Здравейте, големият ми син има рожден ден, става на цели 5 години, и планирам по този повод да организирам парти и да поканя децата от неговата група и родителите им. Досега сме празнували в семеен кръг, с приятели и тн. Синът ми има определени проблеми със социализацията, въпреки, че има приятелчета, и поради това ми е извънредно важно да му организирам това парти. Обмислях няколко варианта.
1. Да поканя мои приятели с техните деца ми се видя вече неподходящо, защото децата им не са приятелчетата на сина ми, а вече е голямо момче.
2. Да поканя само приятелчетата на сина ми и техните родители ми изглежда много задължаващо, тъй като ние родителите, не сме чак толкова близки с родителите на приятелчетата на сина ми.
3. Да поканя цялата група ми се струва най-инклузивно и уж лесно, защото все пак натискът да трябва да забавлявам сравнително чужди за мен хора е по-малък при по-голяма група. Но проблемът продължава да бъде, че ние, родителите на сина ми, сме се изнизвали досега и не сме заформили никакви отношения с градинската група. Ходили сме по всички организирани събития (с досада от моя страна, съжалявам), но винаги сме около децата си. Явно и ние сме с определени проблеми със социализацията в тази дг. Изпитвам повишена тревожност от организирането на това събитие и се чудя за какво ще общуваме с тези хора. Много пъти след детската градина родители и деца остават да си играят, и ние оставаме често, но общо-взето наблюдавам децата си. Имам си приказка с няколко майки от детската градина, които обаче познавам по професионална линия, но те са с деца от други групи. Сега ме е яд, че не проявих инициатива да съм родител-отговорник, който е връзката между учители и родители, поне щях да ги познавам. Забелязвам, че най на ти с всички са майките-отговорнички и се радват на голям авторитет, което е нормално. Обаче кой да ги мисли тези неща, с мъжа ми сме типичните скатавки, които изпитват ужас от допълнителни ангажименти към детската градина.
Има ли и други пънове, които не знаят как да се впишат сред другите родители? Споделете опит за рожденните партита на вашите деца! Как минава едно подобно събитие и успявали ли сте да организирате нещо сравнително приятно за всички?
Виж целия пост
1. Да поканя мои приятели с техните деца ми се видя вече неподходящо, защото децата им не са приятелчетата на сина ми, а вече е голямо момче.
2. Да поканя само приятелчетата на сина ми и техните родители ми изглежда много задължаващо, тъй като ние родителите, не сме чак толкова близки с родителите на приятелчетата на сина ми.
3. Да поканя цялата група ми се струва най-инклузивно и уж лесно, защото все пак натискът да трябва да забавлявам сравнително чужди за мен хора е по-малък при по-голяма група. Но проблемът продължава да бъде, че ние, родителите на сина ми, сме се изнизвали досега и не сме заформили никакви отношения с градинската група. Ходили сме по всички организирани събития (с досада от моя страна, съжалявам), но винаги сме около децата си. Явно и ние сме с определени проблеми със социализацията в тази дг. Изпитвам повишена тревожност от организирането на това събитие и се чудя за какво ще общуваме с тези хора. Много пъти след детската градина родители и деца остават да си играят, и ние оставаме често, но общо-взето наблюдавам децата си. Имам си приказка с няколко майки от детската градина, които обаче познавам по професионална линия, но те са с деца от други групи. Сега ме е яд, че не проявих инициатива да съм родител-отговорник, който е връзката между учители и родители, поне щях да ги познавам. Забелязвам, че най на ти с всички са майките-отговорнички и се радват на голям авторитет, което е нормално. Обаче кой да ги мисли тези неща, с мъжа ми сме типичните скатавки, които изпитват ужас от допълнителни ангажименти към детската градина.
Има ли и други пънове, които не знаят как да се впишат сред другите родители? Споделете опит за рожденните партита на вашите деца! Как минава едно подобно събитие и успявали ли сте да организирате нещо сравнително приятно за всички?
