Може ли темата да не се превръща срещу гадната кочина София, тъпите софиянци с голямо самочувствие и т.н?
Виж целия пост
Преместване в голям град
- Публикувана: 9 окт. 2022, 21:10 ч.
- Последно мнение: 23 окт. 2022, 12:33 ч.
# 16
10 окт. 2022, 11:47 ч.
Не, не съм срещу София. Оценявам предимствата, но за мен е доста объркваща и неудобно голяма. Та шокът от градче 3000 в град над 1 милион е доста голям. Дори спрямо моя град София е 10 пъти по-голяма.
Виж целия пост
# 17
10 окт. 2022, 12:15 ч.
Като човек живял и в голям и в малък град, мнението ми е, че животът в големия град, особено с деца, е в пъти по-добре. Хубаво е човек да излезе от зоната си на комфорт, ще видите, че няма от какво да се притеснявате. Големият град предлага много удобства, като се започне от магазини, аптеки, заведения, до места за тренировки за децата.
Децата са адаптивни, да. Хубаво е, че имате близки покрай вас в малкия град, но за едно дете е хубаво да се социализира и да среща различни хора. Това ще е в плюс и занапред в живота. Отделно образованието в по-голям град, поне според моите наблюдения, е по-добро.
Виж целия пост
Децата са адаптивни, да. Хубаво е, че имате близки покрай вас в малкия град, но за едно дете е хубаво да се социализира и да среща различни хора. Това ще е в плюс и занапред в живота. Отделно образованието в по-голям град, поне според моите наблюдения, е по-добро.
Скрит текст:
Аз за 2 години така и не свикнах покрай малкото градче и въпреки, че и аз се чувствам като Маугли всеки ден когато ходя в големия град, и сякаш не съм от там, нямам търпение скоро да се върна и да не мръдна повече от града 😄
# 18
10 окт. 2022, 12:33 ч.
Ако е София, зависи и къде точно, иначе други големи градове са доста различни като усещане, а и манталитет да го кажем. Не е едно и също. Малкия град почти село - пак не са еднотипни в България, може да има огромни разлики.
Виж целия пост
# 19
10 окт. 2022, 14:50 ч.
Големите градове ти дават много повече опции и за реализация и за развлечения. За децата избор между училища и много странични занимания по интереси. Самите деца са много по- адаптивни.
Колежки издърпаха семействата си в чужбина, дори децата език не знаеха, а вече отдавна са ученици там, свикнаха и се чувстват добре.
Виж целия пост
Колежки издърпаха семействата си в чужбина, дори децата език не знаеха, а вече отдавна са ученици там, свикнаха и се чувстват добре.
# 20
10 окт. 2022, 15:39 ч.
Определено това е по-добрият вариант -местене от малко в голямо населено място.За мен бе (и още е, въпреки че мина година) голям шок местенето ни от София в Севлиево,което е под 20хил.Не е моето,винаги съм живяла в голям град (от Плевен,към Търново и после София) и никак не се чувствам на мястото си.Но нямаше как да останем като се роди дългоочакваното ни бебе, защото с баткото трябва да има човек 24/7,а в София нямаше кой...Та лесно ще свикнете и на децата ще им хареса.
Виж целия пост
# 21
10 окт. 2022, 16:44 ч.
А моите деца пък се чувстваха по-добре и по-свободни на почивка в малко градче. В Дряново и в Несебър искаха да останем да живеем.
Виж целия пост
# 22
10 окт. 2022, 17:00 ч.
Е, различно е почивка и постоянен живот.
С мм много обичаме едно малко курортно градче с 2-3 хиляди жители. Прекрасна природа, чисто, уредено. Хората се познават, децата на приятелите ми тичат из центъра вечер и няма нищо страшно за тях. Детските градини нямат проблеми с местата (единствено яслата не приемала под 2 г, което ми се вижда адски странно!)
Но не знам дали бих могла да живея изцяло там. Да нямам денонощна аптека, театър, специалисти-лекари чак в областния град. Да бъда далеч от повечето си приятели, които са в София. Да няма кино дори. Всички се познават и има малко клюкарска жилка, сигурно е от скука, защото нищо кой знае какво не се случва там.
Виж целия пост
С мм много обичаме едно малко курортно градче с 2-3 хиляди жители. Прекрасна природа, чисто, уредено. Хората се познават, децата на приятелите ми тичат из центъра вечер и няма нищо страшно за тях. Детските градини нямат проблеми с местата (единствено яслата не приемала под 2 г, което ми се вижда адски странно!)
Но не знам дали бих могла да живея изцяло там. Да нямам денонощна аптека, театър, специалисти-лекари чак в областния град. Да бъда далеч от повечето си приятели, които са в София. Да няма кино дори. Всички се познават и има малко клюкарска жилка, сигурно е от скука, защото нищо кой знае какво не се случва там.
# 23
10 окт. 2022, 18:09 ч.
Аз съм живяла в голям град и в много по-голям град. И си представям как е в малък град или село.
Ами, едно и също е. В град с два милиона или 20 милиона жители не общуваш с всичките милиони, нали? В работата имаш контакти максимум с 50 човека, съседи - сложи ги и там 50 човека, и то повечето повърхностни познати на здравей-здрасти.
А детето в детската градина ще общува с 20 деца, в училище с 30, в блока 5, на площадката 5-10...
Хайде кажи ми, от гледна точка на общуването, какви са разликите!
Ообаче... в по-голям град имаш по-голяма анонимност. Хората не мислят толкова за другите, не се бъркат толкова в чуждите работи, не ти е всичко на показ, обсъждане и осъждане.
Ето това ми се струва голямо предимство.
Отделно имаш избор на няколко магазина в непосредствена близост, няколко аптеки, в това число денонощни, по-качествена медицинска помощ, повече училища и детски градини, и паркове.
Виж целия пост
Ами, едно и също е. В град с два милиона или 20 милиона жители не общуваш с всичките милиони, нали? В работата имаш контакти максимум с 50 човека, съседи - сложи ги и там 50 човека, и то повечето повърхностни познати на здравей-здрасти.
А детето в детската градина ще общува с 20 деца, в училище с 30, в блока 5, на площадката 5-10...
Хайде кажи ми, от гледна точка на общуването, какви са разликите!
Ообаче... в по-голям град имаш по-голяма анонимност. Хората не мислят толкова за другите, не се бъркат толкова в чуждите работи, не ти е всичко на показ, обсъждане и осъждане.
Ето това ми се струва голямо предимство.
Отделно имаш избор на няколко магазина в непосредствена близост, няколко аптеки, в това число денонощни, по-качествена медицинска помощ, повече училища и детски градини, и паркове.
# 24
10 окт. 2022, 18:28 ч.
Не бих казала, че общуването е същото. Едно е да работиш в capital fort или подобна сграда, друго е в местна малка фирма, например. Колегите в големия град се сменят често, постоянно идват нови. Слизаш за едно кафе пред офиса и вече си се заговорил с някой.
Поне аз съм работила все в големи фирми и с много хора общувам.
Виж целия пост
Поне аз съм работила все в големи фирми и с много хора общувам.
# 25
10 окт. 2022, 18:48 ч.
С това все едно събуди ужаса на живота ми 
Живея в град с два милиона и пак се познаваме през "две кьошета", та .. Обожавам наистина големи градове.
За децата не се тревожи, по-скоро помисли какво точно имаш предвид под "помагаме си". Ако е за гледането на децата, предполагам, че манталитетът на големия град няма да ти допадне толкова.
Виж целия пост
В моя град сега всички майки се познаваме, всички след работа се събираме в градинката
Живея в град с два милиона и пак се познаваме през "две кьошета", та .. Обожавам наистина големи градове. За децата не се тревожи, по-скоро помисли какво точно имаш предвид под "помагаме си". Ако е за гледането на децата, предполагам, че манталитетът на големия град няма да ти допадне толкова.
Скрит текст:
ПП Всъщност, като помисля, познаваме се и ние от квартала. Детската градина е зад нас, основното училище на две преки, а гимназията на десет минути пеша. Реално погледното, половината сме родители от два-три квартала и пътищата ни се пресичат постоянно. В класа на единия ми син седем деца се познаваха от другаде.
# 26
10 окт. 2022, 20:42 ч.
Именно това ме влудява в малкото населено място. Всеки познава всеки и няма разнообразие. В София ми харесва, че има много неща за правене и опознаване, тук определено мога и да се загубя, а в родния ми град ми беше невъзможно. Много си го обичам и си ходя още там, но определено не мога да живея там. Живяла съм в град с 10 млн население, също много ми хареса, имах си любими места, можех да се разхождам всеки ден, до безкрай, и все да намирам нещо ново. Вярно, че и градът беше историческа столица и много древен, на такова място е напълно невъзможно да скучаеш.
Виж целия пост
# 27
10 окт. 2022, 21:28 ч.
Авторке,смело напред.Едни хора се местят от село в голям град,други хора сменят държавата.Ще се интегрираш и ти и децата ти.Живея в космополитен град ,световна столица петнадесет милиона население.Хора от цял свят живеят ,работят и отглеждат деца.Пъстро,цветно,не интригантско. На никой не му прави впечатление как си облечен,не те пита къде отиваш и т.н.Друго предимство е работата.Може да се върви нагоре,на по добра позиция и заплата,ако не е собствен бизнес.Собствен бизнес е ясен.Работи се яко ,но има за какво.И не на последно място скука няма.Винаги има събития ,концерти ,театри,изложби,музеи.Успех !
Виж целия пост
# 28
11 окт. 2022, 00:41 ч.
В България големи градове няма. София е бегло подобие. Живея в София, защото тя е най-голямата от българските градове. Но ако имаше по-голям, щях да живея в него. В Канада живях в Монреал. С всичките предградия сигурно отива към 6-7 млн. Там като излезеш по центъра и почти никога не срещаш познати, улиците са пълни с хора, чак до 3 сутринта. В София като изляза в центъра и редовно засичам познати, а откъм хора е някак празничко. Ако ида в Бургас пък, все едно бомба е паднала, особено вечерта. А ако има някакви хора, все са пенсионери. Не мога да го нарека голям град.
Град под 200-300к да живея, направо си "режа вените". Може би като стана на 70+ години. Но и това не е сигурно. Заплюл съм си Созопол-Бургас.
Виж целия пост
Град под 200-300к да живея, направо си "режа вените". Може би като стана на 70+ години. Но и това не е сигурно. Заплюл съм си Созопол-Бургас.
# 29
11 окт. 2022, 00:59 ч.
Това, че живееш в малък град не значи че трябва да си ограничаваш живота само до този малък град. Въпрос на избор е, естествено, но все пак отдавна селищата не са оградени със средновековни стени. Нормалното в днешно време е да излизаш и обикаляш, повечето хора ще идат на море, на почивка, на пазар, въобще някъде извън селището си и ще се срещат и с хора извън непосредствения кръг познати и приятели.
Интересно ми е как така съпругът на авторката се е изучил, взел добре платена професия и работа, намерил си място в мегалополиса, а някакси съпругата останала настрани от всичко това и го определя като "лудница"
Виж целия пост
Интересно ми е как така съпругът на авторката се е изучил, взел добре платена професия и работа, намерил си място в мегалополиса, а някакси съпругата останала настрани от всичко това и го определя като "лудница"
Препоръчани теми