Защо детето да ходи на ясла - личен опит?

Земята няма да спре, ама на някои хора може тока, водата, а храната рязко да намалее и прочие неща изискващи финанси. Да не говорим, че много български семейства са под наем или изплащат кредити. Та, яслата е необходимост за тях. Те дори и не се чудят и не пишат теми. Просто си пращат детето.
ИТ специалистите преди бяхме изцяло от офис, покрай ковида се разви хоум офиса. Заплатите и на други сектори вече се изравняват и с ИТ. Обаче една заплата от 4000 примерно трудно стига за сметки, наеми/заеми, храна, дрехи и прочие за 3-членно семейство (пък за 4 още по-малко). А ако се налага да се правят ограничения и лишения, то по-добре майката да се върне на работа.

Стигат, стигат. И по-малко стигат. Неплатени сметки не сме имали, гладни и голи не сме ходили.

Мисля всеки си знае финансовата ситуация, на вас може да ви стигат, но няма начин да знаете, дали на мен или на някой друг биха им стигали парите, ако останат 2-3 години вкъщи! Семейно планиране се наричало? Значи ако не можем да си останем вкъщи до първи клас на отрочето изобщо да не го раждаме?!? Сериозно ли?

Сега пак ще се уточни, че не е до първи клас, а до 2-3 г.
Обаче описанията са как това детето ти да ходи на ясла е все едно, че нямаш дете, все едно, че детето ти няма семейство. Все едно сте създали дете и сте го захвърлили някъде там, някой си да се грижи за него, защото вие не сте си направили сметка, че няма да можете да спрете да работите за 2-3 години.

Четох снощи темата и не можах да заспя. Осъзнах колко сме навредили на децата си. От простотия и ниска интелигентност, ама като не се осъзнаеш навреме и няма някое яслено профи да ти отвори очите... Сигурно децата ни цял живот ще ходят по психотерапии, да се мъчат поне мъничко да изгладят грешките ни.
Все пак ще споделя опита си, може да предпазя някое бъдещо мами да не ги направи.
Родих първото си дете напълно убедена, че нашата безгранична любов, кърменето на поискване, чистия въздух, правилното захранване, редовните разходки, песнички и книжки, както и адекватни здравни грижи са предимно това, от което едно бебе се нуждае. Бебето не беше и помирисвало фестивали, тематични работилнички, бебешки академии, класове с песни/танци/гимнастика/плуване/йога за бебета с други връстници, бебешки фитнеси и прочее развиващи бебетата занимания. Само го носехме с нас в ежедневните ни дейности според ситуацията. Някое и друго градинско парти, разходка в гората, пътуване близо и далеч, дремек проза, посредственост, живуркане. По едно време го записах в една бебешка плей-група , но след няколко посещения реших, че присъствието на десет майки с десет бебета в едно помещение, всяко занимаващо се поотделно, не носи никакви позитиви и приключих с тази дейност. Каква кардинална грешка. Така процедирах и с другите си деца - случи се да са три породени. Интересното е, че въпреки заспалите си неинтелигентни родители, децата ни се случиха будни и около 2-та си година вече показваха отчетливо, че имат нужда от себеподобни извън семейната среда и назряваше момента за ясла/градина. Тъй като тогава бях презряна домакиня, отдала се на семейството си, градина се полагаше за децата ми, когато са навършили 3 - така беше в моята чужбина... Опитвах се да компенсирам с домашни занимания, но поради ниската ни интелигентност така и не ни дойде наум да запишем двегодишното на бебешка академия или бебешки фитнес, нито на крафт-фестивал или йога. Карахме по старомодния начин с разходки и излети, книжки и песнички, детски площадки и срещи с приятели. Само най-малкото ни дете успя да се добере до градина преди да навърши 3, за неин късмет. Но пък попаднаха на добро детско заведение, в което бяха обгрижвани адекватно от педагози с опит и там някак успяха да смекчат родителската ни безпомощност. Друго си е приоритетното отглеждане от професионалисти / 6 часа от денонощието в контролирана среда с интензивно обучение и 18 часа прекарани със семейството/. Най-големият ми грях е, че продължавах да съм неработеща майка, въпреки хвърлянето децата в градина. Дъно, признавам. Учудващо, но на децата в градината много им харесваше и си ги взимах уморени, спокойни и много щастливи. На училище тръгнаха без проблеми, някак подготвени. Едва ли е бил мой приноса за това, че колко ли ги виждах... само едни 18 часа на денонощие. Някак успяват да минават клас след клас, въпреки грешките ни в бебешката им възраст и ранното сблъскване с живота. Вече са тийнейджъри. Минимумът набор умения го имат. Мият си зъбите редовно, обличат се сами и адекватно за атмосферните условия, спортуват, спят в леглата си, будят се сами за училище, приготвят си сами закуска и неща за през деня, когато сме на екскурзии предпочитат да разгледат и обиколят, вместо да стоят в хотела си, комуникативни са и отговарят на въпроси, понякога и сами започват разговор. Големия успя да вземе шофьорска книжка и има някакви изгледи да завърши училище. Радвам се на успехите им и си мисля колко ли далеч щяха да са, ако ги бях записала на клас по бебешки акварел навремето. Мисля да се обадя на аналитика си, имам доста грехове и терзания, които да отработим. Спешно е.
Никога няма да си го простя! Не правете като мен!

Първата година е доста повече от 70%, втората е на минимална заплата, но пак е въпрос на планиране - аз например бях поработила повечко преди раждането и имах 11 месеца неизползван отпуск, та втората година вземах и повече от 100% заплата... (платен отпуск=заплата + 1/2 от обезщетението по майчинство ми се полагаше). Третата не е платена, тя вече е луксозно решение, но все пак я има като опция (на фона на варварски законодателства като това в САЩ например, където дори 12-те седмици - 6 преди и 6 след раждане, не са платени и се разглеждат като някакъв жест от страна на работодателя).

Според българското законодателство отпускът за гледане на дете може да се ползва равноправно от родител по избор, не е прикачен към майката. А може и първата година да го ползва майката, втората - бащата. Само че малко са бащите, които го искат

Изобщо, в България доста неща не са наред, но има две, за които може целият свят да ни завижда - дългият отпуск за гледане на дете и дългата лятна ваканция.

При баща на заплата примерно 1200лв ,има и с по-ниски доходи, и майка в трета година неплатена и някой кредит аз лично не мога на направя сметка как ще са задоволени базовите нужди на семейството. Имам късмета да се намърдам при мъж със собствено жилище и добър доход, може да не работя и няма да страдаме финансово. Но никога не е било да не работя, да нямам доход и не си го представям, кеф ми е да вадя пари, които да харча за каквото си искам. Да не говорим, че страшно си обичам работата и я върша с кеф. И някак си логично е да се възползвам от детска ясла където да си зарежа над две годишното,което и НЕ е плакало нито веднъж .Ако обаче бяхме притиснати финансово нямаше хич да го мисля, защото топлото, светлото ,дрехите и лекарствата не падат от небето. Искам да се развивам, продължавам да уча, на мен това ми дава гориво, не площадки. Обичам си детето и щом съм щастлива съм пълноценна.

Да бе, ама ако трябваше да "работиш, учиш и се развиваш" от 6-ата или 12-ата седмица след раждането, друга песен щеше да запееш и друго "гориво" да ти дава. Та хубаво е да има опции за всички.

А пък и пет пъти се подчерта, че говорим за гледане на дете вкъщи до 2-3 години, а не до 16. То затова и темата е за ясли, а не за градини примерно.

Ако трябваше щях да го направя. Много жени по света работят от 3м на детето и Земята продължава да се върти. Не искам да си лягам с мисълта утре ще имам ли пари за храна или да се моля някой да не си скъса обувката или да не го заболи зъба. Та не, пак тая песен щях да си пея.

E, хората затуй са различни. Аз при въпроси като "ще имам ли утре пари за храна/за обувки" нямаше и да помисля за раждане.

И не забравяйте, че безплатните, социални ясли и градини също са ви бонус от българската държава. На доста места се плаща солено за този лукс.

Не малко хора живеят от заплата до заплата, нямат ли право на деца?

Дългата лятна ваканция е тъпа. Предпочитам няколко през годината по 1-2-3 седмици, вместо наблъскано всичко на куп.

Ами да, семейно планиране се нарича това да се подготвиш освен психически и емоционално за промяната в живота, така и финансово. И пак някой пропуска факта, че двете години са платени, и не си съвсем без доход. А пък един мъж, дето не може да издържа една жена и едно бебе две години, пак да напиша ДВЕ години, не знам как изобщо може да се помисли за семейство с него Нали това му е ролята - да осигури спокойствие и сигурност за майката да си гледа бебето. Или не?

Разбира се, че имат! Всеки сам си преценя. Както казах, не са много страните, където яслите и градините са безплатни. Ако трябва да избираш дали заплатата ти да отива за такса, вече е друго...

 И ако една жена не е срещнала прекрасния принц, който ще я издържа 2 години, ако не го е срещнала, нито на 20, нито на 30, нито дори на 40. Аз наистина съм тази жена.
Ако тази жена си има образование и работа и се издържа и може с работата си да издържа и себе си и дете, тя обаче няма право да има дете, защото ще й се налага да работи за да се издържа?
Съжалявам но в реалния живот прекрасните принцове наистина не стигат за всички или просто не всички сме достатъчно прекрасни принцеси, за да получим прекрасния принц.