Зависимост

Длъжна е да предпази детето си, ако има такова. В началото на тази седмица съученик на сина ми погреба майка си, защото алкохолът й беше по-важен. Даже не ми се пише повече.

Да пази Господ, но аз бих се чувствала длъжна да се боря само за детето си. Дори и половинка сигурно няма да толерирам. Всеки има глава на раменете.

Свържете се с доброволците от групата на анонимни алкохолици. Сред тях има хора с много опит и ще ви посъветват най-адекватно.
https://aa-bg.info/

Много зависи от човека и дали той иска да спре и дали е готов да се бори.

В България не съществува институция, която да може да помогне, нито има някаква друга форма социална подкрепа. Даже напротив, в болниците пияните опърпани мъже ги изхвърлят като парцали и ги оставят да лежат до контейнерите. А ако нямат документи за самоличност или пари, отказват да ги приемат, дори и да са близо до смъртта.
Съвсем скоро имаше един такъв случай с един мъж, който беше изхвърлен от Пирогов и го оставиха до контейнерите в безпомощно състояние 3 дни да лежи без да може да стане.

Има някакви частни клиники за зависими уж, виждала съм една две в нета, но никога не съм попадала на действителен позитивен отзив за някой лекуван в тях и възстановил се.
Дали са истински, с какви методики работят и с какви специалисти разполагат не знам...

На английски има много повече ресурси за тази зависимост и повече групи, към които можете да се присъедините. Но без желанието и съпричастността на самия зависим, ще стигнете до никъде.
Моя баща за малко да умре, лекуваха го в една болница и го спасиха преди 6 години. Бяха едни страшни халюцинации, няма да ви разправям... След това преживяване мина един дълъг период на трезвеност и после се върна към старите си навици. Не ми казва истината, до ден днешен е жив, но не знам колко пие и не мога да го контролирам. Не се и опитвам вече. Жена му го остави и си загуби и работата и здравето като последствие от пиене 20+ години. Но всички хора са различни. Дано при вас развръзката е по-добра. Като цяло статистиките не са позитивни.

Невъзможно е ти да откажеш друг човек от каквато и да е зависимост.
Ако той не е мотивиран сам да се оправи, направо ти се откажи.

Начин да спасиш него - няма. Начин да спасиш себе си - като си тръгнеш.

Четвърто дете съм от брак, в който баща ми цял живот бе нарочван за алкохолик от майка ми. Нейната мисия в живота - да го откаже от пиенето, да спре той да бъде алкохолик. Брака им продължи 18 години. В последните 10 майка ми обиколи какви ли не психолози и психиятри, да я научат как да го откаже да пие. А баща ми - човек от село. Обича след работа да пие две три бири, или ракии. Нещо нормално за мястото, от което идва. За майка ми обаче това беше алкохолизъм.
Накрая всички тези специалисти успяха да ѝ натъпкат в главата, че няма как това да се случи. И го напуснахме. Преди 22 години, аз бях на 9 години.

Монетата има и друга страна - помисли ти с какво си привлякла такъв човек? Също и че има и случаи, в които макар някоя спасителка да успее да спаси зависимия, след като се възстанови той я зарязва - защото му напомня за период от живота му, който е преодолял и към който не желае да се връща.
Помисли също дали не е възможно да го играеш вечната жертва и да го провокираш да пие? Поне в моето семейство това беше проблема.  Да, провокацията не е оправдание да станеш зависим, но някои хора не успяват да преработят стреса по здравословен начин и да съберат сили да си тръгнат от подобна връзка, затова се пристрастяват.

Мога още да вмъкна и че във връзка, в която единият е зависим физическия тормоз е въпрос на време.

Да си до такъв човек не е лесна работа, често дори е саморазрушителна. Все пак ако решиш да останеш - чака те дълъг и не лек път, посветен на това да спасиш някого, който може би дори не желае да бъде спасен. Не изпитва нужда и смята, че и така му е добре. Струва ли си?

Каква институция търсите? Как виждате помощта? Да ви ги събира от домовете? В България се помага персонално/групово на тези, поискали това. Значи, психиатрите пълнели главитена хората с мисли как няма начин, а вие тук правите същото.
Оставете тя сама да намери или не намери смисъла.

Не сте разбрали. Специалистите просто се опитваха да обяснят, че няма как да се помогне на човек, който не вижда проблем в поведението си и се чувстват добре с това което правят, макар заклеймявано от другите като зависимост. Затова и казвам, че монетата има две страни. Не винаги ситуацията е зависим/тиранин - жертва.

Би било несериозно специалист да подкрепи човек (ако говоря за моето семейство - в случая майка ми), който си е навил на пръста, че даден човек е еди какъв си. Специалистите трябва да работят със зависимия, ако той самият ги потърси. В противен случай освен отговор "Няма как да му помогнете, ако той самия не дойде и не пожелае да се промени" нищо друго не следва да излиза от устата им.

А пък иначе - пуснала е тема, казвам си мнението

Специалистите работят и с близките. В момента точно това правя, човекът не иска помощ. Не е добре да делим хората от близките им (работи се цялостно).

Не винаги е загубена кауза. Според мен си заслужава да се опита. В наши дни много лесно отписваме всеки с проблеми.
Пожелавам сила, постоянство и каквото стане.
После ще съжалява, ако не опита.

Лошото е, че тези, които опитват, много често не знаят кога да спрат. До последно вярват и се надяват, че нещата ще се оправят. И в един момент затъват и те.

Имах един приятел. За 10 месеца влиза 3 пъти в клиника, включително частна. Ами...не е сред нас вече. 😥
Мъжът ми отказа да се признае за алкохолик, отключи психично заболяване, в момента копае дъното.
И сега гледам Роди се звезда.
Ми това е.

Цикълът в София изглежда така - с големи връзки можеш да вкараш човек във ВМА, ама големи и дебели, иначе не.
Остават 4- ти километър и Суходол - места няма, чакаш.
Две седмици някаква детоксикация, терапия, лекарства и чао.
После, ако си се осаферил донякъде - АА (добро звено), платена терапия и медицински контрол - платен в повечето случаи.
Без 24 часова подкрепа и финансови инжекции - трудно.
Това е решила държавата - една клинична пътека ти стига.

Въртят се хора, които са поискали доброволно лечение в някакъв омагьосан кръг, няма адекватно лечение и навързани звена, които да имат грижата.
Та представете си за някой, който отрича, че има проблем.

Пак питам - какво е адекватно лечение? Причините за алкохолизама са разнородни, нима мислите, че болничното лечение решава проблема?! Детоксикацията не е лечение на алкохолизма, а част от процеса.
Стига с това няма, дайте да видим какво има. Обърнете внимание на себе си и отношенията си, то с критики всеки може.

Дрен, да има навързани звена, не сам или близките ти да се лутат.
Отиваш при личната и казваш - алкохолик съм, искам помощ. И от това ти действие до края на лечението (смятай нужното време или до живот) да знаеш къде да отидеш и какво да правиш. Липсва такова нещо.

Има го в платените центрове на цени от 2,5 на месец.

Виж сега, да ти става лошо от алокохола/цигарите и да спреш, или да те натъпчат с друга отрова - това също не е лечение. Лутат се, защото проблемът е в няколко измерения. За мен половин бутилка вино не е проблем, теб те дразни. Всеки индивид е с различни потребности и в причините и в терапията. На приказки в лесно.