Мотивация и старание на 4 г.

Имам син на 4 и половина и никога не ми е минавало през ума да възпитавам старание и мотивация по този начин. Просто за мен самата е изморително. Обяснявам много неща и как точно работят, но не очаквам от него никакво старание да завърши нещо от начало до край, просто защото е много малък още. И въпреки моя “мързел” той попива страшно много неща и детайли и от един момент нататък взе сам да навързва кое след кое следва. Като цяло съм го оставила само да открива много неща, като отговарям на въпросите му.

За майките е изморително. За бащите е хоби.

Затова питам за подходи и прийоми. Никой нищо не изисква, но трябва да се възпитава самостоятелност.

Ето Ви пример. Строим сложен конструктор, като аз само държа упътването (картинки, числа и стрелки), тя работи. Вчера преди вечеря почти го завършихме и тя го бутна и го разруши наполовина. Но детето абсолютно самостоятелно и целенасочено се стара, защото й е много интересен, по него се търкалят топчета, които минават по различни пътища и т.н.
Днес сутринта добрата фея го беше възстановила до същото положение и беше наредила малкото оставащи части готови за слагане. Детето беше много щастливо, направо зяпна от изненада и беше много доволна.
- Защо феята ми е оправила топчетата?
- Защото е видяла колко много се стара и как внимателно го правеше снощи, харесало й е и е решила да ти направи подарък като ти върне вложения труд. Но следващият път ще трябва сама да си го поправиш. - тук вече се наблюдаваше и гордост. -ето подход, който стимулира трудолюбието, самотоятелността и старанието. Питам за още такива.

Имайте предвид възможността на децата за задържане на вниманието към определена дейност. Обикновено деца на 4г могат около 15-20мин да задържат вниманието си. След това ще започнат да нервничат, да допускат грешки и да се получи от играчка- плачка.

Моето дете е от тези дето настоятелно казват "не мога". Голям проблем ми е. При положение, че аз, като пример, "всичко мога", дори и това, което баща му не може. Истината е, че доста неща не може - не умее, не му се удават. Но поне искам да го науча да не се отказва. Да продължава да пробва.
Момичетата са по-податливи на учене и търпение и анализиране, според мен, така че ще ти се получат нещата.

Имам разбира се. Няма проблем да смени заниманието. Но когато нещо й харесва, тя настоява да се довърши до край. Само че се опитва едновременно със заниманието да си играе и с още нещо, например ножица и в едната ръка да държи и топче.

Това са ясни неща. Трябва да има метод по който детето да бъде убедено, че така е най-хубаво да се прави. Аз всеки път с търпение изобретявам по нещо.

Но имайте предвид, че това, което Ви пиша са мои вътрешни размишления и изживявания, иначе присъствам търпеливо и помагам. Тук-там имам проблясъци как да създам ситуация в която да се ориентира в правилната посока за което давам примери.
Питам за други такива примери и хватки.


Точно тук е хватката. Трябва да се проповядва, че всяко нещо се постига с работа. От хляба до автомобила. Че има заводи, където работят хора и машини направени от хора и всичко се произвежда с работа и нечий труд.
Вече в частност любопитство по определени теми. Колко хубаво е да се прави нещо, защото...
Колкото до най-базовите неща. Щом се сблъска с нещо ново на детето се съобщава правилният начин и че това е единственият начин. Ама как, ама не може по друг начин. - например как се обуват чорапи, как се мият плодове и зеленчуци, как се поливат цветя и растения и т.н. до всяка дейност. По-сложни играчки, които задължително изискват намеса и работа от детето. - все пак не възпитаваме потребители на развлекателни услуги, а пълноценни хора. Трябва да има съзидателен креативен драйв... Стремеж към сътворяване.

Ние много се гордеем с работата в екип. Самостоятелната работа ако му е "жив зян", то в екипната няма алтернтива "не мога". Когато успеем заедно да свършим нещо е голям стимул.
Например, вчера трябваше да летим, за да стигнем до ДМ, да купим храна за котките. Друга алтернатива няма, в случая. Излязохме в 19:43 от вкъщи. ДМ затваря в 20:00. Телефонът ми угасна точно докато се обуваме (препятствие 1), не можах да повикам такси, трябваше да стигнем бързо до спирката, аз съм осакатена не мога да тичам (препятствие 2). Стигаме до спирката на такситата и пред очите ни тръгват двете свободни таксита и спирката остава без такси, а часът е 19:48 (препятсвие 3). Докато сме бързали до спирката, съм успяла да включа телефона. Обаждам се, викам такси до спирката. Таксито идва в 19:53. Качваме се и след 5 минути сме пред ДМ. Докато аз се разплащам с таксито, малкия тича до вратата на магазина, да предупреди лелята да не натиска копчето. В 19:59 сме успяли да пресечем лентата на магазина и сме вече вътре. Пълним количката и на излизане "дай 5" ухилени. Браво, мамо, успяхме!

В случая с конструктура, не бих намесвала феите. Няма нужда да я заблуждавам, че като бутне/счупи/сгреши, добрата Фея ще притичва да ѝ оправя грешките, само защото се е старала вчера. Напротив, ще ѝ обясня, че се случва, нормално е, но и че невниманието отваря двойна работа. Ако имам време и желание, ще го възстановя, за да ѝ помогна - защото хората си помагат, когато някой е "паднал".

Към самостоятелност не сме учили, тя си е с такъв характер. Обичаше да си играе сама с часове, ако някой се намеси, дори се дразнеше. Ако нещо не може да направи, обръща се към нас за помощ (физическа или само съвет).

Но пак характерът ѝ е такъв, че не обича да изпипва нещата. Гледа да минава по краткия път. Мъжът ми е по същия начин. Дори когато се занимават с любими неща, пак скъсяват възможно най-много началото и края, като попретупват малко. Всички опити да я насоча към следване на стъпките и детайлите, водеха единствено до загуба на интерес, затова много внимавах с натискането. Аз съм точно обратното. Като подхвана нещо, следвам всяка подробност и се стремя към съвършенство. Но поглеждайки обективно, те постигат много повече, за по-кратко време и с почти същия резултат. Затова по-скоро аз започнах да се уча от тях. Животът е прекалено кратък, за да си губим времето с дреболии

Отпуснете се и се забавлявайте чисто по детски в игрите, следвайте детето си и го учете на простички неща, как да действа, спрямо своя характер и как да разрешава възникнали проблеми, без да разчита на добрите феи. Дори сега да си мислите, че го моделирате по някакъв идеален ваш образец, само след няколко години, когато не сте непрекъснато до него, ще започне да прави нещата по своя си модел. И хем ще трябва да се учи тепърва, защото дотогава е работело според вашите идеи, хем ще се почувствате разочарован, че не следва "правилните" стъпки.

Пожалих я за двойната работа, защото исках да изпита удовлетворение към което после да се стреми. Може би трябваше да кажа, че съм бил аз. Все пак казах, че следвъщият път работата ще е двойна, но пък вече се е научила и ще е много по-лесно.

Тя е по режима, дисциплината и реда. Иска да се старае, но естествено иска и да съкращава или се разсейва. Ама се разсейва, защото не знае, че това е неизгодно.
С вечерята например е лесно, мотаенето съкращава времето за приказка или игри, така че там се оправяме.

Мързела съчетан с методичност и последователност е нещо много хубаво.

Както казах, по детайлите съм и още от дете се стараех за всичко. Благодарение на детето си се научих, че няма нищо лошо да се разсейва човек, да отлага и да го направи, когато е в настроение или счита, че има смисъл да направи нещото.

Това за вечерята не знам дали разбрах какво искате да кажете. Но, ако целите приучаване към полезни навици, то би трябвало да са в посока бавно хранене и приемане на колкото иска, без значение, че остава още в чинията. Малките деца все още не са обременени с измислени правила и слушат тялото си. Мотаенето е естствен инстинкт, който дава време на мозъка да получи сигнал, че е постъпила храна.
Използвайте моментите около масата за създаване на приятни спомени, които сплотяват семейството, не гледайте часовника и не наказвайте с лишаване от приказки. Ако детето ги обича (моето например искаше да заспива без, всички ѝ бяха скучни).

Все пак храненето не може да продължава един час.
Никой не лишава, но като мине 21,я има къпане, миене, обличане и четене не е зле да се побърза.

Просто казваме, че излишното време на масата отнема от другите занимания. Това е вече възприето, работи и се приема добре. Даже няма нужда да се напомня. Почти.

И не става от масата повече от един час по собствено желание? Наистина децата са различни, но е рядко срещано 4-годишно да стои на едно място за час и нещо.

Работят плановете ви, докато вие командвате. Друг е въпросът дали работи в полза на детето или не. Къпането след хранене влошава храносмилането. Също така преди сън ободрява и затруднява заспиването.

"Заспа като къпан" е бабина деветина плод на хилядолетна конспирация.

Е не знам дали е един час, но игрите по време на ядене сме ги елиминирали с рационално обяснение, че денонощието е 24 часа, а между 18-19 и 21 има не повече от три и половина.

Конспирация не, просто отразява някогашния бит. Едно време са се къпели толкова рядко, че им е олеквало като го направят и през нощта са спали спокойно, без да се почестват Но никой не е казал, че е било точно преди сън.

Моето дете на 4 г. не познаваше часовника и не разбираше от такива обяснения. Но от раждането си беше на хранене на поискване и до 3 г. си изгради точни часове за хранене. Не ни се е налагало да обясняваме, че е примерно толкова часа и трябва да яде. Тялото ѝ го казваше. Ако в градината са имали по-солидна закуска си казваше, че не гладна или ако усети, че не ѝ се яде повече - става и си играе. Няма проблем, че не си я довършила порцията. Да седи на масата и да си играе, няма смисъл. Това за мен е приучаване, даже не точно приучаване, а насърчаване на самостоятелност.