Донорство на органи след смъртта

  • 1 229
  • 10
Здравейте, имам донорска карта, но тя, няма юридическа стойност. Доколкото ми е известно, последната дума е на близките. При положение, че съм омъжена, съпругът ми ли ще е човекът, който ще трябва да реши, или ще е нужно и съгласието на майка ми?
Предполагам, че най- добре е, ако смъртта ми настъпи в болнично заведение, за да може максимално да се съхранят органите, или греша? Ако смъртта е вследствие на онкологично заболяване например, това прави ли органите негодни?
Виж целия пост
# 1
99,9% съм сигурна, че съпругът ти може да реши и няма да питат други хора, те идват по-назад по реда както е с наследствата.
За болницата има логика - ако се случи у дома практически няма как да се вземат органите навреме, защото линейки не идват за починал човек, а по закон за да удостовери смъртта трябва да дойде съответното Джи-Пи, ама никога не идва и остава платена услуга, каквато предлагат от всяко погребално бюро - те си имат лекари на договор, които изготвят съобщението за смърт и после погребалната агенция отнася тялото. В последната година съм имала случаи на починал човек и в дома си, и в болница и виждам разликата. В болниците имат специални реанимационни екипи, които освен реанимацията могат и да поддържат тялото докато се вземат органи или друго. Особено ако са предупредени. Тогава има и готови дежурни екипи.
За рака не знам. Може би зависи дали има разсейки и дали има органи в които със сигурност няма... Не съм се замисляла, но май не става...
Виж целия пост
# 2
Много благодаря за отговора.
Виж целия пост
# 3
Мъжът ти е този, който може да дари органите.
Преди години в старата работа правехме доста трансплантации,  та от първо лице знам, че винаги се взимат от млади хора, често след пътно- транспортни произшествия, или настъпила клинична смърт и то само в болница.
При нас трансплантираха сърца, като преди това нуждаещите се живееха с изкуствени такива няколко години и чакаха донор. Екип отиваше и взимаше сърцето. Самата трансплантация не е сложна, после с отхвърлянето имаше проблеми, но и доста хора оцеляха.
Нямаше Коледа и Великден и да не се извърши някоя трансплантация. Винаги се появяваше донор на тия Светли празници.
Виж целия пост
# 4
Много благодаря за отговорите. Дано някой ден да мога да помогна на други хора. Мъжът ми знае за това мое желание и твърди, че ще го уважи. Аз съм млада и здрава. Ако умра скоро, и при подходящи обстоятелства, се надявам да бъда от полза.
Виж целия пост
# 5
Пожелавам ти да не успееш в благородното си намерение Simple Smile
Виж целия пост
# 6

Много благодаря за отговорите. Дано някой ден да мога да помогна на други хора. Мъжът ми знае за това мое желание и твърди, че ще го уважи. Аз съм млада и здрава. Ако умра скоро, и при подходящи обстоятелства, се надявам да бъда от полза.

Хубаво е,че има такива хора, мислещи и за другите, готови да помогнат. Едно такова младо момче спаси цели четири живота. Не знам по нататъшното развитие на реципиентите,беше преди много години, но самата клауза си заслужава. Много млади хора чакат и се надяват на донор, особено за бъбреци.
На теб пожелавам много здрави години и да не мислиш сега за това.
Виж целия пост
# 7
Благодаря, но човек никога не знае кога ще си отиде. Около мен в последно време доста хора починаха нелепо, включително и баща ми, затова се замислих още повече.
Виж целия пост
# 8
Благодаря, но човек никога не знае кога ще си отиде. Около мен в последно време доста хора починаха нелепо, включително и баща ми, затова се замислих още повече.

Браво! И аз искам да даря органите си и съм предупредила близките си ако стане нещо с мен да ги дарят. Все още кърмя и затова не мога да дарявам кръв, но след това, живот и здраве, искам. Мисля и за даряване на тялото си намед. университет, но все още не съм сигурна...
Виж целия пост
# 9
Благодаря, но човек никога не знае кога ще си отиде. Около мен в последно време доста хора починаха нелепо, включително и баща ми, затова се замислих още повече.

Браво! И аз искам да даря органите си и съм предупредила близките си ако стане нещо с мен да ги дарят. Все още кърмя и затова не мога да дарявам кръв, но след това, живот и здраве, искам. Мисля и за даряване на тялото си намед. университет, но все още не съм сигурна...
Аз също обмислям да даря тялото си на мед. университет. Имаш ли си на идея как става?
Виж целия пост
# 10
Благодаря, но човек никога не знае кога ще си отиде. Около мен в последно време доста хора починаха нелепо, включително и баща ми, затова се замислих още повече.

Браво! И аз искам да даря органите си и съм предупредила близките си ако стане нещо с мен да ги дарят. Все още кърмя и затова не мога да дарявам кръв, но след това, живот и здраве, искам. Мисля и за даряване на тялото си намед. университет, но все още не съм сигурна...
Аз също обмислям да даря тялото си на мед. университет. Имаш ли си на идея как става?

Доколкото знам трябва да се говори със съответния МУ. Няма никаква друга информация, за съжаление...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия