Гола чутуро

Не се заяждам.
Питам хората,които ми дават съвет как е техният собствен живот.
Не знам как се тълкува,но нямам това предвид.

Не лъжа.Но както и да е.

Имам желание за онлайн уроци.
Така или иначе е против правилата на форума да се предлагат/продават каквито и да е било продукти и услуги.
В никакъв случай не търся клиенти/курсисти чрез темата,а следвам съвета на психолога да поговоря с неутрален човек и да опитам да видя как стоят нещата,гледани отстрани.
И съветът е да не мълча,а да казвам какво се случва на близки,приятели и т.н.

Да,покани ме приятелят миналата година.
Без детето,без котка.
Негов близък не е ок с идеята и моят човек да живее с майка си ,а той/тя да е по квартири.
Не вярвам на мое място някой да отиде.
Днес ми зави,че много го притискам и мога само у тях да отида,че никой не може да ме изгони оттам.
Вие ще отидете ли?
Не естествено.

Просто трябва да изляза от дома на родителите си.

Като дете бях възпитавана с доста бой и наказания.Като млада жена,почти неизлизала,нямах никаква представа какво да правя,освен да продължа да се вслушвам в правилните съвети,както се изразяваха моите родители.

Тези теми са все еднакви. Започват със съчувствие и съвети, завършват с омерзение, че пускащият темата веднага не се е поправил, не е оправил десетилетни проблеми за един съботен следобед, че не слушка, а ако каже нещо да се защити срещу нападки - паднала му е маската и си показал истинското лице.

Не че ми отговаряш.
А колко приятелки имаш?

Какво значение има от каква позиция идва съвета? Или ти върши работа или не? Познаваш ли много други хора, които на 40 живеят с родителите си и са трайно безработни? Пак повтарям, че не ти отива на имиджа на жертва да се показваш високомерна.
В пореден коментар обвиняваш родителите си. Защо не пробваш за поемеш ти отговорност за нещо? Ти вина имаш ли за нещо? Като родителите ти са толкова виновни в тях ли е топката да ти оправят живота?

Айде айде. Сега пък правилата на форума пречат.
Наивница, ами паднаха маските, да. Не знам защо ви е толкова удобно да пропуснете, че проблемите тук са от дълги години и са все едни и същи, не е снощи да ù е щукнало, че е нещастна. Е как пък за толкова години и с уж хубаво образование човек не намира работа? Още повече, че в поредна тема видимо се избиват за хора с немски и се молят да си дадат парите, обаче няма отговор. И след два месеца пак ще четем как работа няма. Нищо, то се трупа, пак ще сме зли.

Нямам хора,при които мога да отида.
Имам няколко приятели и приятелки от детските години,но не мисля,че е удобно и уместно.
Семейни са и никак не смятам,че е добра идеята.

handOfTime,не казвам,че е у тях вината.
Казвам как аз съм разбирала ситуацията и какво съм правила.
Съжалявам,ако изглеждам високомерна.Не е умишлено.

Ясно е,че от мен зависи.
Просто ми трябва решителност и смелост.
Явно сама трябва да се науча и да се справям.

Разбирам те. И аз съм била ограничавана, водила съм затворен начин на живот, не съм имала достатъчно житейски опит. Продължавам да живея в едно жилище с родителите си, но последните години успях да си извоювам някаква самостоятелност. Вече не се страхувам да казвам открито какво мисля и как се чувствам. Постепенно започвам аз да определям правилата.
Смелостта не може друг да ти я даде. От теб зависи. Щом имаш приятели, защо не отидеш при някого от тях? Може би защото ще ти се наложи да им признаеш, че имаш проблем? Не е толкова страшно да поискаш помощ, опитай.

Мисълта ми не е при кой приятел би могла да отидеш. Не.
Излизаш ли, виждаш ли се с някои от тях, често ли се чувате.

Не.
Не излизам с приятели.
Или съм на работа,или вкъщи.

Човек, който не е живял без родителска любов и подкрепа, контролиран изцяло, с живот управляван изцяло, не може да си представи дори колко зависим и безпомощен ще се чувства. Едва ли имате представа какво е да се бориш за едно "Браво", но то никога не идва само, а в най-добрия случай е "О, хубаво, но щеше да е по-добре...". В случая на Мария има точно това - липса на любов и подкрепа и жесток контрол над живота й, отнемане на правото й на избор или мнение. Това е тотално обезличаване на всичко човешко у нея. И първото е помощ от много кадърен психолог. За да скъса тя тези отровни връзки. Да се осъзнае като самостоятелен възрастен човек, който може и трябва да контролира живота си. Точно затова седи в полувръзка с този алкохолик, затова не може да остави сина си или котето, затова не може да порасне и да стане самостоятелна, защото не й е било позволено. Няма как да набере смелост да емигрира в Германия или Австрия, което е много добра идея, защото тя език знае, но няма психическите сили да поеме риска, няма увереност в себе си, че може да управлява живота си. Родителите й са я направили безпомощна и зависима от тяхната любов и одобрение, но те никога, абсолютно никога не биха й ги дали, защото тя никога няма да у на висотата на техните очаквания. Няма идеални хора, тя не се е родила идеална според техните нереалистични очаквания.
Нарушена привързаност е диагноза. Тя се случва, когато детето след раждането си е било отделено от биологичната майка. Децата в институция страдат от нарушена привързаност по тази причина и дори след осиновяване трудно се преборват с това. В резултат самите те трудно изграждат здравословни връзки с родители, приятели, партньор, деца...
Мога още много да напиша, но спирам до тук.
Мария има нужда на първо място от психолог и много работа по себе си, чисто в психологически план.

Може да не излизаш, но пак да поддържате връзка. Връзката изисква усилия и от двете страни, за да се запази.

Мама Ру, напълно съм съгласна, няма какво повече да добавя.

Рядко се чувам с приятели.
Нямам близки хора.
Винаги съм смятала,че съм дръпната.
Дори когато седяхме пред блока с децата,невинаги седях с другите родители.
Така се запознахме с въпросния господин.Седеше и той отстрани и се наливаше с бира.

И аз трудно се сближавам и не всеки има търпението да изчака достатъчно, за да го допусна до себе си, но все пак имам близки хора, които ме приемат и даже ме харесват. Хора, на които знам, че мога да разчитам.

Имах два въпроса, на които се надявам да отговориш.
Защо пусна темата?
Кои са нещата, които искаш - първо, второ, трето. Конкретно. Не с витиевати фрази като любов и сигурност.

На твое място бих посетила психиатър. Историите ти изобщо не звучат добре.