) слагат те на количка и те мятат в реанимация, лекаря, който те е оперирал ти казва това онова, като какво и кога може да ядеш, да се раздвижваш и др. такива. След около 30 мин. ти бият болкоуспокояващо и си лежиш там и пъшкаш. На втория ден ти правят клизма (в зависимост с каква упойка си била), после те юркат да ставаш да се раздвижваш, хапваш шоколади, пиеш кафе (за възстановяване на кръвта), на 3-я ден - кисели млека, и вече като те качат горе на 3-я етаж - супички, пилешко, и разни такива по-леки храни. На 4-я ден ти носят бебчо. Общо взето това е. Не се шашкай излишно, мен също ме беше страх, още повече, че не бях психически подготвена за раждането, но всичко си мина добре.
За сега си мислех, че ще раждам нормално (затова ако има някой раждал нормално ще съм му благодарна, ако напише 2-3 реда), но като гледам май нямам намерение скоро да раждам. А четох някъде, че ако се преноси прекалено и ако лекарят реши се прави секцио.
или малко повече беше...
, както вече писах аз тръгнах да раждам нормално, стигнах до напъни на магарето но дребчо не искаше да излезе поради много усукана пъпна връв под мишницити и между краката и ме преместихи в операционна за секцио.

или малко повече беше...
Всеки казва, че по добре да не се настройвам, че обстановката в Бургаската болница е слабо казано "лоша" ,но аз мисля че е по-добре да знам какво може да ме очаква, за да не остана като в небрано лозе. А ако ми е писано да мине всичко както би трябвало това, че съм очаквала по-лошо няма да ми навреди. Тъй че не ме жалете и разказвайте.
Препоръчани теми