Случка
( от интернет малко да се посмеете)
Снощи се скарахме с възлюбения.
Така ме ядоса, че вдигнах къщата на главата си.
Аз иначе съм кротка жена, покорна и послушна.
С добър нрав. Възпитана.
Просто не сте срещали втора като мен!
Не че се хваля, констатирам факти.
До момента, в който не прекрачат границите на търпението ми.
Седнал той, моля ви се, да ми опонира пред чедето!
Как да не се ядоса човек?
То, първо, не е възпитателно. Да не говорим, че е предателство!
-Ама аз-мънка после-щото тя ми е много мила.
-Значи на мен не ми е мила, така ли? Ти лоша майка ли ме наричаш?
-Не, бе, скъпа. Ама детето...
-Хич не ме скъпосвай! И къде го видя това дете? Жена е! Не е дете!
-Ама на мен ми е дете!
-На мен не ми е дете, така ли? Кой я роди?
-Е, не преувеличавай. Докторите я извадиха!
Направо кипнах.
-Точно така-казвам.
-Разрязаха моя корем. Не твоя.
-Ама аз съм й баща!
-Да не мислиш, че не знам кой е баща й? То се вижда и от Венера! Наследила е всичко от теб! Бе как не взе малко от мен! Патица!
-Не може-вика-да наричаш детето патица!
Той ще ми каже как да наричам собственото си дете!
-И аз не съм предател. Бащината любов е свещена!
-Така ли? А брачните клетви?
И пофучих един терлик по него. Нали съм си селянче, не обуя ли вълнени терлици, не ми се стоплят краката.
-И ми върни терлика!
-Дръж-хили се-че ще замръзнеш! Зима е, пък нали си студенокръвна!
Тоя път прекали! Та полетяха една книга,
запалка, кутията с цигари и разни други предмети.
А той заляга зад портмантото, наднича и вика:
-Пак не улучи! Ама си с две леви ръце!
-Ей сега те убих!
-Да бе! Ти къщата не можеш да уцелиш , та мен ли!
Бойните действия се пренесоха в антрето.
Гоня го аз с един черпак, ама той пъргав. Тича като Ивет Лалова в разцвета й!
Накрая видя, че ще го сгащя, щото антрето не е стадион,
и хукна към вратата!
Видях, че го изпускам и метнах по него дървената бъркалка!
А тоя подлец, да вземе да приклекне!
И вместо него уцелих тенджерата със шкембе чорба, която чичо му носеше!
Бъркалката удари капака, той издрънча на плочките и стресна така чичо, че той изтърва тенджерата!
Навсякъде се разхвърча шкембе чорба, напълни обувките и оля шкафа!
-Олеле, чичо-казвам-извинявай!
Не се целех в теб!
А той се държи за гърдите и гледа странно! Боже, викам си, край, уморихме човека! Ами той три байпаса има, ако му стане нещо!
-Ела-казвам-да седнеш! Дай да ти премеря кръвното!
А той само мига и диша! И целият покрит със шкембе - чорба! Тече му по лицето! Боже, ами ако е била вряла?
Край, не му мърда изгаряне втора степен!
А на мен инфаркт или сепуко!
Да убия добрия човек, вместо онова зловредно чудовище!
А то стои и се хили!
-Гледай-вика-какво направи! И пак не уцели! Даже не можа да ме опръскаш!
И тоя сюблимен момент нахлу Рико! Като командос в акция!
Лапа шкембе, та чак въздух не може да си поеме!
Ама нали пустото шкембе е мазно, подхлъзна се и целият се омаза! Понечих да го изгоня, ама нали съм по терлици, се стоварих върху него!
Горкият, изквича на умряло и повърна шкембето!
Та се търкаляме ние в мазната смес, а оня проклетник се хили!
Чичо понечи да ми даде ръка, ама аз му викам:
-Сакън, стой настрана! Остава и ти да се подхлъзнеш!
Какво се хилиш, виж кучето добре ли е.
Дано не съм му счупила нещо!
Та злодеят дойде, разплете оплетените ни крайници с кучето и ме вдигна да стана. Рико това и чакаше, изпари се със скоростта на светлината! Олекна ми! Щом бяга, значи изобщо не е пострадал.
Аз си натъртих телесата тук - там, ама не е болка за умиране. Обаче така се бях омазала и вонях, все едно в кофите за боклук три седмици съм спала!
А подлият провокатор ми вика:
-Не се притеснявай, аз ще почистя! Ти върви в банята!
Ама аз на инат сама си почистих !
Пък и той няма да дезинфекцира както трябва, че му миришело на белина!
Мале, идея си нямате как се чисти разлята шкембе чорба! И то цяла тенджера!
Два часа търках, два часа се къпах и пак мириша на шкембе!
После слязох долу при чичо, да му взема дрехите за пране. Щото аз го залях. И си поемам последствията.
А той ми вика:
-Не ща да ме переш. Ама кога ще се спрете? Възрастни хора сте!
Ами да го каже на племенника си! Той ме ядоса!
Качвам се горе, а той, гаднярът, легнал и хърка.
Как да се биеш със заспал човек?
Ох, ама той все някога ще се събуди!
И аз ще го чакам!
То и без това натъртените места ме болят, че са и посинели!
Един флакон ароматизатор изпръсках и пак мирише на шкембеджийница!
Пък и глезенът ме боли, докато гонех Рико да го изкъпя.
Хич не беше доволен! После го суших със сешоара, че да не настине.
Скимтя все едно душата му излиза!
Сега лежи у чичо и се сърди!
Ама защо на мен?
Защо все на мен?
Таня Арабова

