеем — каза той, — че още не сме мъртви.

"Време да се живее и време да се мре", Ерих Мария Ремарк

"Трябва да сдържаме езика си, като източник на всяко зло и разрушител на доброто. По този начин всички душевни и телесни страсти ще престанат да действат и ще бъдат усмирени. Човек ще стане безстрастен и ще започне да придобива вечен живот. А врагът ще бъде победен, понеже ще се окаже безсилен, и всичките му оръжия и козни ще се обезсилят."

Из духовните наставления на преподобни Паисий (Величковски)

И всъщност в края на деня можеш само да се съсредоточиш в това, което те разкъсва
или в това, което те крепи цял. И точно ти взимаш решението.

„Пътуването е фатално за предразсъдъците, фанатизма и тесногръдието и много от хората ни остро се нуждаят от него, заради гореизброеното. Широки, честни, благородни възгледи за хората и света не могат да бъдат придобити чрез вегетиране в едно малко кътче на земята през целия ни съзнателен живот.” Марк Твен

„Мъжете се женят от умора, жените - от любопитство. И за едните и за другите бракът носи разочарование.“

 Оскар Уайлд

Бях забравил каква ведра безнадежност струи от неговите романи
Нещо като отговор би била една перифраза от "Кафка на плажа": "Заровят ли те, вероятно вече не мислиш за нищо. Ако не мислиш, значи вече нищо не те безпокои!"

"Това ме човъркаше и аз не можах да се сдържа — когато привечер се върнахме в пасторовия двор и седнахме да ядем мляко, и разговорът се насочи върху световните радости и скърби, — та подех нишката и чистосърдечно заговорих против лошото настроение. Ние човеците, започнах аз, често се оплакваме, че добрите дни са толкова малко, а лошите толкова много и, струва ми се, без право. Ако винаги имахме открито сърце, готово да се наслаждава на доброто, което бог ни дава всеки ден, щяхме тогава да имаме и доволно сила да понасяме злото, когато то дойде. — Ала нашето душевно разположение не е в наша власт, отвърна пасторката: колко много зависи от тялото! Когато някому не е добре, навсякъде не му е хубаво. — Аз се съгласих с нея. — Тогава, продължих аз, трябва да го разглеждаме като болест и да се запитаме няма ли лек за нея? — То се знае, рече Лоте: аз вярвам поне, че много зависи от нас. Зная по себе си. Когато нещо ме дразни и иска да ме ядоса, аз скачам и си изпявам няколко валса, като ходя насам-натам из градината: веднага ми минава. — Тъкмо това исках да кажа, отвърнах аз: лошото настроение е като леността, защото то е един вид леност. Нашата природа ни тегли доста към леността, но все пак, имаме ли веднаж силата да се ободрим, работата върви бързо под ръката ни и ние намираме истинско удоволствие в дейността. — Фридерика слушаше много внимателно, а младият човек ми възрази, че човек не е господар на себе си и най-малко би могъл да заповядва на своите чувства. — Тук става дума, отвърнах аз, за едно неприятно чувство, от което всеки охотно би се отървал; а никой не знае докъде се простират силите му, докато не ги е опитал. Разбира се, който е болен, ще се допита до всички лекари и не ще се откаже и от най-големите ограничения, от най-горчивите лекарства, за да си възвърне желаното здраве. Забелязах, че почтеният старец напрягаше слуха си, за да вземе участие в нашия разговор; аз повиших гласа си, като обърнах речта към него: Проповядва се против толкова много пороци, рекох аз: никога още не съм чул да се е издигал от амвона глас против лошото настроение. — Това е работа на градските пастори, рече той, селяните нямат лошо настроение; ала не би било вредно да се прави това понякога и тука — то щяло да бъде един урок най-малко за неговата жена и за господин управителя. Обществото се разсмя, а с него се разсмя сърдечно и той, докато си докара кашлица, която прекъсна за малко разговора ни; ала след това младият човек взе пак думата: Вие нарекохте лошото настроение порок; чини ми се, че това е преувеличено. — Ни най-малко, отговорих аз, щом като онова, с което човек вреди на себе си и на ближния си, заслужава това име. Не стига ли, че не можем да се направим един другиго честити? Трябва ли още и да си ограбваме един другиму удоволствието, което всяко сърце може понякога само да си създаде? А покажете ми човек, които, имайки лошо настроение, е толкова добър при това: да го прикрие, да го понесе сам, без да развали радостта около себе си! Или — не е ли лошото настроение по-скоро едно вътрешно недоволство от нашето собствено недостойнство, едно неудоволствие от самите нас, което е винаги свързано със завист, възбуждана от глупава суетност? Виждаме честити люде, които не ние правим честити, и това е непоносимо. — Лоте ми се усмихна, като виждаше с какво вълнение говоря, а една сълза в очите на Фридерика ме насърчи да продължа. — Горко на ония, рекох аз, които си служат с властта, що имат над едно сърце, за да му отнемат простите радости, които никнат от самото него! Всички подаръци, всички светски любезности не могат да заместят един миг удоволствие от самите нас, което удоволствие е било отровено от завистливото неразположение на нашия тиранин."

"Страданията на младия Вертер", Йохан Волфганг Гьоте

"БЕДНИЯТ – работи и работи.
БОГАТИЯТ – експлоатира бедния.
ВОЙНИКА – защитава и двамата.
ДАНЪКОПЛАТЕЦА – плаща и за тримата.
БАНКЕРА – граби и от четиримата.
АДВОКАТА – лъже всичките петима.
ДОКТОРА – предоставя сметката на всичките шестима.
РАЗБОЙНИКА – заплашва всичките седем.
ПОЛИТИКА – живее щастливо за сметка на всичките осем!" – Марк Тулий Цицерон

"Само ако спрем да се опитваме да сме щастливи, можем да прекараме доста добри времена."

Едит Уортън

Самотата е часът, преди да срещнеш някого.
Здравка Евтимова

„Няма по-опасен от пътя, противоположен на вътрешния тласък. Всеки миг те застрашава катастрофа."

Блага Димитрова, „Пътуване към себе си"

В известна степен и баща ми, и голфът успяха да ми предадат без думи важни житейски уроци  – за търпението, провала, смирението, отдадеността, спортното майсторство, тренировките, постепенното усъвършенстване, погрешните ходове, лошите избори, съдбата... и че е възможно да правиш всичко както трябва и пак да не получиш желания резултат.
     Може да обичаш играта, но никой – никой – не излиза невредим от нея. Както и от живота.
'Уин', Харлан Коубън