Гола чутуро

Моля го от поне две или три години за квартира.

Искам най-много да не ме боли.
Много трудно се справям с физическата болка.
Това бих искала.
И да мога да ям.
Салата.
Кисело мляко.
Пресни домати.
Яйца.
Да седна,да се нахраня и никога повече да не се замисля какво би станало,ако ям...
След това искам свой дом.
Не само като материална проява.
Дом и разбирателство.
Близък човек до себе си.
Искам да виждам сина си щастлив и самостоятелен.

Мария, питаш как се справят други в твоето положение. Писали сме си и друг път, знаеш какво е положението при мен и ще ти кажа как се справям.
Напуснах работа по принуда преди повече от 14 години. Преквалифицирах се към нещо близо до специалността ми. Научих някои неща, които се искат за по-добро заплащане. Най-напред си поставих задача да си плащам храната, сметките и лекарствата, а после и всичко друго, за което даваме пари - ремонти, закупуване на нови скъпи вещи. Тъй като съм ограничена да изпълнявам някои поръчки, изискващи да работя спешно винаги, избирам такива, които не са обвързани с това да работя под напрежение и в кратки срокове. Плащат ми по-малко. Компенсирам с много работа, без почивен ден, за да получавам прилично заплащане. Поемам си всички лични разходи,  плащам половината от всички сметки, както и половината от ремонтите , новите вещи, които купуваме, но работя дори на Коледа и Великден. Върша и всичко вкъщи, което мога като домакинска работа. Така не се набива на очи, че съм болна. Никой не е склонен да отглежда у дома болен близък 10-15 или 30 години. Щяха да ме изядат за толкова години, сигурна съм.
Започвай да работиш това, което можеш непрекъснато. Трябва да имаш пари да си покриеш всички разходи. Ти си плащаш само храната, доколкото разбирам. И то само своята. Родителите ти са се уморили от теб и вече не те понасят. Върни си поне самоуважението като си плащаш всички сметки и разходи.
За излизане от къщи забрави. Няма да се справиш. Нямаш нито потенциал да живееш сама, нито смелост. Но поне се издържай. И поне малко плащай за детето.

Точно така е, Mama Ru - и все пак, Неве й предложи конкретна помощ и план, Шарки също, още хора - и те. И реакция няма, само оправдания, че не може, че не става ...

В чужбина (Австрия, Германия) понеже е с немски език може и за помощи да кандидатства, ако започне работа.
Шанса да получи тамошен Телк не знам какъв е, но системата им е много повече социална и помагаща от в България.
Проблема е, че с това вечно играене на жертва и в чужбина не я виждам как ще успее.

Нямам нужда да си го представям. Живяла съм с такъв родител. Не е тайна. В друга тема бях написала, че когато бях на 7 години, наказанието за това, че съм се метнала на улицата след топката и един камион наби спирачките пред мен, беше да се обръсне главата ми до кожа. Това е 1 от 9127912337 случая на съжителството с майка ми. По тази причина твърдя, че съм наясно какво е да живееш с подобни родители. Също така твърдя, че никога спасението не идва от вън. Да, подадената ръка не е излишна, но тя не може да те спаси. Помогни си сам, за да ти помогне и Господ. Сори, друг вариант няма.

Нормално е да не може да създаде връзки, когато тя не е полезна в тях. Ти би ли поддържала връзка, в която си експлоатирана?
Много удобно мама и тати да са лоши, ама да плащат тока и водата. Ако моите родители са ми черни, просто няма да живея с тях.
Приемам че има различни хора, разбира се, аз съм най-толерантния човек на света. Но ако искаш света да приеме, че си безпомощен и смотан, трябва да си готов и за ниското качество на живот. Хем не иска да работи, хем мрънка че държавата не иска да я издържа, хем мрънка че родителите й се сърдят, че не желаят и те да го правят. Кой не си прави сметките?
Който не желае да участва в живота, ще бъде аутсайдер, не знам колко по-просто да го обясня. Ако желае да си подобри живота трябва да направи някакво усилие. Да се научи поне да ходи редовно на работа е добро начало. И това не я устройва.
Колко от вас, които защитавате нейнат инертност, биха търпели тя да им живее в къщата? Колко от вас биха възпитавали така своите деца?

Това казах преди нам колко страници - парите ще свалят напрежението от родителите.
Да се включва в общото домакинство, да готви и пазарува за всички, да върши домакинска работа и да пита с какво може да е полезна.
Не само за нея и котката да се грижи.

Момичета, пиша си на лични с Мария. Не е да не иска да направи  малки опити. Нека да почне от някъде, пък дано апетитът дойде с яденето и самочувствието.

Мама Ру, това са хипотези. Един тийн да вземеш, и той смята,че е тормозен, ако трябва да си разтреби стаята. А тормозен ли е наистина?

Никой тук не отрича съществуването на различни хора. Има неамбициозни, има търсещи валидация на мърлящината си, има завистливи злобари, които искат шикарен живот без усилия. Всякакви има. Само че в реалния живот, като нямаш амбиция и нямаш състояние за ДМС - мълчиш и теглиш. А ако имаш нужда от ДМС, е ясно.

Мария търси съжаление, не търси решения. На колкто и човека да пише на лични и колкото човека да й предложат работа или съвети, тя не ги приема.
И според мен тя прекрасно знае какво прави. Така е оцелявала през целия си живот. Подценявам всички други, които се връзват на емоционални манипулации.

Това, което описва като детство си у не тормоз, а унищожаване на всякакви наченки на воля или инициатива, на всеки бунт, още в зародиш. Не са хипотези. Затова и няма сили да се отдели от отровната среда.
А родители й сърбат попарата, която са надробили - отгледали са дете без любов, без самочувствие, абсолютно зависимо от тях.
Между другото, моето дете е с някои дефицити и нарушена привързаност (три години е живяло в институция преди да го осиновя). Последствията ги борим - ниско самочувствие, зависимост, отношение "всички са ми длъжни", трудно създава приятелства и трудно поддържа такива, непрекъснато изпробва хората дали биха продължили да са доброжелателни, ако не се държи добре... Не умее да отработва емоциите, не търпи поражения, но и няма воля да се бори за победа.... Уча я на самостоятелност доколкото е възможно. Давам й любов и подкрепа, но виждам че не е достатъчно.

Ън, благодаря.
Знам,че и на теб не ти е лесно.И от сърце и душа пожелавам да се закрепиш и да продължаваш да се справяш.
Но не искам да оставам в този дом.
Честно казано сериозно ще търся таван,евтин вариант за мен и котака.
И аз работя, вероятно явно погрешно смятам,че за да живее на квартира човек,трябва да разполага с големи суми на месец.

Mama Ru,прегръдки на теб и детенцето ти.Дано оцени това,което правиш за него.

Пробвай с малки, лесно постижимо цели. Прическа, нови обеци, носене на протезата постоянно, да сготвиш за вашите, да поемеш например ти седмичното чистене, писле работа. Квартира чак след това, да си ти седи като далечна цел.
За зъбите са ти го казали, много е важно. В днешно време просто няма как да получиш нормално отношение без зъби в устата.

Мда, за теб и котка.
Това дете за нищо го нямаш.
Поне то да се спаси скоро от тази атмосфера у вас.
Без извинение за думите ми.

Атмосферата у тях я правят родителите и Мария. Детето, предполагам не е лишено от обич и грижа и от двете страни.
Честно казано при нейните състояния мен би ме било страх да съм сама с детето . Защо да ме гледа болна и безпомощна в криза, или пък да се налага да се справя с някакви състояния. Знам колко е съсипващо за  тинейджър  да изживява ужаси за здравето на родител.