Гола чутуро

Съчувствам ти много за болестите, с които трябва да се справяш. Много е изнервящо, депресиращо и всичко. Като погледна малко от по-друг ъгъл, положението ти не е толкова зле. Въпреки болестите ти са те наели на три места и вероятно скърпваш около една МРЗ, че и повече (в езиковите центрове плащат добре), при това сама казваш, че има дни, в които се чувстваш зле и не ходиш. При положение, че живееш при родителите си, на практика не плащаш наем, а най-много да поемаш част от разходите по сметките. Поне доколкото казват тук, козметиките хич не са евтини (за човек, който няма за хляб, едва ли кремчетата и парфюмите ще са му приоритет, най-много да има един парфюм и две-три други неща). Пишеш, че за сина си отделяш доста - за дрехи и джаджи, за да има като другите - джаджите не са жизненоважни и човек с малък доход няма как да си ги позволи. Сори, ама много тийнове нямат джаджи, ако е въпросът да има за хляба и сметките. Дори към момента можеш да преразпределиш бюджета, но много ти се иска да купиш вниманието на сина си.

Като чета постовете ти, все едно чета дете на 13, а не 40-годишна жена. Според мен не оценяваш това, което родителите ти правят за теб и сина ти. На практика те са го отгледали, те осигуряват покрива над главата ти. Обичаш някой да те жали и да ти дава. Сега се хващаш за общинско жилище, но отсега ти казвам, че няма да стане - синът ти е на 16 и докато чакаш на опашката той ще е пълнолетен. Той не е дете в риск, нито има заплаха за живота му, нито за твоя. Според мен не искаш да се изнасяш, защото ще трябва да поемеш отговорност. Синът ти е по-добре при родителите ти. Лошото е, че попива от тяхното отношение към теб. За любовника ти - по-добре не се занимавай повече с него. Сама описа, че те е използвал, а и щом е успял да се напие в деня, когато е трябвало да вземе майка си от болницата говори предостатъчно.

Това, което трябва да направиш е да прекратиш хленченето. Половината от нещата, които пишеш са следствие от лошото ти здравословно състояние, но другата половина са едни и същи през целия ти живот. Трябва да прекратиш половината. Вярвам на потребителката тук, която каза, че сте говорили и после си се покрила. Предвидимо.

Директно - изброй нещата, които искаш и защо пусна темата.

За пореден път се убеждавам, че до това се стига когато майката си "лекува" болните амбиции.
За това как се е развил живота ти, си виновна ТИ на първо място, защото си позволила майка ти да определя стъпките ти още от начало.На второ място е тя.

Стоя и се чудя на хората, които са го позволили.НИКОГА не съм позволява някой да ми казва какво и как да правя.Това няма и да стане!
Но това съм аз.Знам, че хората не са като мен, не съдя никого-просто не го проумявам и не го приемам.
Сега на тези години и с капацитета които имаш, ако останеш там и не станеш самостоятелна в най-скоро време, си загубена кауза.
Време е да се оттърсиш и да вземеш най-накрая живота си в собствените си ръце!
По добре късно, от колкото никога.

Гадно ми стана и на мен като прочетох историята ти. Както казаха, много сме с подобни истории. Но аз съм едно диване, един бунтовник, измъкнах се на 18, измъкнах се на 28 и пак ще се измъкна на 48!
Пожелавам ти също да намериш изход! 🤗

Не. За пасивно-агресивен се обявява този, който се позовава на проблемите на отсрещната страна, без тези проблеми да имат връзка с обсъжданата тема. За какво попита Нарциса дали има деца? Каква е връзката на този въпрос с твоите проблеми? Че даже ѝ написа, че явно и тя има проблеми и я съжаляваш. Ти съжаляваш нея? Хайде де! За какво да я съжаляваш? За това, че е самостоятелен млад човек, който се справя с живота си ли? Дори на кварталния идиот е ясно, че се пробва да ѝ напишеш послание от типа "И ти си смотана и нещастна като мен, даже и деца нямаш". Не си първата, пробваща се по този начин да се успокои за чужда сметка.

Мария, разбрах, че работиш в езиков център. Затова и те питах за уроци, но онлайн. Би ли се справила, би ли се занимавала? Директен въпрос.
Това е нещо, което не изисква излизане от дома, а има ниша според мен.
Аз например търся с гъвкави часове, вечер, да може да се напаснат със сложната програма на дъщеря ми. Нямам проблем да няма урок при болест на учителя. Има и болни деца, които учат от вкъщи и имат нужда от досег с учител. За тях онлайн опцията е по-добра. А за теб е възможност за допълнителни доходи.

Ами като те е страх сама вечер, за какъв такъв въртиш и сучеш и обмисляш изнасяне и уж си проучвала за общинско жилище? Тебе те е страх и от страх седиш лепната за неадекватните ти родители. Само дето те няма да са вечни, както доста хора ти писахме.

Разбирам нуждата ти да преживяш детство, заболявания, отношения с родители и приятел, но те няма да те измъкнат от блатото, в което затъваш все повече. Няма.

Оооооох, отчайващо било положението с квартирите за 350лв. Писах ти, че по квартали и околни села има празни жилища, в които много хора слагат човек абсолютно безплатно или той само си плаща консумативи като ток, вода, сметна такса. Така си остави апартамента майка ми като замина. Колегата и плащаше ток, вода, сметна такса, телефон, нещо такова. Той живее в обзаведено жилище, а тя има човек да и полива цветята и да е виждан редовно, та да не изнесат покъщнината крадци. Повечето емигриращи така слагат човек и не си продават жилищата докато не се уверят, че ще останат там  където заминават. Поливаш цветята, храниш котка или кокошки и плащаш ток, вода, телефон, може би.

В твоя район доста хора дадоха жилища на украински бежанци. Сигурна съм, че ще намериш стая в свободен апартамент или къща в близко село. Може да не живееш там всеки ден, но поне ще имаш твое място и отдушник.

Конкретно - искаш ли да питаме в съответния раздел за такъв вариант? Да или не?

Не иска, Неве. Не иска.

Вашите обичат ли котката?
А сина ти?

П. П. Сега разбирам за детето, само за котето съм чела.

Помня, че миналата година приятелят й я канеше, тя не отиде, защото детето не искаше. Ами докога да й се моли човека. С него нямаше да е сама.
Явно той не е перфектният мъж, но тя твърдеше, че го обича. Вкратце - и това е било вариант, който не е приет от Мария.

Котка в жилището си и аз не бих искала. Вероятно бих направила компромис, ако половинката се запъне, ама труднооо.

'Приятелят' ù е алкохолик, който я използва да наглежда болната му майка, а междувременно я кове и не иска детето ù. Периодично споделя как някога си я бил поканил, ама тя отказала, пък после той вече не искал да се събират. Пиша в кавички 'приятел', защото там връзка няма, не е сериозно толкова години. Ама важното е делюзията да върви.

Предвид тази история родителите й добре правят, че не й дават достъп до документите за жилището. Кой знае как може да я подкокороса и накрая всички да останат на улицата.

Тия родители са баси ********. Създали и отгледали безпомощно и зависимо дете с огромно чувство за малоценност, маниаци на тема контрол, месене във всичко, подрязване на крилата, изцяло диктуване на живота от ден 1ви до сега.....И с цялата си наглост я обвиняват, че е това, което ТЕ са създали.

the wishnaster,сравнявам ситуацията,да.
Искам да видя как се справят хора с деца и затруднения.
Затова попитах.

Благодаря за определенията смотана и
нещастна.
Не съм щастлива.

Но мога да публикувам снимка без проблем.
Мислех да помоля Нарциса за снимка и на лични, наистина търся вариант.Казва,че има проблем с косата.

Не знам защо така тълкуваш думите ми.

На мен не ми е ясно как е станало това с университета, работата, живеенето и запознанството с бащата. Най-малкото няма как да контролират 18-22-годишно момиче по време на учебните часове. Висяли се като пъдари пред входа ли?

Относно страха да остане сама - изживяла съм го, когато често получавах тежки панически атаки. Обаче в действителност всеки път, когато имам възможност да остана насаме със себе си, се чувствам добре. По-спокойно ми е. И на нея го писах, мисля, че смяната на средата ще я успокои и ще помогне да се почувства по-добре и физически.