Юлските майки се разтапят от усмивки! - Родени Юли 2022 - Тема 3

Жозефа, пожелавам скоро да се нормализират нещата.

Иначе ако отлагането/отказът е по желание на родителите, там пък им прасват глоба от 300лв от РЗИ, не знам дали в този случай глобяват и ЛЛ.

Аз чакам цикъл другата седмица, ако се е нормализирал, ще го видим. Кърмата почти спря, за 36ч пауза изцедих 5мл.

17 Ноември - Световен ден на недоносените деца. Казват, че 1 на всеки 10 бебета се ражда с различна степен на недоносеност в световен мащаб. СЗО обнови препоръките си казвайки, че кенгуру грижата и кърменето възможно най-рано са от изключителна важност за недоносените бебета.

Няма да разказвам за всичките родители струпани пред вратите на интензивното отделение, чакащи акушерката да отвори вратите. Няма да разказвам и за това как е позволено само единият родител да влезе вътре и да си види бебето. Няма и да разказвам как визитациите са 2 пъти в седмицата по 30минути макс. Няма и да разказвам как всеки ден получаваш информация по телефона колко тежи бебето днес… и нищо повече.

Настроението пред вратите е минорно, тихо. Виждаш всичките тези хора, някои с бебета там от месеци, други от съвсем скоро. Някои се познават и говорят тихо, повечето мълчат. Седиш и чакаш. Влизаш вътре опакован - калцуни, маска, халат. Следва измиване на ръце, дезинфекция. Чакаш разрешение да си пипнеш бебето в кувиоза. Ако акушерката е на кеф, може и да ти разрешат. Ако ли пък не, седиш и гледаш. Ако направиш снимка и те видят, следва караница. Снимка на твоето бебе! Снимка, която да покажеш на другия родител, родителя, който не е пуснат вътре, родителя, който чака пред вратите на отделението. Кенгуру грижа? Кърмене? Какво е това?

Виждаш едни малки същества, по памперс в кувиоз, хиляда тръбички влизащи и излизащи от тях. Машините пищят, някое бебе почва да плаче. Майката седи и гледа отстрани, не можеща нищо да направи, не може да го утеши. Акушерката става с досада, отваря кувиоза, “малко глюкоза да се успокои”, затваря кувиоза. Майката седи отстрани и сърцето и се къса.

Моето бебе се роди на ръба да бъде доносено, в 36та седмица. Тежеше 2300кг. Нямаше кой знае колко сериозни проблеми, сравнено с останалите бебета там. Беше може би най-голямото бебе в отделението. Изписаха го сравнително бързо - 17 дена престой. Да се прибереш вкъщи без бебе е… тежко. Толкова тежко, че не можеш да дишаш.

В тази дъждовна сутрин седя и си мисля за всичко, което преживяхме. За всичките малки герои в отделението, за всичките родители, чакащи да дойде време за информация, ден за визитация, надяващи се да чуят думите “Изписваме го”. И макар моето бебе да е на ръба да бъде доносено, и макар да се роди с добро тегло, не мога да не се чувствам съпричастна с всички останали, преживявайки това чакане, преживявайки това отчаяние.

Много трябва да се промени у нас, не само грижата за бебета, ами и грижата за психическото здраве на родителите. Защото те остават някак забравени, остават на заден план.

Антон спи, аз пиша тези редове и сълзите ми тръгват. Радвам се, че си е в къщи. Радвам се, че всичко това е зад нас. И макар нашето преживяване да беше нищо, сравнено с това на повечето бебета и родители там, беше изключително тежко за мен. За нас. Антон спи и се усмихва на сън. Усмихвам се и аз. Вкъщи сме си. Заедно сме.

Винаги ми е било мъчно за недоносените бебенца в България и отношението към родителите и ми е болна тема. Чудя се как може в една Германия докторите да поощряват родителите да са постоянно там, да ги гушкат и носят, да им говорят, да чуват на мама гласа и сърчицето, а тук в скапаната ни държава докторите да са зверове. Нали уж всички сме хора?! Нали в крайна сметка всичко трябва да е за доброто на тези бебчета! И памперс пуснаха рекламата за недоносените на която се разцепвах да рева като бях бременна с Калин, а и сега също. Съжелявам за ужаса, който сте преживяли, за мен си е ужас. Дано останат само хубавите спомени и радостта. За пример ще дам моя втора братовчедка, която в Германия роди тризнаци в края на 6ти месец. Родиха се доста под кило всяко и седяха в кувьоз поне 5 месеца. Като през тези 5 месеца майка им нон стоп беше при тях, сутрин отваряше болницата и си тръгваше късно вечер, персонала я познаваше и нямаше никакви проблеми да влиза. Мъжа и също.. накрая си взе бебчетата живи и здрави с благодарности към целия персонал. А тук, въпреки всичко на всички ни идваше да избягаме с 200 от болницата в деня на изписването....

Мира 💔❤

Аз на този ден през 2020г загубих първата си бременност, в началото на 3 месец…. Важното че сега нашите съкровища са в прегръдките ни ❤

Момичета от сутринта ме разплакахте...
Нека всички бебенца да бъдат здрави!

Съжалявам искрено за това, което сте преживели. Нека сме здрави оттук нататък и радостта от настоящето винаги да е достатъчно силна, за да заличи тъгата от болките и тревогите, които сме преживели, макар и някои от тях да няма как да бъдат забравени.

Момичета, няма как да не се разчувствам от споделеното
❤️❤️❤️

Прегръдки от мен и да сме здрави пожелавам!
Дай Боже, повече радост да има в дома на всеки и сили, с които да преживяваме трудностите, които живота ни поднася.

Прекрасни малки силни човечета, всички деца са съкровища, но недоносените бебчета са едни малки бойци още от раждането си. Не мога да си представя какви сили трябват на това малко телце да се адаптира за света за който още не е готов, но те се борят и успяват.

Моето голямо дете се роди 2,950 кг , но заради седалищно прилежание и раждане по нормален начин имаше проблеми с дишането и беше 7 дни в неонатология, от който първите 3-4 в кувьоз. Там се шегуваха и и казваха Голямото бебе и наистина беше огромна в сравнение с всички останали мъничета. Няма да ви казвам колко много сълзи има изляти там, и от мен в това число. Влизаш за половин час на ден, всяка майка си застава до бебчето и започва да се чува подсмърчане и отваряне на пакетчета носни кърпички. Супер гадно е. Дано всички малки човечета, които са в такова положение бъдат много здрави и щастливи занапред!!! А на всички майки мога само да кажа, че са Супер сила !!!

И оцеляват бе! Раждат се толкова малки, толкова рано и оцеляват! И растат здрави!

 В такива моменти си мисля колко е напреднала медицината. Още като бях бременна и бях силно впечатлена от първата фетална. Приложението ми казва, че бебето е голямо колкото праскова (примерно), още не съм се усетила истински бременна, а на феталната почват да ми показват органи, мозък, гръбначен стълб! Майка ми ми разказва как когато тя е раждала, не само е нямало нищо подобно, ами и до последно не се знае пола, 50 на 50, каквото се падне. Имало един доктор в града, известен с това, че познавал пола - голям късметлия бил.

По тоя повод, беше ми дала една книга за бременността, която тя е чела, когато е била бременна. Въпросната книга издание 1980 примерно, или някъде там. Последните страници бяха за контрацепция - силно впечатление ми направи как там пишеше, че тепърва започват да навлизат и да се тестват хормонални спирали! Нещо, което сега е достъпно под път и над път. Пишеше и как се установява бременност - отиваш на лекар ако 3 месеца не си имал цикъл. Лекаря те преглежда опипвайки корема и гърдите, мери таз, казва ти, че евентуално може да си бременна и да се върнеш след няколко месеца пак да потвърди А най-силно впечатлена бях от разрешеното количество алкохол - силен алкохол като ликьори е забранен, виното ограничено - от 3 до 5 чаши вино на ден

Та да, с всичките тези работи искам да кажа, че медицината е много напреднала последните години, но най-важното продължава да е да сме здрави! Да не разбираме колко точно е напреднала.

Това моето бебе официално се върти - сложих го на земята малко след ядене, голяма грешка! Върти се по корем, сърди се като го обърна и върна храна поне 5 пъти! 🤦

Много ми харесва тази книга с принципите за вино 😂 Иначе и аз имам една от майка, но ми в даде когато бях в 6-7 месец и то повечето го знаех. Полезни ми бяха последните глави с практиките за дишане.

И моето сега върна, дадох му 110мл вместо 100мл ииии да. Преди 2 седмици 120мл едва му стигаха или огладняваше на 2,15-2,30ч, тия дни през нощта я изпие по 70-80мл на хранене, я не. Иначе не е кисел, пее си, вика по играчките…

Така 4 месеца и 1 ден и вече и дневният сън не е е това,което беше. Спеше по 2 часа първа дрямка, сега 40 минути, пряко сили, игра 2 часа опп хайде пак 45 минути ... вечер по 3 часа пее и мрънкя, буйства, вика , бие новите играчки Усеща се че сме в седмицата с гръмотевиците.

Ама че рев падна🥰 върнах се 20 год назад с първата ми дъщеря,20 дена в палатка с кислород, лежахме в Пловдив,ВМИ и ми позволиха да остана в болницата,за да й цедя кърма. На обед носех на акушерките печено пиле и плодове и ми позволяваха да си я храня с шишето,неописуемо щастие! Та разбирам напълно всичката тая мъка, съчувствам и съм съпричастна!

Чета ви и люшкам на малкото кошарата, че се е събудила за пореден път. Дано това да са ни най-големите проблеми - нощен терор, зъби, колики и недоспиване.
Както беше писал някой по-горе, да не разбираме колко е напреднала медицината.

Бяхме на консултация днес - биха ѝ шествалентната, другата стана за вторник, че от нея може да се вдигне температура и ЛЛ вика да не ви се налага уикенда да търсите педиатър. 64см и 7100г. Качила е за 10 дни, което много ме зарадва, струва си хамалогията със смесеното хранене.

За каката - благодаря ви за съветите и включването. Някой писа за спрей вулвоваги - точно него ни изписа една гинеколожка като я водих преди година и много помага.
Пускала съм урина досега, но нищо няма. За секрет сякаш не ми се иска да я травмирам. За себе си съм стигнала до извода, че явно урината и е по-концентрирана, тя хапва и пие всичко. Въпросната гинеколожка ме беше питала, ходи ли на ясла и като и казах да, вика от това е - там я ги забърсвате, я не. И в нашите като е ходила да преспива пак така става.
Сега в ДГ имам съмнения, че я оставят сама да се оправя в тоалетната. На родителската среща госпожата напомни да оставяме децата и у дома сами да се обличат и хапват, защото все още имало много, които не се самообслужвали. И моята хубавица е от тези които могат да се оправят и според мен я оставят да се оправя сама и в тоалетната. Ще трябва да ги питам и да им обърна внимание, ако е така.

Деска, мисля че няма да взимат вагинален секрет на толкова мъничка госпожица, говорех за натривка от вулвата отвън (както примерно би се взел секрет/натривка от друга екзема по кожата). 🤗

А нощният терор не е ли към 2 годинки? То е ясно още че им е незряла нервната система, аз на това отдавам неспокойния сън. Йоан след 4ч сутринта се върти и пръхти повече в леглото от преди, понякога приплаква в съня си без да се буди, веднъж изпищя буквално и продължи да спи 🤷🏻♀

Ох да ви кажа снощи как стреснах детето. Сменям памперс, преобличам в чувалче, ама сме вече в затъмнената спалня. Светвам си с телефона, да не щраквам голямата лампа да видя има ли секрети дечко (не му светя директно в лицето де 😅), че откак сме с парно и се налага и вътре да прибирам прането като вали е много шантав въздуха у нас,  и нещо ми щукна да си осветя лицето да се разсмее. Осветявам от едната страна, от другата - бре като се стресна това дете и тръгна да реве 😱 Гушнах го, пресякохме рева ама ми стана гузно 😅