Гола чутуро

Мария, на този етап ти трябва много добър психолог, който да ти помогне да се справиш с нарушената привързаност. Доколкото изобщо е възможно.
Второто е да приемеш, че си си самодостатъчна. Да, човек може да си е самодостатъчен.
Трето - нямаш нужда от одобрението на хора, което никога не са те обичали и подкрепяли. Спри да се бориш за нещо, което няма да получиш. Те не го заслужават.
Четвърто - синът ти явно също те е приел за слаба личност. Отдели се и от него. Пробвай да емигрираш в Австрия или Германия. Ще се справиш. И съм убедена, че и болестите ще отстъпят

Отиди при гаджето. Ей така, за уикенда. Нищо ангажиращо.

Нарциса, човек като не може да помогне, поне да не вреди. Авторката е зациклила, с нищо не й помага това ръфане. Защо се дразните толкова? Може и по-спокойно, ако ви тригърва твърдоглавието й, има и други неща за правене в събота на обед...

Не, Рокстар, не е добра идея.
По-добре е да се запише на екскурзия.
Някой даде съвет относно визията - Много къса прическа, интересен цвят, големи ярки/ шарени аксесоари - обици гердан, гривни... Съответния стил дрехи. Слага протезите и отива на екскурзия до Будапеща и Виена. Ще се върне нов човек.

Andariel,пуснах я,защото усещам,че нещата не са добре.
Нямам нормални отношения нито у дома,нито с мъжа,който мисля,че е до мен.
Говоря за всичко това,защото психологът обясни нещо за "страх от публично излагане".Нямам такъв.
Но си признавам,че прибирайки се,умирам от ужас какво настроение ще сваря вкъщи и какви обвинения отново ще ми бъдат отправени.
Ами и сега съм на работа.
Ще трябва да е само за вечерта.
Но е добра идея.
Сърди се,че не може да спи,когато съм там.Въртял се.
Общо взето от тях си тръгвам късно вечер,сама.Сама се изпращам.Това е.
Купихме един матрак,но не е легло.
Намесиха се неговите роднини преди да купя леглото,те не искат да отивам.Но пък мился че са прави.

Да, и едното от тези неща е коване на канчето на хората да не коват канчето на хората.

Я си вземете стая в хотел. Хубава стая в хубав хотел. Ако искаш да си с него, то отидете на СПА някъде. И да не е уикенда, все два дена отпуска или почивни имаш.
И знам как все гледаме за децата да има. Ами кажи си, че и ти си човек и купи нещо на себе си. Синът като иска джаджи да работи и да си купи. Ама ха, на 16 е. То много лесно да иска и мама да дава, а да не може да помисли за себе си.
За протокола, на 50 съм, също съм израснала със студени и прекалено загрижени/ контролиращи родители. Имам две деца на 12 и 8, като голямото е с някои дефицити и изисква повече търпение и занимания с него. В добавка живеем с почти 90-годишната ми майка. Но вкъщи аз съм главата на семейството и хич не ми беше лесно да се отърся от детството и формираната от родителите ми зависимост и безпомощност. Но като дойде време да уча, майка ми настоя, но уча това, което аз избрах - руска филология. От там нататък не са ми се месили.
Колкото до другото като дете и аз боледувах доста, после ми откриха епилепсия. Епилепсията мина, но на 39 се установи Хашимото ( проблем с щитовидна жлеза). От дете получавам мигренозни пристъпи - жестоко главоболие и гадене, които буквално ме събарят.
Та всеки с проблемите си, най-големият ти проблем обаче не са болестите, не и външния вид, а липсата на родителска любов и подкрепа, оттам и ниското самочувствие.
Така, че - сама на интересна екскурзия първо.

Първо - как така не вреди? Вредна е за себе си, родителите си и детето си.
Второ - тя няма проблеми с привързаността. Има генерални проблеми със справянето с живота. Не е нормално за мен жена на 40 години с порастнало дете да заявява тепърва “явно трябва сама да се оправям”. За мен този извод трябва да е извлечен още към 20та година от житейския път.
Разбирате ли въобще къде е проблема? Жокер- не е в родителите и избора на мъже. Проблема е,че търси някой друг да върши нейните задължения. Да чисти, да готви, да я издържа, да я спасява. И точно това чупи отношенията й с околните. Никой не иска пиявица до себе си. И аз да бях на мястото на родителите и аз щях да съм побесняла до 40та година.
Тя самата иска да е болна, иска да е безпомощна, иска да е смачкана. Така някой друг трябва да дойде и да реши проблемите й. Питах има ли нещо, за коеот ти си виновна? Нямаше отговор. Да, не можеш да избираш тялото, с което си роден и ограниченията му. Но можеш да избираш перспективата си. Отново жокер- няма да се промени нищо. Няма да приеме работа, няма да напусне семейството си, няма да види проблемите в себе си.

Има един въпрос, който психолозите много обичат да задават - какви са скритите ми ползи от това, че не мога да изляза от ролята на жертва (тук всеки добавя според ситуацията си - на обстоятелствата, на миналото, на родителите и т.н) ?
Ако човек отговори пред себе си с безкомпромисна честност, тласъкът напред и нагоре е гарантиран .

Неговите роднини туй, твоите роднини онуй, а вие хора на поне 80 г. общо нямате какво да направите, горкичките. Абе я по-сериозно. Заедно на квартира?

За теб не е нормално, но приеми, че има различни хора, различни ситуации. Не всички реагират еднакво, когато са поставени при равни условия. Някои се амбицират от несгоди и от лошо отношение, други се сриват. Човек, който не знае от личен опит какво е уж най-близките ти да те мачкат с години, не може да разбере позицията на авторката. И това не го отбелязвам като критика, а просто като факт.

Дадоха се конкретни предложения за работа, намиране на дом и дори много сериозна подкрепа за останалите притеснения на авторката, но от последните й мнения става напълно ясно, ако вече не е, че темата е създадена с оплакваческа цел ...
п.п. Вярно е, че родителите могат да те моделират до степен да не можеш да станеш самостоятелен индивид, но си мисля, че въпреки всичко има винаги избор ...

Хубаво, отговори на първия въпрос. А втория, за това какви неща искаш, защо го пропусна? Той е също толкова важен, дори по-важен. Формулирай ги като списък, който ще изпратиш на Дядо Коледа. Знаеш децата как пишат.

МамаРу, каква екскурзия, каква миграция? С тези болести и нагласа към живота какво ще прави в чужбина? Тя тук не е способна да живее отделно, ти в чужбина я засили!

handsOfTime, напротив. Цял живот е била мачкана и контролирана, но не и обичана и подкрепяна. Как да стане самостоятелна? Как да гради връзки? Как да има приятели? Който не е бил в тези обувки дори не може да си го представи. Майка ти да се срамуват от теб, че не си перфектен, да те метне на баба и дядо да те гледат, да те снима чак когато се оправи физическият дефект, да не уважава правото ти на избор какво да учиш или къде, къде да живееш и т.н?
Един човек остава на тази психологическа възраст, на която не му е достигала родителска любов. На каква психологическа възраст е Мария според вас? Казвате й, че трябва да се отдели. Да, трябва, но чисто психически не може. И най-лошото е, че няма и подкрепата на сина си, който е достатъчно голям. Ами съпругът, одобрен от родителите й? Изнася се, когато вече жена му майката на детето му става "дефектна стока". Познавам жена, която на 28-29 претърпява тотална хистеректомия. И не й е попречило да е пълноценна майка и съпруга след това. Но е има самочувствие и мъж до себе си, за когото съпругата и майката на децата му не е половин човек след операцията. Нейният живот са по-важни от матката й.
Човек се учи да изгражда връзки като първо създава връзка с майка си и останалите роднини в семейството. След това на база наученото намира приятели, след това гадже и накрая създава връзка с детето си. При Мария няма никаква връзка освен с котето. Тя няма връзка с родителите си, няма връзка с приятелки, няма връзка с мъж, няма връзка и със сина си. Защо има с котето? Защото животните ни приемат такива каквито сме. Те нямат изисквания за друго освен да получават и дават любов. Родителите й са създали един емоционален инвалид, един напълно смачкан и зависим човек, върху когато са изливали своите разочарования.

И тя с всички болести налични и въображаеми получава това - грижа и любов, макар и за миг.