В момента чета ... 80

  • 45 954
  • 724
# 405
Прочетох "3 секунди"  на Руслунд и Хелстрьом. Един от най-завладяващите криминални романи, които съм чела. Шведи, какво да коментираме.
Явно съм на скандинавска вълна. Започнах "Извън Африка" на Карен Бликсен. Лошото е, че съм гледала филма, който безспорно е хубав, но предпочитам първо да прочета романа, но...
Виж целия пост
# 406
О, много се радвам, че Руслунд намира нови почитатели! Simple Smile Всички книги, които са и на Руслунд и Хелстрьом, и само на Руслунд, са страхотни. Аз в момента чета най-новата (на шведски я чета).
Виж целия пост
# 407
Прочетох Зимните хора и не съм доволна. Има интересни моменти и идеи, но не са достатъчно разгърнати.
Към средата вече историята е съвсем глуповата.
Ако някой харесва истории за зомбита - може и да е неговата книга.
Осъзнах, че се подхлъзвам по хубавите корици и симпатичния подход на издателството, но за мен каталогът им е посредствен и дори инфантилен.
Книги-еднодневки, които целят бърза и лесна продажба.
Поне тази със сигурност е поредната такава за мен.

Печатът на изданието ако тръгна да коментирам… размазано мастило, едва четими страници заради това. Трябва да го държиш с ръкавици, за да не се разпадне.
Виж целия пост
# 408
Аня, странно, явно вкусовете ни са доста различни. За мен "Зимните хора" беше изключително въздействаща и трогателна, да не говорим, че имаш и повод да се замислиш за някои неща. Но хората са различни, очакванията им също са различни. А по отношение на качеството не мога да кажа, това вероятно опира до печатница и не е по вина на издателството.
Виж целия пост
# 409
Последно четох Записки на Шато Лакрот, голям смях 😂❤ Обичам да чета забавни книги хубово ми става. Мисля си и аз да напиша някоя такава книга.
Виж целия пост
# 410
О, много се радвам, че Руслунд намира нови почитатели! Simple Smile Всички книги, които са и на Руслунд и Хелстрьом, и само на Руслунд са страхотни. Аз в момента чета най-новата (на шведски я чета).
Прочетох и "Номер 8", но за нея имам забележки от морално естество. Не приемам възгледа и метода на един от героите.
Виж целия пост
# 411
Аня, не се изненадвам от оценката ти за "Зимните хора". С творчеството на тази писателка се запознах с "Удавниците" и за мен това е едно от доказателствата, че шумът от рекламата надвишава многократно качеството на произведението. Ето сега изборът на книжарите от "Хеликон" отново е Виктория Бешлийска със "Сърце", която преполових и със сигурност не заслужава този приз - поне 5 други книги от български писатели, издадени 2022, са многократно по-добри. Но, като са казали книжарите "Сърце", значи "Сърце" и точка. По-слаба е от "Глина" във всяко едно отношение, но ще коментирам още, когато я дочета.
Виж целия пост
# 412
Напоследък нещо не ми върви четенето. Изслушах Snow Falls на Gerri Hill в Сторител. Симпатична история, но малко хем повърхносттна, хем излишно поразтегната ми се стори.
Завърших и Душата на октопода на Сай Монтгомъри. Беше ми изключително любопитна. Като книга много ми хареса, но ми остави много лош вкус това насилствено залавяне и държане в плен на животни в малки, тъмни бидони, още повече толкова интелигентни като октоподите.
Виж целия пост
# 413
Cioccolata,
Разбира се, че вкусовете са различни. Няма нищо странно в това.
Издателството само избира печатница, с която да работи и вероятно често е тази с най-добра оферта (най-ниска цена).
Това издателство съм забелязала, че винаги ползват една печатница. Размазани страници за пореден път, на поредно книжно тяло.

Rayna13,
По въпросите, които скоро коментирахте - единственото положително, което мога да кажа за книгата е, че никъде не се подчинява на тренда. Нито един чернокож, нито един гей в сюжета. Само авторката Дженифър Макмеън де, за която ни информират, че живее във Върмоност със своята партньорка и дъщеря им.
Виж целия пост
# 414
Може би щом има зомбита, няма нужда от лгбт представители. В "Удавниците" обаче се е отчела с дълбок поклон пред лгбт обществото.
Виж целия пост
# 415
Eдва ли някой би посегнал към книгите на Макмеън заради литературната им стойност. Знаем, че жанрът си има особености още преди да ги отворим.

На мен самият сюжет в "Зимни Хора" не ми беше интересен, както и темите (зомбита).  "Удавниците" беше по-комплексно написана. Може би защото я четох докато бях на езеро, но историята беше завладяваща и напрежението се гради постепенно. Хареса ми и темата за сестринството и семейните връзки. Описанието на хотела във Вермонт в миналото беше също интересно и атмосферно, да използвам модерен термин. А имайки предвид, че самата авторка принадлежи към ЛГБТ обществото, въвеждането на такива герои (между другото, второстепенни, а не главни), не ме дразни и не е празен реверанс към тренда.

С други думи, ако жанрът ви допада, дайте шанс на "Удавниците". За физическото издание на български не знам. Аз я четох в оригинал.
Виж целия пост
# 416
Приключих "Корабът"-Лиляна Михайлова. Честно казано не ме впечатли особено, исках повече развитие някак... Или може би веднага след "Олив Китридж" трудно нещо би ме впечатлило. Дадох 3* в ГР.

Сменям рязко жанра с "Кестеновия човек", отдавна не съм чела скандинавски трилъри, залипсвали са ми. Тази започва ударно и мисля, че ще се спогодим добре.
Виж целия пост
# 417
Дженифър Макмеън наистина е известна като авторка на трилъри, при това трилъри със свръхестествени елементи - това й е запазената марка и в този жанр е доста добра. Но за мен специално в "Зимните хора" имаше и доста силно послание -
Скрит текст:
колкото и да ни е тежко след загубата на някого, колкото и да искаме да го върнем по какъвто и да било начин, в природата неслучайно редът е такъв, какъвто е, и ако се опитаме да го променим, става само по-лошо. Много ми беше жал за Сара, за мъжа й, за Гърти, много дълбоко я почувствах тази история.
Така че за мен това е трилър с добавена стойност, ако мога да се изразя така. Но разбирам, че може би очакванията поне на част от читателите са били други.
Виж целия пост
# 418


Въпреки мъчнотията в първите 100 страници и свикването на описание на историята под формата на писма прочетох "Трябва да поговорим за Кевин" на Лайънел Шрайвър.
Със смесени чувства съм, като цяло не съм много впечатлена от историята Вярвам, че има хора, които се раждат просто зли, и дори да получат килограми любов пак ще стигнат до самоунищожение. Имам малко дете и съм абсолютно категорична, че умее да прави неща напук, разбира кое ме дразни и го прави доста умело. Съчуствам и на майката, самата аз не съм родена да бъда само "мама", по време на майчинството чаках с нетърпение да се върна на работа, да съм постоянно с детето не ми носеше достатъчно удовлетворение. Пуснах детето едногодишно на ясла и нещата се наредиха. Не възприемам различията от масовката, да те правят автоматично лош родител. В тази история бащата ме дразнеше адски повече. По никакъв начин не подкрепяше майката, беше издигнал сина си на пиедесетал, а когато няма единство, често има последствия.
За него автоматично майката беше крива и дори не се опитваше да види нейната гледна точка. Майката просто абдикира в един момент, преценявайки, че нито психически, нито физически ще успее да надделее. Изумява ме и силата на майчиния дълг, дали повечето хора поставени в такава ситуация ще останат "майка" или ще обърнат гръб и скъсат връзката с детето си?!? Спаси я това, че знаеше, че отглежда дете изпълнено с демони или имаше друга причина?
Виж целия пост
# 419
Прочетох Цивилизацията (Кенет Кларк) - книгата ми хареса, защото предлага добър обзор на западното изкуство в периода от Средновековието до 20-ти век, но е непълна, тук-там има странни грешки и някои мнения на автора са доста спорни. Затова я оценявам с 4 от 5.
Какво имам предвид под грешки - буквално грешки, например:
Скрит текст:
Според Кларк, във фреската Атинската школа, Рафаел е изобразил себе си до Леонардо. Това не е вярно. Леонардо е Платон в самия център на картината, а Рафаел е в единия ъгъл, т.е. брадатият човек до него определено не е Леонардо.

Още един фрапиращ пример, който ми е на върха на езика (на пръстите?...), защото беше към края - общо взето всичко, което пише за импресионистите е невярно. Че не били получили признание, освен ван Гог, но след смъртта му, че Реноар е бил беден човек, който е изобразявал други бедни хора, че не са били известни, че Сезан е най-големият...
Последното сигурно е лично предпочитание на Кенет Кларк, освен ако не е имал предвид по възраст. Най-големият сред импресионистите е Моне. Може да е и ван Гог... Сезан дори не влиза в топ 5.
Реноар не е бил беден и не е рисувал само бедни хора. Рисувал е портрети на едни от най-известните съвременни актриси. Негови картини са били окачени в Лувъра, докато той все още е бил жив.
Моне е бил обожаван. На него се е гледало като на доайен дълги години. Той е пожънал успеха си (от средната си възраст нататък, но все едно - важното е, че в продължение на десетилетия е бил известен и признат творец).

Що се отнася до спорните мнения - в предишен коментар написах, че ни в клин ни в ръкав авторът нарича бащата на Рафаел глупак, изказва се пренебрежително за творчеството на Моне и други художници (чиито картини оприличава на цветни картички), затова пък възхвалява Търнър, който се е посветил на това да рисува мъгли. Към края пък нарича Джон Мартин (който не е много известен днес, поне сред хората които не се интересуват професионално от изкуство) посредствен второразряден художник, докато всъщност този човек е бил най-известният художник за времето си, признат дори от английското кралско семейство.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия