В момента чета ... 80

  • 45 922
  • 724
# 585
Покрай Холуин започнах "Детски и домашни приказки"  на Братя Грим. Покрай многото полемики около книгата очаквах нещо шокиращо , но си беше съмсем нормален увлекателен подбор на приказки с хубави илюстрации. Справочната част ми беше доста досадна.
Виж целия пост
# 586
Благодаря ти за този коментар, Аня!
Радвам се, че добрите книги, които ми предстоят да прочета, се увеличават с още една.
Аз пък дочитам последните истории от "Щастливи падения" - Е. Белорусец и мога да кажа, че е от книгите, които не просто са ми интересни, но и намирам много смислени, написани интелигентно, задълбочено и носещи интелектуално удовлетворение. Не са точно разкази, по-скоро очерзи, в които личи журналистическият похват - събрани истории на хора, които заедно очертават силуета на обществото. Впечатленията се допълват от тематични фотографии, илюстриращи сюжетните линии. Тук-там авторката си е позволила лични коментари, които обаче не преобладават, съдържателни са и много от тях чувствам съвсем близки.
Ето този цитат например, ме накара да мисля за много неща:
"Мразим себе си, в това е бедата. Мразим всеки резултат от нашия обществен живот, от нашата дейност. Мразим дори собствената си национална култура, затова можем да я обикнем само заради изпитанията, които се стоварват върху нея, заради гоненията, заради гибелта."
В сборника си Евгения Белорусец пише за военния конфликт в Украйна, датиращ отреди войната с Русия, излиза от печат през 2018 г. Идеята й обаче не е да пише от епицентъра на събитията, да отразява историческите събития, а да осветли периферията - как се живее с това нещо в ежедневието, как хората успяват да се справят с живота под непрекъснатите заплахи и несигурност, пред бедността, неудобствата и липсата на бъдеще.
Виж целия пост
# 587
Интересно ми беше дали и какво е писано за Улица “Каталин”, предвид странностите на форумната търсачка, все пак попаднах на няколко мнения. Абсолютно разбирам тези потребителки, които са я започнали и оставили. Книгата е тънка, и първите 60-70 страници са адска мъка, едвам се четат и честно казано почти нищо не се разбира. И аз бях на косъм да я оставя. Добре, че не го направих! На 3/4 съм и мисля, че си заслужава първоначалната мъка. След като приключа книгата със сигурност ще прочета отново първите страници, т.к почти не помня нищо от тях. Мисля, че съм почвала и нещо друго назад във времето на Магда Сабо и съм го оставяла. Начинът на писане е някакъв странно непонятен за мен, особено първата 1/5 да кажем. Но определено има усет. За толкова кратичка книга, е интересно, че образите са толкова пълнокръвни и така умело е показана тяхната характерност, което само по себе си е показател за мен.
Виж целия пост
# 588
На мен "Улица Каталин" ми беше харесала, но е най-тегавата за четене. "Кажете на Жофика" ми е най-любимата от авторката и се чете с лекота.
Виж целия пост
# 589
Прочетох Малкият крал Декември и добре че го направих. Бях я поръчала за подарък…
В анотацията пише: Озарена от светла радост и тъга, тази философска приказка за възрастни и деца носи в себе си дълбок смисъл и ведър хумор, очарование и неочаквани прозрения.

Уж детска книга в хубаво издание и красиви илюстрации, а реално скалъпен текст под влияние на някакви опиати вероятно. Авторът е искал да напише нещо като микс на Малкият принц и Алиса в Страната на чудесата, но не му се е получило.

Много зле. После защо някои деца не четат…
Въобще няма я подарявам тая тъпотия.
Виж целия пост
# 590
Само "Пилат" съм чела аз и не мисля да и давам шанс повече.
Виж целия пост
# 591
Само "Пилат" съм чела аз и не мисля да и давам шанс повече.
и аз. твърдо не.
Виж целия пост
# 592
Ще има панаир на книгата (както всяка година) НДК  от 6 до 11 декември.

Това меме е много вярно 😂

Виж целия пост
# 593
Мишчица,преди няколко дни зарязах "УЛица Каталин",а днес се чудя дали да продължа с "Вратата".Абсолютно нищо,нищичко не разбирам в първите страници от "Улица Каталин"...предпочитам да чета за удоволствие,а не да се измъчвам с някакви сложни загатвания по отношение на герои,действие."Пилат" заема почетно място сред книгите ми,но тези двете...
Виж целия пост
# 594
Разбирам те, първите страници са ужас. Ако дадеш шанс обаче, или прескочиш до 51-ва стр направо мисля, че няма да се разочароваш. Аз отново ще прочета първите 50 страници накрая..
Виж целия пост
# 595
Прочетох
Бих казала , че ми допадна, но твърде много ми дойде духовното. Стилът на писателката няма да коментирам - страхотен български стил със старовремен диалекти и думи,но увлекателен за четене и разпознаваем. Действието се развива през 13в в Средновековния град Червен. Исторически духовен роман за доброто, злото, прошката и пречистването. Основната тема е за исихазма.
Виж целия пост
# 596
Напредвам с приказките на Хофман - прочетох Златната делва и Лешникотрошачката.
За Златната делва - изглежда сюжетът е алегория за избора на твореца (предполагам в случая и на самия автор, а не по принцип на твореца) - дали да избере делничното и сигурното, или магическото и непознатото. Като цяло ми беше приятна, въпреки че оставя силното усещане, че е писана от човек, който се е напушил с нещо интересно. Хареса ми нетрадиционният развой -
Скрит текст:
при нормална приказка Вероника щеше да се пребори за сърцето на своя любим и да го върне в света на хората (сещам се за други истории с почти същата схема - много стандартно и предсказуемо), вместо това той избра Серпентина (и това в крайна сметка си е негова работа, не е длъжен да се "вразумява"), а Вероника избра да го остави намира. Идеално!
Лешникотрошачката - не ме изненада особено - сюжетът е такъв, какъвто го помня. Мисля, че съм чела същото нещо с леки съкращения. Не бих казала, че съчувствам на мишките, по принцип съдбата на вредителите е такава (обичам животните, но ако някой ден видя у нас хлебарки или мишки, няма да оцелеят дълго).
Това, което по-скоро ме притеснява, е че приказката е любовна история за 7 годишно момиченце (!).
Скрит текст:
И това както и да е - може да се понесе, но накрая тя не само се сгоди, ами и изрично е написано, че след година се е оженила и заминала завинаги в страната на играчките, където станала царица ?! Ок, можеше без този епилог - разбирам защо адаптациите го пропускат. Идеално би било ако се спре до момента, в който Мари разваля магията и Лешникотрошачът възвръща човешкия си облик, двамата се срещат и са щастливи - точка. 
Мисля, че съм гледала екранизация, в която името на главната героиня Мари и куклата й Клара са разменени - не знам кому е било нужно, след като Мари е много по-приятно име от Клара.

Прииска ми се да си купя коледна книжка Лешникотрошачката, с красиви илюстрации. В момента май не се предлагат такива издания, каквито биха ми харесали (по-конкретно някое с класически вид и без балеринки).
Виж целия пост
# 597
Аз пък дочетох най-накрая "Звярът" на Кармен Мола (книгата, за която взимат наградата "Планета" - исторически роман за Мадрид през 1834 година). Доста време я влачих, защото четох и други книги, а и малко не ми беше до четене понякога. Книгата не е лоша, най-вече заради множеството детайли от ежедневието на мадридчаните през онази епоха, но за мен поредицата за Елена Бланко е по-добра. А сега минах на "Богат, беден" - чела съм я на български преди доста време, но не помня почти нищо, затова сега я започнах на английски, а за после съм си приготвила и продължението.

Дочитам и втората книга на Робърт Дъгони за Трейси Кросуайт, и предпоследната на Луиз Пени за Гамаш.
Виж целия пост
# 598
Аз "Богат - беден" я подкарах на Сторитела, но нещо много дълга. Стигнах донякъде, изтече ми аботаментът Blush
Виж целия пост
# 599
Дълга е, да, и особено ако ще се четат и двете части... Ама така съм решила, искам малко почивка от трилъри, а и отдавна съм я планирала.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия