Защо детето да ходи на ясла - личен опит?

Poohito,
самотните майки пък хептен нямат избор. Но тук никоя не ми звучи притисната от живота, всяка се хвали колко полезна и приятна е яслата за детето й.

Яслите не са и отвратителен карцер за деца на некадърни и смотани родители. Това се опитвам да кажа.
Да пратиш детето си на ясла не е падение, което трябва да се случва само в краен случай и крайно наложителни обстоятелства.
Та има толкова многобройни публикации, как избора как да се роди детето ти бил свободен избор, как избора дали да го храниш с АМ бил свободен избор и т.н. И изведнъж вече се оказва, че трябва избора дали да го пратиш на ясла да бъде подплатен с научни тези и доказателства дали това е полезно или вредно за детето. Ами, ако може и да е полезно и да не е полезно, ако си има и добри и лоши страни?

Свободен избор за всички тези неща - разбира се.
Това не означава, че избраното е най-правилното, полезното, хубавото. (За всички примери се отнася, ся за яслите е по-скоро в сферата на приложната психология, но за другите две си има категоричен научен консенсус.) Това е просто нещото, което сте избрали.

А какво става при непредвидени обстоятелства? Оставане без работа? Фалит? Болест? Щото хубаво сме мислили дали може да издържаме дете, но гаранция няма в тоя живот.
Безплатната ясла какво ме бърка? Тя беше символична сума, даже детето като не ходи не плащаш. По- добре така отколкото да няма бюджет и да пестят от ток или друг консуматив.

Именно, че яслата е крайния вариант, когато нямаш други опции. Защото не вярвам майка да може да си остане вкъщи /има си принцески принц/ или има баба на разположение или има възможност за детегледачка, но да избере яслата... Кой нормален ще го избере съзнателно ако има друга опция? Няма. Значи е крайния вариант за когато няма друг. А не, че било полезно, както тука се опитват да го изкарат хората, за които това е бил единствения вариант. Ми като имаш само една опция, много ясно, че няма какво да избираш и какво да мислиш полезно/не полезно. Даваш го и толкова, няма какво да се обсъжда.

Аз ненормалната реших да си пратя детето на ясла на 2г, както много други в моето ненормално обкръжение.
За да е още по ненормална ситуацията я пратих на държавна ясла. Мога да си позволя и детегледачка, частна ясла, може и бабата да я гледа. Но не го направих. Горкото ми дете, не знам как оцелява...

Айде сега обобщения как никоя нормална нямало да си пусне детето на ясла! Има и такива, правим го. И смея да твърдя, че сме нормални.

Да и никоя нормална, която може да роди вагинално, няма да избере да я срежат. И никоя нормална няма да отиде да купува АМ, ако има кърма. Ама е пълно изглежда с ненормални хора в този свят.
А наистина има категорично научно мнение и за ражданията и за кърменето на бебетата, ама.
И не, аз никога не съм срещала все още категорично научно мнение, че е много по-добре децата да бъдат с майките си до 2-3 годишна възраст. Не съм срещала и мнението, че е по-добре да бъдат в ясла след 6 м. или 1 годишна възраст.

Ние с младите баби няма как да им оставим децата като те са още работещи и далеч от пенсия (а някои и след пенсия работят с цените на стоките в днешно време). Детегледачка абсурд да пусна вкъщи. Това за мен е нааааай-крайният вариант.
Аз като нормална майка съм преценила (заедно с бащата да не вземе някой да каже, че той няма мнение), че за детето яслата носи повече позитиви от негативи и че едно 2г дете има нужда от себеподобни, с които да общува.

Аз ненормалната го избрах. За да ходя на фитнес и да работя защото ми се работи

И аз го избрах. При наличие на баба даже.

И аз избрах яслата (частна, т.е около 1000лв, т.е можеше това да е заплатата на детегледачка), защото трябва да имам голямо доверие, за да пусна някой вкъщи, защото ако съм/сме хоум, ще стане тесничко и не мога да работя адекватно, да участвам в колове, с 1,5 годишно дете и насред шумотевица и глъч, която я детегледачката овладее, я не. И съм доволна до момента от избора си.

Бабата не ме е карала да раждам и съм далеч от мисълта, че който има внуци ще си ги гледа. Майка ми и баща ми работят и са далеч, свекърва ми работи почасово, свекърът обикаля света и си гледа хобито. Ми те не останаха май баби.

ОК, няма лошо.

Защо тогава се извади оня аргумент с парите? Явно не те са причината за да се пуснат децата на ясла....

С това съм съгласна, не защото ми се иска да е така, а защото съм обективна. Не говоря за самотни майки или за онези, на които им се налага и работят. Описала съм явно за кой тип майки пиша.

 Виждам как при мен нещата се стичат по съвсем различен начин когато съм на работа и когато съм си била само у дома.

Убедена съм ,че за нас съм направила най-добрият избор спрямо живота и разбиранията ни като семейство ,а другите са ми непознат вид и истински любознателно и интересно ми е кое би ги накарало до си дадат бебето на година на ясла примерно.
Има ли начин да сме добри майки за по 2 часа дневно и през уикенда когато и домашната работа си чака?

Би било добре поне пред себе си да признаем ,че въпреки феминизма, равенството на жената и ала-бала, на жената й е нужно да е по-близо до децата си. Нейната енергия се изчерпва по бързо,силите й съсредоточени в мисли по децата и несвършените задачи я консумират ежедневно,  има много неща, които иска да свърши, а чисто физически не може и независимо от съфорумките ни тук, на които мъжете са първа помощ в домакинстване и гледане на деца картинката навън е друга.

Навън и не само жената е по преуморена , нагърбена с много повече ангажименти и с по-малко свободно време за себе си и за децата или дома си когато е и на работа на пълен работен ден...

За нас беше по-добрият вариант, кариера не правя, а на работа извършвам  същото каквото и когато си бях у дома, но с повече от едно дете . Парите не са били фактор ,защото имахме спестявания за тези години майчинство.
И какво пречи това да е преобладаващото мнение? Засяга ли изборът на тези, които са решили да останат по-дълго в майчинство ? Ако се чувстват виновни, то определено това не е по вина на останалите.


А тези, които са се върнали по-рано на работа, направо с перце ги галят в такъв тип теми.
То не бяха "егоистки", "метнали" "най-ценния си ресурс" на отглеждане някъде, "отдадени в различна степен" на децата си и т.н., и т.н. (простете неточността на цитатите). Кал се хвърля и от двете страни.
Съжалявам, че има припознали се и от двете страни.

Аз не съжалявам, че съм отделила времето за детето ни и пиша от гледаната точка на детето.
 А че за други важното е друго ми е интересно да прочета и да видя и други  гледни точки, но дотам. Нито аз ще стана като тях, нито пък очаквам те да са като мен. Различни планети с много различни приритети и разбирания сме просто .

Убедена съм,че за нас съм направила най-добрият избор спрямо живота и разбиранията ни като семейство, а другите са ми непознат вид и истински любознателно и интересно ми е кое би ги накарало до си дадат бебето на година на ясла примерно, особено ако не им се налага. Другите са ясни и за тях не пиша въобще никога.

 Поня когато работех извън дома и се преместих от предучилищната възраст и децата със СОП към  яслената възраст. Почти всеки ден виждах майки домакини, у дома си, работещи от вкъщи или на 2-3 дни, но децата в яслата от 7-6.
Сърцето ми не го разбираше кое те кара да си водиш бебе на 18-20 месеца болно, с температура, отпуснато, с червени очи, кашлящо, или с диария и да го оставиш по 10 часа докато ти/ или бащата са си у дома или си на половин работен ден. И така почти през ден с различни деца и семейства.

Обаждат ти се, че детето ти е с 39 температура, че повръща, само лежи и е необходимо да го вземеш веднага, а ти връщаш обаждането след 3 часа и настояваш да му дадем температуро-снижаващо лекарство и идваш в 5 и 30 когато нормално си го вземаш.Това се повтаря с различни състояния на неразположения през ден с различни деца .


Много ясно си спомням първите 3 години на детето в България колко майки от форума и извън него си бяха у дом, а децата на ясли на по година и половина деца..Там  щели да ги научат на гърне, да се хранели, защото иначе били злояди,  да се 'социализирали' , а те да си починели от мрънкането и плача та по кафета, Мола и на клюки ...

Затова и казвам, че изборът който всеки прави е такъв какъвто е и дано всеки си изнамери измежду многото гледни точки онази неговата положителната, която му импонира и която ще е масово по-добрата за детето и семейството. Но нека не забравяме нуждите на децата с превес над нашите лични.

Другото си е надлъгване...