Гола чутуро

Трудно е за дете да вижда родителят слаб и болен, но това го вижда и у бабата.
h.d, това дете е на 16 и е направило своя избор - предпочита да си живее при баба и дядо. Нещата там са изтървани от контрол отдавна и не останах с убеждението, че тийнът изпитва емпатия или загриженост относно майка си, че й помага или я подкрепя по някакъв начин. Дано не е попил отношението на баба си и дядо си, че би бил и доста лош баща и съпруг.

Напротив, има го детето - да го остави при родителите си - така или иначе момчето е голямо и е отгледано основно от тях. На всичко отгоре е на 16, тепърва няма да тръгне да се мести по тавани или квартири с майка си. И за него, и за нея, и за родителите й е по-добре той да остане при тях С нея най-много да се изпокарат и той така или иначе да се върне при баба си.

Ариел, едва ли немската система е толкова благоразположена, кой  и къде ще я настани, бежанка ли ще се пише? Какво като е с немски, на каква работа очакваш да я назначат след като прочете как стоят нещата при нея? Дори няма да й разгледат сивито.

Реакция има, аз изрично помолих свързването да продължи на лични съобщения.

Него уж го обичат.
Посягаше навремето да удря и него майка ми.
Винаги ѝ хващах ръката,не позволих.
Но тя успява да накара да ѝ се подчиняват.
В момента,в който погледне котарака строго,животинката измрънква и с наведена глава се прибира в моята стая.
Вече не посяга към сина.
Радват му се,оставих го да избере какво иска сам да учи.
С години след като се прибере от училище съм стояла до него и сме учили заедно.
Обичам го от душа и сърце.
Но е казал,че не иска да дойде с мен.
Неговата мъка е,че няма баща,не израсна с баща.

Благодаря,Sharky*,аз лично нямаше да напиша нищо по въпроса.

Защо са толкова важни зъбите?
Първата ми протеза е явно несполучлива,ще трябва да си правя втора,но така се измъчих с първата...

Съгласна съм с всичко освен да сготви за "семейството". Тя много пъти е опитвала по много начини да получи одобрение и никога не става, сигурна съм. Защо да продължава да опитва? Защо да се мъчи да оправи някакви отношения, които за нея би било по-полезно да прекъсне? И преди да ми отговорите, че трябва да го направи, без да очаква нещо в замяна, не, не става така, не и при човек, живял като нея. Сигурна съм, че има нужда да усети някакъв, какъвто и да е, израз на одобрение и обич от родителите си. Това, което цял живот й е отказвано. И моите родители са "Можеше и по-добре". Колкото и да се старая. Спрях да се старая. Не и за тях, никога повече.

Ще я настанят и жилище ще й предложат - ако замине чрез Бюрото по труда.
Писах го по-горе в темата.
Ако обаче си тръшне епикризите и почне да обяснява как може само почасово на бюро да работи много ясно, че няма да стане.

По мое мнение майката и бащата на Мария абсолютно умишлено, още от дете, не са й давали самостоятелност и независимост, защото това е бил, и е, eдинствения им начин да се валидизират като родители, да са важни, значими с нещо. Допускам, че дори са неглижирали, нелекували болестите й, за да има за кого да се грижат, кого да обвиняват и с кого да оправдават неудачите си в живота. За мен тези хора ще се разпаднат като двойка, ако нямат обща цел, обща грижа, общ ''враг''... Възможно е и самата Мария да подсилва или развива симптомите си още от дете, за да върне хомеостазата в това инак нестабилно семейство. А може би така е успявала да си извоюва и малко обич... И всички се въртят в един порочен кръг.

Няма да им сготвя.
Готвила съм неведнъж.
Не го ядат.
Казват,че е буламач и не мога да готвя.
Е,ако майка ми гледа баба ми,баща ми и синът ядат...Тогава не е толкова зле явно на вкус яденето.
Ако е тук,ще сготви и тя и ще ядат сготвеното от нея.

Да, де, аз точно за това говоря, Ариел, че ще каже същото, което казва и тук - че не може да работи определени работи, а всъщност точно по-тежките работи са за емигранти. Никой няма да я сложи да води уроци по немски. Тя има своето право да се съобразява хроничните си заболявания, не я виня за това. Но дори да ги скрие, като започне някъде нещо и на третия ден я свие всичко или я хване паниката, тогава ще я уволнят без да им мигне окото.

Тогава го остави при баба и дядо, щом се чувства добре. Ако се изнесеш и започнеш самостоятелен живот, може би и вашите взаимоотношения ще се подобрят. Самочувствието ти определено ще се повдигне.
Горе главата, Мария. Психолог + къса прическа, привличащи вниманието аксесоари и самостоятелно жилище ще сторят чудеса за липсващото самочувствие. Една екскурзия до Будапеща и Виена в сезона на коледните базари или поне един шопинг в Одрин, просто сама сред други хора, на ново място и нови впечатления + някой сувенир за колегите, кутия бонбони ще дадат повод за разговор извън темата за болестите. Баща ми имаше един фонд "И аз съм човек" - 5 лева скрити в портмонето, ей така, за себе си, за всеки случай. Ама 5лева през 80-те. Всъщност важното е не сумата, важно е мотото "И аз съм човек". Днес си купи шал или блузка, защото "И аз съм човек". Не пиеш, но баща ти вероятно не би отказал чашка. Купи бутилка от любимото му питие и му я дай да се почерпи за твое здраве. Разходи се по плажа, послушай шума на вълните. Направи нещо за себе си и ще видиш как ще ти стане една идея по-добре. С малки стъпки ще се измъкнеш от капана, в който живееш.

Аз затова попитах дали знае защо баща му те е оставил и какво мисли по въпроса. Съгласен ли е с начина на мислене "Докато човек е здрав и имаме полза от него, добре, разболее ли се - изхвърляме го на боклука"?

Как така няма баща?? Нали версията беше, че като е бил малък, баща му го е избягвал заради теб и болестите ти, но вече отдавна идва и се виждат?? Сега и за това ли ще почнеш да лъжеш??

Само да кажа, че имам приятелка, майка на дете с увреждания, която живее при родителите си, баща ѝ я бие, тормозят я, четири човека на 60 квадратни метра в панелка са. Чака за общинско жилище дълги години, но казва че нямала връзки, не ѝ дават и това е! Онлайн срещна един и отидоха с детето при него, но и у тях не се издържа. Той тъпак, и там алкохол и бой, че и на 200 километра от родителите ѝ. Накрая се прибра пак в бащиния дом, още чака за общинско жилище, но влезе в някаква секта, та сега поне е щастлива. Тя чака вече над десет години, детето е с увреждания и тя не работи. Затова по казуса на Мария за жилище от общината не съм оптимист, не бих се надявала.
Мария, добри, лоши, родителите ти цял живот са ти помагали, дали няма да помогнат да се отделиш и сега? При пияндурника с болната майка не отивай!
Може да е цинично, но иначе ще ги чакаш да умрат и това е.
Тук ти казаха, че си страхлива и се изживяваш като жертва и донякъде са прави. Защото с немски език можело да имаш кариера и да живееш спокойно, нищо че си с толкова болести. Имаш само два работещи ресора - единият е мама и тате, другият е специалността ти. Стъпи върху тях, действай. С малко пари и помощ от родителите, си наеми някъде стая, може дори при други възрастни хора. А с немски си вади хляба.
Защото сега какво - цивриш, че у вас не те уважават, че си болна и гаджето не струва. От колко години е дългосвирещата плоча?
Брей, аз бях затънала в заеми и няколко месеца след тежка операция на гръбнака, заминах да бера гъби в Ирландия. И аз говоря език, бързо се махнах, но заминах защото знаех, че с майка ми без достатъчно пари няма да мога дълго да живея.
Затова - действай, направи нещо!

Знае,да.
Питал е и мен,и баща си.
Баща му е отговорил,че постоянно съм плачела.Само това.И че не е понасял отношението на бабата и дядото.
Забавният презуикенд такова за по няколко часа...

Искам и ти да се справяш. И никой повече да не те обижда, защото имаш здравословни затруднения.