Гола чутуро

  • 68 437
  • 1 703
# 210
Детокс си правя.
Колитът разбута ли се,карам на глад и глюкоза.
С дни.
Но си пия лекарства,без които няма как да продължавам.

ЗЛОДЕИДА,да, гастроентеролог.
Гастроскопията е ужас,ама...може и с упойка,ако се разбереш предварително с лечебното заведение и т.н. има ли анестезиолог и правят ли това изследване и с упойка.
Виж целия пост
# 211
За тия алергии се иска един истински и здрав детокс. Че с толкова хапчета/химии през годините  -той организмът яко се е интоксикирал...и само се трупа още и още.
Алергия се лекува (на младини) с десенсибилизация, не с детокс.
Виж целия пост
# 212
Ms.Gorgeous да сравняваш съдбите и възможностите на хората е супер тъпо и нелепо. Всеки човек има проблеми, всеки човек е различен, различен характер, различни виждания, различна психика, различен праг на болка и търпимост и т.н. За един човек счупена чаша може да е нищо, за друг - голяма драма. От това няма смисъл, най-важното човек сам да намира изход от проблемите си или по-скоро тези в главата.
Мария, много съжалявам, наистина съдбата ти не е лека, хората са го казали младо и старо не може на едно, трябва в най-скоро време да се ориентираш към преместване. А относно гаджето за което писа, просто го зарежи, не ти трябва да се навираш при тоя, явно всичко е приключило, ще стане по-лошо, не търси утеха в него. Дай си нов шанс, погрижи се за външния си вид и най-правилното нещо е да си намериш нормална работа. Успех, мила и не забравяй, има много хора в твоето положение, не си единствена,  живота е една борба!
Виж целия пост
# 213
Наистина не знам той защо се държи така.
И в онзи ужасен случай с полицията и психиатрията,и сега стои на разстояние,явно смята,че това са си мои лични проблеми.
Но ако той има проблеми,се доверява изцяло на моята преценка.И ме търси за помощ.
Кофти работа.
Не е другар в живота, нищо не е.
А аз съвсем друго съм мислила.
Просто ще си прекратя контактите с него.
Подозирам,че една от причините да не иска да сме заедно е,че вечер малко или много си попийва.
Виж целия пост
# 214
За тия алергии се иска един истински и здрав детокс. Че с толкова хапчета/химии през годините  -той организмът яко се е интоксикирал...и само се трупа още и още.
Алергия се лекува (на младини) с десенсибилизация, не с детокс.
Е, аз излекувах слънчева алергия с детокс. В следствие на многогодишен прием на антибитоици се появи. Та някои алергии са по рождение, други - придобити....
Виж целия пост
# 215
Да сравнявам е тъпня и нелепица, ама очакванията човек да се справи сам, след като никога не го е правил не? Аха, добре, Леорета.
Ела на себе си, че авторката няма да може.

Миналата година три месеца в моя живот ходих с 24 часова бъбречна криза на работа. Три месеца, всеки скапан ден, със запушен бъбрек, докато колегията реши какво да ме прави. Не спиш, не ядеш, вегетираш.
Не, че не можех да си стоя вкъщи в полу- живо състояние, вкъщи орях дъното от самосъжаление и болка, разбира се.
Ходех на работа, защото съм сам касетка, сам касетофон и дохода, пълния ми трябва, да си плащам всички чужди деца.
И още достатъчно неща, за които нямам потребност да говоря. Иначе, аз мога да си го позволя.

Не знам какво си мисли една 40+ жена, която има очаквания към всички, но не и към себе си. Не знам. Не разбирам.

Болестите са нещо ужасно и брутално и наистина, който не е бил там не знае. Но лично аз знам, че в болест ще се вдигна, но ще поема отговорност за себе си и детето си, защото това е моя грижа и мой избор.


В повече ми е хипохондрията, даже доста.
Виж целия пост
# 216
Като млада ми правиха десенсибилизация.
От едната доза направих нещо близко до анафилаксиия.

Ms.Gorgeous,на мен също ми е в повече хипохондрията.
Макар че в психиатрията ми обясняваха,че за да се чувстваш добре психически,трябва да се чувстваш добре и физически.
Аз не мога да се справя.
Има хора,които не могат.
Искам и казвам,че ще опитам,но не си вярвам особено.
Виж целия пост
# 217
Факт, че ако човек се чувства зле физически много бързо може да се срине психически.
Виж целия пост
# 218
Факт, че ако човек се чувства зле физически много бързо може да се срине психически.
И, ако нямаш избор, колко точно можеш да си позволиш?

Мария, нямаше ли терапии там, не остана ли връзка с която да изговаряш усещанията си, тревогите?
Виж целия пост
# 219
Имаше терапия,свързаха ме и с психолог.
И всички там ми дадоха съвет да настоявам за подобрение на реално съществуващите проблеми.
Това не са измислени заболявания и страхове.Страхът от болест,болка,смърт била нормална реакция.
При съществуващи проблеми се действа под лекарско наблюдение.Уж.

Реално ям точно определени неща, ако не мога да ги приготвя,не ям,а вземам една кутия захар на бучки.И така изкарвам деня,захар и вода.
Иначе и една порция неподходяща храна може да ме изкара от строя за месеци.
Съответно ми трябват кухня,продукти и ток,печка,където да приготвям храна,която ми понася.
И това е всеки ден,365 дни годишно.
Просто няма право на грешка.
Не пия,не близвам алкохол,ужасих се,че може да изглеждам отстрани като алкохолик.
Виж целия пост
# 220
Не знам какво да ти отговоря. Аз лично един път в живота съм се сривала. Бебе, родено в седми месец+ аз не знаеща от коя страна на тревата ще се окажа. Справих се, но с помощ.
Акъл не давам. Но и от някъде се почва.
Виж целия пост
# 221
Мария, всичко това  го имаш, ток,печка ,продукти.....поеми инициатива и промени  семейството.....готви за теб,готви и за  тях...сплоти семейството направи  закуска  ,дори и да не ядеш това......от този дом няма да си тръгнеш, но можеш да  направиш нещата поносими......прати синът да хвърли боклука и пътюм да  купи вестник  за дядо  си питай майка си как да омесиш кайма за кюфтета......ей такива неща, прости ама човешки, и вярвай ми  ще видиш резултатите скоро.....и ако  това не  сработи иди  при баба си.....а и мъж не  ти трябва на този етап.
Виж целия пост
# 222
Е,Мария. Ти не си толкова зле все пак. Не се самосъжалявай! От 6,7 години съм много по- зле  от теб! И се боря всеки ден. Не да ходя на работа  , а в ежедневието вкъщи. И аз повръщам, да не обяснявам тук и как спя. Честно казано аз обиколих кой ли не, специално за стомаха и хранопровода. Нищо не може да се прави. Изобщо никакви интервенции на нищо не са ми възможни,  само ако е животозастрашаващо състояние. Е ми не съм се предала, минах през какво ли не . Верно е, че когато отношенията вкъщи са зле, влияят на състоянието към зле. Но просто трябва да имаш цели и да се бориш както можеш за тях! Тогава животът ти е смислен. Много важно, че майкати и баща ти се държат гадно понякога. Игнор! И гледай положителното в нещата. Я каква хубава котка 🐈 имаш! Ето, можеше да не ти позволят да я вземеш в апартамента. Имаш си хоби, страст, можеш да излезеш когато и където поискаш сама. Просто има лоши хора- баща, майка, приятел, мъж . На тях и здрав човек ще им е в тежест ! Я че изкарва малко, я за друго. Не се оставяй да те смачкат! И не бягай при проблемни хора като алкохолика например .
Може би, ако плащаш повече сметки у вас, ще те оставят намира. Така че стегни се на теб да ти е добре, да изглеждаш добре, здравето виж , контакти с положителни хора и лека полека ще се справиш!
Виж целия пост
# 223
Като за 17 годишна девойка говорим, не за 40+ годишна жена с дете…
Виж целия пост
# 224
Като за 17 годишна девойка говорим, не за 40+ годишна жена с дете…
Да, обаче при болен човек е малко по- различно , а и напрегната среда вкъщи. Че то здравите се парират при лошо отношение или насилник например.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия