Гола чутуро

Пюр, разбира се.
Та, колко още така?
Не питам теб. Тя да пита себе си.

Разбрахме, че е болна, виждам и на нея й се отваря приказка като стане въпрос за мрънкане. Ама прочете ли някой, че не чисти, готви само за себе си и не плаща консумативи в дома, който обитава?
Колко хора тук живеят по този начин?
Не обслужва дори сина си, а все някой го прави? Онези кривите възрастни, предполагам?
Какво пречи на рядко работещ човек да е полезен поне в домакинството? Тежкия живот? А как нейният мързел се отразява на семейството, с коеот живее някой жали ли?
Много ми е сладко как всеки бърза да се прави на състрадателен, когато някой се прави на жертва, наистина. Само че в живота истинските жертви си носят теглото и нямат време за оплакване.

Да, неуместен е. А последвалият пасивно-агресивен коментар пак към Нарциса развали имиджа, който Мария беше изградила във форума. Имам предвид болднатото в този коментар: Доста грозно си показа зъбките, Мария. Надявам се, вече си изпуснала парата в темата и ще можеш да продължиш както досега. Защото всъщност ти това искаш.

Все едно съм в "здравния раздел", рецитират се само някакви диагнози...

Като така мета, авторката се справя доста прилично финансово. Само не разбирам какво е това почасово работене в езиков център.

Мария, съчувствам ти много, защото разбирам какво преживяваш, но като пишещите в темата не мога с нищо да ти помогна. Почвам наред, като някои от нещата, които ще ти напиша, вече съм ти ги писала няколко пъти.

1. Косата - Не ти е безумно рядка. Поне 25% от жените, които виждам по улиците са с подобни или още по-редки коси. Белите косми са всъщност прозрачни и изглежда, че там няма коса. И на мене ми окапа косата. Отрязах над метър коса и си свиркам. Сега се чудя как съм се мъчила цял живот с коса до бедрата и коленете, понякога. Аз се къносвам, знаеш. Опция е да ходиш с перуки, шалове, шапки. Пишеш, че съвсем ще окапе. Е, и? Поне ще изглеждаш добре в огледалото.

2. Зъбите - много важно. Храносмилането започва в устата. Несдъвканата храна причинява болки и болести в червата. Имаш протези. Защо не ги носиш поне като се храниш? Отиди в някоя университетска стоматология! Сега има начини да се изгради кост при остеопороза и тогава може да се имплантират зъби. В твоя случай може и да не стане, но не пречи да пробваш. Тъпо е в днешно време да ходиш с 3 зъба в устата, грозно е, съсипващо е, пречи на говор, комуникация с околните, храносмилане, всичко.

3. Неразумно е да ядеш захар, когато имаш наднормено тегло, което ти тежи и пречи, съсипва стави и кости. Захарта дърпа витамини и храни бактерии и гъби в червата. Няма лошо да не ядеш и нищо като имаш достатъчно сланини . Ти имаше проблеми с кръвна глюкоза от доста време. Глюкоза 3 mmol/l Не е ниска per se. Мерила съм и 2.5 като се храня кетогенно.

4. При твоето еднообразно хранене ти трябват витамини и минерали. Задължително.

5. Инертна си във всичко, което правиш и седиш дори когато виждаш, че няма смисъл, обикаляш в порочни кръгове.

Родителите ти ги разбирам, макар и да не одобрявам това, което правят. Хората са стари и имат нужда от покой и лично пространство. Едва ли са си представяли, че като пенсионери ще гледат и настаняват 40 годишната си дъщеря, също нейното дете и ще плащат сметките. Изцеждащо е за всеки близък. Това не е като да гледат внуче 3 или 5 години или през ваканциите. Тяхното няма свършване.

Ако това ще те успокои, моите родители не биха направили и една стотна от това, което правят твоите. Абсурд е да живея с родител след дипломиране, че и гаджета да водя, да завъдя мъж в детската стая, да раждам докато живея у майка ми или баща ми, да ми гледат детето, да плащат сметките. За пръв път преспах у майка ми с мъж, когато отидохме на гости с моя мъж. На гости, за не повече от месец. У баща ми не сме спали никога.

Родителите ти няма да се променят, мъжът, с когото излизаш също няма да се промени. Ситуацията можеш да я промениш само ти. От някъде трябва да започнеш.

На твое място бих:

1. Отишла да работя в кол център, даже от дома. Можеш да помолиш приятеля ти да работиш от неговия апартамент. Това, че в един кол център не ти е харесало не значи, че в друг ще е същото. Немският е търсен език. Има работа с писане на мейли, които можеш да пишеш и докато седиш на тоалетната чиния. Има и почасова работа. Ще си по-добре на една работа, отколкото да тичаш на три.

2. Бих потърсила организации, които помагат на самотни майки, на домашно насилвани. За Анимус мислила ли си? Жертва си на домашно насилие.

3. Бих си потърсила някъде една стая. Има хора, които предлагат безплатно стаи докато са в чужбина или друг град, само срещу поливане на цветя, гледане на котка, хранене на кокошки, нещо такова. Ще трябва да си плащаш тока и отоплението, примерно. И 3, 4 или 6 месеца в годината да те няма у вашите, пак е нещо и ще си починете едни от други.

4. Пестене на пари. И аз обичам парфюми, но последното, което ще си купя е козметика ако съм в твоето положение. С няколко хилядарки в банката ще ти е по-леко и спокойно.

5. Проучване на възможности за местене в друг град или държава чрез работа, специализация, докторантура. Стажове, работни места, учебни програми вървят с възможности за временно настаняване. След 2 години може и синът ти да дойде, с котката 🐈.

Винаги, винаги намираш някакво извинение за всичко, което ти се предложи. Преди беше детето, сега котката. Котката може да я оставиш на сина на първо време, а после да си я вземеш.

Мисля, че имаш психологическа бариера да се отделиш от родителите ти, колкото и да те тормозят. Пасивен човек си и не си правиш сметката.

Твоят приятел основно те натоварва във всякакъв план. Егоистичен е, попийва. Няма ли да ти е по-спокойно без него? Или не смееш даже да си го помислиш?

Защо досега никога не си подала молба за общинско жилище? За 16 години можеше вече да ти е дошъл реда.

Как ти се струва?

Nevena Virolan, благодаря.
За домашно насилие ми казаха още в психиатрията.
И психоложката ме насочи към Деметра и Агенция за закрила на детето.
Ходих,нищо.
Писах и на още една такава агенция във формата им за контакт,но не получих отговор.Не помня името.
Още преди доста време проучвах въпроса с общинските жилища и честно казано тогава ми бяха обяснили,че става трудно,дори да съм одобрена,ако няма жилище се изчаква и след шест месеца се подават пак документи.

thewishmaster,явно всеки,който опита да говори за проблемите си и опита да попита за проблемите на друг,е пасивно-агресивен.
Не градя никакъв имидж.
Извиних се на дамата,вероятно е било нетактично,но наистина не знам нейната история.Затова и попитах.

Мария, съчувствам ти, но и аз съм от тези тук, които смятат, че хипохондрията ти взима връх.
Когато вашите се загубят един ден, всички грижи около теб на сина си ли ще прехвърлиш? Той ли ще ти е длъжен? Не обричай детето си на същата мизерия. Направи нещо още сега, когато имаш възможност.

Мария, на всичко което ти предложи Невена ти отвърна три пъти с Не.

Например за общинското жилище. Какво означава Попитах и ми казаха, че става трудно ? Трудно не значи невъзможно. Какъв е проблема да се подават документи на всеки шест месеца ако трябва? Подаваш ли? Мисля, че просто се страхуваш да живееш сама, защото мислиш, че може да ти стане нещо и няма да има кой да ти помогне.
 
Проблемът с домашното насилие може да се разреши, ако се махнеш оттам. Струва ми се, като че ти го виждаш като институция да накара вашите да се държат добре с тебе. Това няма как да стане.

Въпреки болките, болежките и проблемите от малка ти си успяла да имаш връзка, да създадеш дете,  да го отгледате почти до пълнолетие. Работиш на три места, аз не бих могла. Не си толкова безпомощна, но се вкопчваш в проблема и явно искаш да го обговаряш и детайлизираш. Виж как се оживяваш когато започнеш да описвяш болести и състояния, лечения и страдания. Това е типично за болните хора, но дразни когато някой иска да ти даде перспектива и разрешение.
А предполагам, че родителите ти също едвам издържат вече, дали викане на полиция и институции ще ви подобрят отношенията? Мисля, че няма да се изнесеш, затова може би трябва да положиш усилия да се търпите.

Прави сте.
Стоя и обмислям ситуацията.
Страх ме е да съм сама,защото вечер понякога получавам тежки ларингоспазми.Ударил е галсна връзка и нерв операторът и оттам взе да се случва след операцията на щитовидната жлеза.
Но лекарства мога да си бия и сама,това го мога,изписани са ми и ги нося навсякъде със себе си.
При влошаване с колита умирам от ужас.Така е.В такива моменти майка ми ми е готвила и е казвала,че ужасно ѝ тежи да го прави.
Обикаляли са с мен по лекари,факт.

Като дете първо живях при баба си и дядо си,от първи клас в сегашното жилище.
За оценки,дори петици,всичко различно от шест,ядях бой и търпях наказания.
Не ми позволиха да кандидатствам с рисуване, рисувах направо тайно,но майка ми чупеше четки и късаше листи,ако ги намереше.
Исках да уча нещо с биология,но те избраха езикова гимназия.Бях в седми клас и нямах думата.
След гимназията се записах в университет в моя град.
Не им хареса.С бой,заплахи и обиди бях принудена заедно с нея да си изтегля документите и да се запиша в престижния според нейните разбирания в друг град университет.
Тогава не ми хрумна,че имам възможност да не уча,да работя и да се отдръпна.
Бях намерила там едно лято работа и имах намерение да продължа да работя и да прекъсна образованието.Тя разбра,свърза се с работодателя,обясни му,че аз уча и напускам,ще плати каквито иска обезщетения.Общо взето не се спря,докато не напуснах и не записах новата учебна година.
На изпити обикновено идваха с мен,за да се уверят лично,че ходя и че ги вземам.
След като завърших, веднага ми беше взет багажът обратно
Бащата на детето ми те познаваха и харесваха,те ни запознаха.
Те поискаха да живеем у нас,той се съгласи.
Всичко това са и мои грешки,но го виждам чак сега,след години.

Просто е ясно,че трябва да се махна.
И ще търся някакъв вариант.
Ще извадя документ за общинско жилище,но ако трябва да се представи документ за собственост на сегашното,не съм сигурна,че ще мога да го направя.
Живеят с убеждението,че няма право да знам и докосвам нотариалния акт,явно мога да им продам апартамента или не знам какво точно мислят.
Ами...ще се наложи да го представя и да се опитам да кандидатствам.

Засега е отчайващо положението с квартирите,350 е най-ниската цена.

Мария, имаш ли капацитет да даваш онлайн частни уроци по немски? Ето, аз ще търся нещо подобно за след месец-два на дъщеря ми. Бих те пробвала. Ако не ми харесаш, нямам скрупули да се откажа от услугите ти, обаче. Че ми е важно детето. Благотворителност не предлагам.
Това изисква хубав компютър, нет и строга организацияи подготовка от твоя страна. Преспокойно можеш да ползваш безплатните гугълкласруум, дъската, мийт, да трупаш файлове в диска и т.н. има и други платформи,  можеш да си избереш. Има и таблети, върху които пишеш на ръка и излиза на екрана.
Но за да задържиш вниманието на ученик би следвало да изглеждаш прилично. Подстрижи се много късо, остави си побелелите коси, като  е става с боя. Но търси ексцентрична визия. Наблегни на едри обици, някакъв шарен шал на главата, ярко колие.
Не разбрах защо ме носиш протезите, но без тях няма как да стане. Удобни, неудобни, слагай ги. ЗАЩО не ги носиш?
Квартира 350 не е отчайващо, такава в София например просто няма.

При кандидатстване за общинско жилище не трябва да представяш нотариален акт за жилището на вашите,  откъде накъде.

И аз се изненадах от това твърдение. Че кой ще иска нотариален акт за нещо което изобщо не е на авторката. Че те хората могат да искат на съседа да го завещаят.

Аз това работя.
В езиковите центрове и за матури по БЕЛ и по език преподавам.
И имам добри постижения с учениците.

По време на Ковид кандидатствах за целева помощ за отопление.
Нямах доходи.
Едно от условията е да се представи нотариален акт.
Майка ми дойде и не позволи аз да го покажа.
Затова го споделям.

Какво значи "Ходих, нищо"?

Аз ти писах за Анимус. Обаждаш се и обясняваш проблемите. Ако живеех в България и имах твоите проблеми, щях да се обадя там:

https://animusassociation.org/

Е, няма как да подадеш веднъж за общинско жилище и след 6 месеца да ти дадат. Живея във Франция, която е доста социална държава и тук също се подава всяка година и се чака. Никой няма да дойде у вас да те издърпа за ушите да идеш да подадеш молба. И не, не искат нотариален акт от родителите ти. Да те светна, че ако е така, можеш да се запишеш у твоя приятел, примерно или друг приятел, даже и в колиба.

Много си пасивна и нямаш социалната и приятелска среда, която да те побутнe и да ти помогне да разпериш крила и най-накрая да отлетиш, поне за известно време.

Каквото и да ти се предложи, ти просто нямаш вяра, сила и хъс да опиташ. Пасивна си.

Дойде ми на ума следното: Да намерим тук хора от твоя град или район, които да се срещнат с тебе, да са до тебе като звъниш на Анимус, да дойдат да подадете молба за жилища (защото синът ти навършва 18г скоро и няма да си приоритетна), да идете в стоматологичен факултет, нещо такова. Ако бях наблизо, щях да дойда. В този сайт има раздел за помощ на нуждаещи се. Ти си интелигентен човек, но психологически смазана от родители-насилници и живееш с хора, с които не си съвместима и не ти помагат. Искаш ли?


Тя няма хипохондрия, а жестоки хормонални проблеми, от малка, а и живее без щитовидна жлеза и без яйчници от 28 годишна. Не е възможно да приема половите хормони, които жените на нейна възраст си произвеждат в яйчниците. Поради некомпенсираната липса на тези хормони има намаляване на костна плътност, изтъняване на лигавици, през които лесно минават бактерии и вируси, преждевременно остаряване. Тези беди не са поправими на 100%, макар че с хранителен режим, витамини, минерали, спорт е възможно някакво подобрение. Само дето Мария не вярва в това. Част от страховете и са породени от хормоните. Когато имаш жестока диария цял месец и висиш в кенефа, няма как да ходиш на работа. Не е като да стиснем зъби от болка. Реални са проблемите и.

Мария, гледане до първи клас от баби и дядовци и бой за по-малко от шестица си беше норма за нашите поколения. В темата ти пишем и други подобни, споко! Не знам, обаче, как човек на твоята възраст е изтърпял родителите му да идват за изпити и да го запознават с мъже, които да го таковат в детската му стая. Това не беше прието в 21 век. С десетилетие съм по-дърта от тебе. Заминах за чужбина и повече не съм живяла у дома. Като студентка си могла да идеш на няколко бригади лятото и да уредиш нещата да останеш, още повече излизаш от езикова гимназия и немска. Половин България се изнесе в Германия и без грам немски. Ти си имала съученици на място. Всеки се простира дотам, докъдето другият го допусне.

За готвенето - у нас един не яде месо, друг не яде люто, а трети не може без люто. Готвя основно аз. Ориз в оризоварката, месото в мултикукъра и люти чушки със зехтин и сол в чопъра. Всеки си сипва от това, което иска. Знаеш немски. Има уреди, които, дето се вика, готвят сами, че и не мирише. Какво му е трудното да метнеш картофи в тенджера под налягане, на пара и след 15 минути да ги извадиш и обелиш с голи ръце? На майка ти и е трудно да метне ориз, картофи и пилешко (нали само това ядеш?), без сол, в тава и се оплаква, а ти правиш същото. Bells ringing?