В момента чета ... 80

  • 45 954
  • 724
# 420
Чела съм “Цивилизацията” , когато беше издадена за първи път на български език.
Самият К. Кларк разказва, че е по-скоро сценарий към успешна тв поредица.
Проблемът на такива книги е, че обхващат твърде широки и много различни периоди, а всеки изследовател е специалист в тясна област. По тази причина, те или са за най-широка публика, или са неоправдано претенциозни (не и в конкретния случай).
Според мен, това е книга, написана без особени претенции и вече сериозно остаряла.

Скрит текст:
Не обичам класации, аз самата никога не коментирам книги в “точки”. Изкуството има, разбира се, няколко безспорни гения, но извън това, приносът на всеки е твърде специфичен, както и индивидуалните възприятия на всеки от нас. Ван Гог се приема за постимпресионист (според мен, в някои отношения и много ранен експресионист), а Сезан - за кубист в по-късния си период. Импресионизмът е течение с много разклонения и Моне се свързва с класическата му форма. Реноар за мен има предимно класическа техника. Почти никой от художниците импресионисти не твори само като импресионист и това обезсмисля сравнението им по критерий това културно течение.

Пред дилема съм, дали да чета “Малък живот”. Това е книга, която избягвам от самото й издаване. След това почти се убедих, че съм постъпила добре да не я чета, но напоследък силно ми повлия човек с много силно присъствие и харизма и познавайки се, ще започна да я чета.
Виж целия пост
# 421
Преполових Свекървата. Харесват ми двете гледни точки и двете времена, в които се развива действието. Умишлено забавих темпото с четенето, т.к. не се сдържах и поръчах Уроци по химия и тя ще е следващата. От толкова коментари тук потъпках ветото си за купуване на книги до края на годината. 😄
Виж целия пост
# 422
За мен е лесно да класирам измежду група художници, музиканти или други, кой ми харесва повече и кой по-малко. А в случая ставаше дума и за това кой е по-популярен - също не е трудно да се определи.
Действително никой от импресионистите не остава чист импресионист до края, освен може би Моне. Но все пак е прието , че една определена група известни художници спада към това течение.

Аз продължавам да чета Убийствен влак - след 40% съм. Виждам все по-малко прилики с филма, което е добре, защото сега никак не съм сигурна какво ще се случи накрая.
Виж целия пост
# 423
Много ми хареса "Малки тайни" (Дженифър Хилиър).
Макар че отрано заподозрях престъпника, книгата е един чудесен трилър.
За съжаление изданието бъка от множество неприятни коректорски грешки.
Виж целия пост
# 424
Разбира се, всички имаме предпочитания, но малко от нас сядат да пишат книги, в които е желателно да са обективни Simple Smile Ето, аз много харесвам Жорж дьо Ла Тур, но само заради това няма начин да го нарека най-популярен за своето време.

Напълно съм съгласна с теб, pppqqq, коментарът ми беше по-скоро към книгата.
Затова и написах, че не е особено претенциозна предвид краткия обем и огромния материал.
Въпреки това, за мен “Цивилизацията” има много голяма сантиментална стойност. ❤

Прочетох три книги за туристи, трябва да довърша още една и нямам търпение да сменя жанра. Мисля, че ще започна нещо на Ерика Джонг, докато дочитам и Burnout Society. “Малък живот” все още чака.
Виж целия пост
# 425
Започнах и няма да завърша Произход от Саша Станишич. От новите заглавия на колибритата е.
Автобиография на един роден във вече несъществуващата Югославия, принуден да продължи живота си в Германия, за да се спаси от войната. Семейството му търси цял живот подслон из различни места и континенти.
Не ме увлече обаче. Кратки фрагменти и малки истории, които ми звучат като съновидения, маскирани като фрагменти.
Опитал е авторът да разсъждава какво е усещането да нямаш право или желание да живееш на конкретно място.     И по-скоро какво е произходът във времена, в които потеклото и месторождението служат за отличителни белези.
Хубаво е такива писания да си остават на страниците на личните дневници… Така си мислех през тези 70 страници, които успях да добутам.
Виж целия пост
# 426


С огромно желание посегнах към прочита на "Нежна песен" - Лейла Слимави.. За мое съжаление не мога да я оценя подобаващо. Не ме докосна трагедията, не разбрах чувствата на родителите, не улових мотива на детегледачката.
Ако се хвана за това, че животът ѝ е беден и самотен, не ми е достатъчно, защото хиляди хора са така, уж перфектна в своята дейност, но явно работата ѝ не я удовлетворява, не я удовлетворява и времето прекарано в дома, където иска да живее. Иска още и още, като болест, която се прокрадва бавно, поразяваща цялото тяло.
Чете се бързо, лесно, но  липсва сякаш "ядрото" на цялата история, всяка страница все едно е "периферия".

Предавам я нататък, ако някой желае да я чете да ми пише на лично. Нека само, продължим да я предаваме Simple Smile
Виж целия пост
# 427
Приключих Симон, наистина една много човешка, топла и емоционална книга. Имам си своите забележки, т.к не обичам очевидно нагласените съвпадения. Но тук са част от магията, която създава книгата. Получи си заслужена 5-чка.

Искам да сменя жанра, че последните 4-5 книги бяха доста емоционални и ми се чете нещо по-динамично. Мисля да започна довечера Живи рани или Аномалията.
Виж целия пост
# 428
И аз никак не харесах "Нежна песен" . Случките в тази книга са отвратителни,но стилът и плоските образи изобщо не ме накараха да изпитам някакви чувства -нито положителни,нито отрицателни. Образите не бяха изградени в дълбочина и се чувствах като някакъв страничен и много далечен наблюдател.
Виж целия пост
# 429
Аня, не се изненадвам от оценката ти за "Зимните хора". С творчеството на тази писателка се запознах с "Удавниците" и за мен това е едно от доказателствата, че шумът от рекламата надвишава многократно качеството на произведението. Ето сега изборът на книжарите от "Хеликон" отново е Виктория Бешлийска със "Сърце", която преполових и със сигурност не заслужава този приз - поне 5 други книги от български писатели, издадени 2022, са многократно по-добри. Но, като са казали книжарите "Сърце", значи "Сърце" и точка. По-слаба е от "Глина" във всяко едно отношение, но ще коментирам още, когато я дочета.
Може ли препоръка за книги от български писатели, нови? Иначе аз харесах Глина, не толкова като история, но езика, описанията...очарователни. До Сърце не съм стигнала.
Виж целия пост
# 430
На мен ми харесаха “Избрани истории” на Георги Господинов. И “Неделният продавач на книги”, Даниел Вълчев.
“Глина” има чуден език, но в един момент омръзва да се чете “до безкрайност”, пренасищаща е, сюжетно - не особено убедителна.
Хареса ми в първата 1/3 до към средата “Ангелски данък”, Ирен Леви.
Нелоша беше и “Призракът”, Катя Антонова- този път книга за възрастни читатели от авторката на поредицата за Ванилия.
О, и за малко да пропусна - книгите на Изабела Шопова, особено “На юг от разума” (за Антарктида).

(Не споменавам сега любимата ми вече Лиляна Михайлова, защото е творила от 1963 до период малко по-рано от сега и за съжаление не е сред нас, за да мога да я включа в пишещите в момента творци).
Виж целия пост
# 431
Джина,
Аз не смея да препоръчам бг автори. От тези съм, които не се спогаждам много с тях. Не е да не опитвам, напротив.

И Глина четох, и Монолози (Мария Касимова-Моасе) и Резерват за хора и вълци (Здравка Евтимова) от сравнително новите и популярни заглавия.

Подледната най-много ми допадна, но и трите имаше нещо, с което ме подразнихa. Една прекаленост. Нещо като готвено по рецепта, вкусно, но все ми изникваше фразата: на това му липсва малко soul.
Виж целия пост
# 432
Може ли препоръка за книги от български писатели, нови? Иначе аз харесах Глина, не толкова като история, но езика, описанията...очарователни. До Сърце не съм стигнала.
На мен ми харесаха напоследък Георги Господинов ("Избрани истории", съдържат почти изцяло сборника "Всичко е Луна"), Радостина Ангелова, най-новата е "Скреж" и може би е и най-хубавата, Александър Чобанов - "Хлапета", "Неотминало", Теодора Димова - "Майките", "Поразените", Иван Станков "Късна смърт", Здравка Евтимова, Мария Касимова - Моасе - всичко прочетено от тях ми хареса, Катерина Хапсали - "Хора", Константин Трендафилов - "Затворисърце". Очакват ме Милена Макариус, Керана Ангелова, Вилия Борисова, Камелия Кучер.
Виж целия пост
# 433
Преди малко затворих последната страница на "Тайната на Димана" - Вилия Борисова. Все още съм като ударена с мокър парцал след тази история. Много ми харесаха и идеята, и изпълнението! Интересни ми бяха преживелиците на всичките герои и се наслаждавах на прекрасното разказваческо умение на авторката. Въпреки многото имена не се обърках изобщо кой кой е, нито кое, кога  и на кого се случва. Дадох 4 от 5 звезди, само защото очаквах друг финал /гори ми душата да си кажа, но няма 😁/.  Всъщност, досещах се за всяко важно събитие, но това нито ме подразни, нито намали удоволствието от четенето. Този роман влиза в графата ми  Любими за годината! ❤
Поклон и светлина за душата на Вилия Борисова! 😕🌹
Виж целия пост
# 434
Ким, много благодаря за тази препоръка, доколкото разбрах само една книга е успяла да напише и издаде Вилия Борисова, вече съжалявам, че вчера с една поръчка не добавих и тази книга, а я бях забелязала от известно време.
Намерих една много полезна, поне за мен, статия с нови български книги, затова споделям линка:

https://literaturnirazgovori.com/kolonkata-na-georgi-cankov/2022/06/02/11-04-колонката-на-георги-цанков-новите-български-предизвикателства-на-панаира-на-книгата.html
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия