А има ли поетеси сред нас?

  • 19 126
  • 259
# 180 31 май 2007, 16:23 ч.
Кичур подръпвам, гледам настрани,
разсеяно премествам пепелника,
а ти говориш, впил във мен очи,
със трескавата страст на ученик.
И сякаш във словата си утеха
за моето безстрастие намираш.
Млъкни за малко, дяволи те взеха!
А ти, макар и жалък, пак не спираш...
Не чувствам даже капчица вина.
И жал не чувствам, нищо не усещам.
В сърцето ми отдавна празнина
е зейнала след страстите горещи.
Изправям се и тръгвам мълчешком-
гърба ми сякаш огнен лъч изгаря.
Усещам как с последен, рязък стон
предадената ти любов догаря.
Не искам прошка. Няма място тук
на прошката балсама благотворен.
Щом теб не искам, значи някой друг
сърцето ми във шепа е затворил.
Върни ключа от моята врата.
Вземи и недочетената книга.
По-чужд от непознат си ми сега-
и за омраза любовта ми не достига.

Виж целия пост
# 181 1 юни 2007, 16:23 ч.
Пустота бездънна
се впива в гърлото
на душата ми.
Потръпвам бездиханна
в звука стържещ
на цигулката.
Поглеждам към небето-
притаило толкова
изминали животи...
Присмиват ли се
или в мълчание
крият своите самоти?
Съчинявам думи
само за почувствам,
че не съм умряла...
Потъвам бавно в забрава -
но този път
без дори да се съпротивлявам.

Току-що го написах, защото имах нужда да излея някаква ядяща ме емоция. Споделям го просто ей така, защото го написах директно във форума, без да е част от никакви архиви. В голяма степен е повлияно от смъртта на Даринка. Много ми е тъжно за всяко детенце, отиващо си от този свят с подобна огромна болка. Това е единствената утеха - че е отишло в един по-добър свят.
Виж целия пост
# 182 1 юни 2007, 18:41 ч.
Цитат на: iguanka в чт, 31 май 2007, 08:17
Включвам се да ви следя и ви предоставяма едно мое стихче... не знам доколко ще ви допадне Hug

     

https://www.bg-mamma.com/assets/vessur/img/not_found.png

      Жива                  

                  на Станислав

Сега разбирам колко е различен света,  когато те има,
когато си до мен и чувствам в себе си нужната сила.
Чувам гласът на птиците,
усещам свежеста на пролетните цветя.
В главата ми звучи песента на ангелите,
в шепите си нося радостта.

Колко е красив света едва ли някой знае,
ако не е бил докосван от любовта.

Сега долавям стъпките на нощната красота,
вплитам се в безкрайната нежност на ноща.
Усещането ново е и всичко по-различно е за мен сега.
Магията е приказно умайна, разпръсната над теб и мен.
Приказка красива, даравяща ми светлина всеки един ден.

Аз не искам да те губя, искам да бъда твоя,
да те обичам силно, да ти се отдам.
Аз не искам да съм птица и да отлетя следвайки светлината на слънчевите лъчи.
Искам да съм част от живота ти, да те даря с любов,
да се будя в прегръдките ти нежни, да те чувствам до мен.
Да бъда дори само частица от твоето тяло,
да бъда дори само мисъл в съзнанието ти, ми стига...
Да бъда дори само сълза в очите ти,
но да знам че погледът ти е насочен към мен,
да знам че те имам до мен.

Силата, която черпя аз от теб е незаменима,
вярата която имам в себе си тя е неделима,
щом си до мен - аз съм жива!
Виж целия пост
# 183 2 юни 2007, 13:54 ч.
Буут! Бууут!

iguanka, мерси, че написах стихчето отделно, защото и от линка не можах да го прочета.

Ето нещо бая сладникаво от мен, ама съм на романтична вълна:

Златна сватба

Познавам ли те? Май че съм те срещал?
Не беше ли момичето със черните очи,
което исках да поканя аз на среща?
Аха! Седяхме на един и същи чин!

В четвърти клас, си спомням, беше.
И помня онзи първи час,
отвори плахичко вратата
и седна до един от нас.

Щастливец бях, признавам си, тогава,
когато си избра место до мен,
и всички погледи във класната ни стая
се втренчиха в чина ми потрошен.

Последен бе, в най-крайната редица,
далеч от черната дъска и тебешир,
покрит от зоркото око на даскалица,
която тайничко наричахме вампир.

Досети се, щом се усмихваш!
Припомни си онез далечни дни,
когато от любов по теб въздишах,
по теб и черните очи.

А спомняш ли си бялата си рокля
и нашите три усмихнати деца,
които днес със нас ще отпразнуват
петдесет годишна любовта?

Познавам те и съм те срещал
всяка сутрин, обляна в утринни лъчи,
и цял живот съм бил щастлив, че ти отсреща
прегръщала си ме със черните очи.
Виж целия пост
# 184 2 юни 2007, 20:24 ч.
Твоята душа - криле на желанието,
Твоят образ - образ безличен.

Моят свят - енигми и мрак, ти - слънчоглед черноглед!
Защо някога аз те обичах, защо ти ми каза това,
За да стана и аз цвете невидимо,
А ти - една чернова.

Когато слънцето пееше, а ти в безкрая запя,
Аз в себе си млъкнах,
А вечността за нас просто умря.

Тогава аз те погребах, ти мен ме опя,
Но аз за тебе ще пея, докато мога да спя.

Ще спя и ще танцувам до края,
А ти - от високо ще ме гледаш от рая.




Виж целия пост
# 185 3 юни 2007, 10:43 ч.
Много добро влетяване в темата, Мистична! Hug
Виж целия пост
# 186 3 юни 2007, 11:17 ч.
mystic , драго ми е! Ще вземем по-често да се засичме Wink
Виж целия пост
# 187 3 юни 2007, 11:27 ч.
Аз искам да говоря, но не мога.
Аз искам да мълча, ала уви,
надига се в душата ми тревога
и глас, готов да закрещи.

Но думите ми – вързани с окови,
гласът ми – плачещ и измъчен стон.
В душата си с мълчание говоря,
а иначе говоря мълчешком.
Виж целия пост
# 188 4 юни 2007, 12:50 ч.
Здравейте момичета, страхотни сте - браво за чудесните стихове!

Ето и от мен:

В полумрака телевизора тихо бръмчи
и разказва невъзможна история-
някаква драма навярно върви
за любов в по-висша  категория.
А във чашата водката тихо мълви
-помечтай си сега ти се пада
утре ще се събудиш, глава ще те боли
и отново ще си сам в ада,
помечтай и пийни, пийни и забрави
дори да е само за миг
че си богат с безброй несбъднати мечти
и един не-изкрещян вик.

********

Докосване - перце с ухание на вятър
далечно, недостижимо - мечтание.
Загубено във време-на миг отблясък
-събудено сладко страдание.
Потъване - дълбоко в нежност сляпа,
тъмнина, тъмно-синьо сияние.
Усещане  за потъване в красотата
на водно обаяние.
Загубване, намиране, ритъм
-безкраен, завършен кръговрат
целувка, прегръдка, заплитане
на души в един общ свят.


 ellyst, фен съм ти!
 konche и на теб!
Виж целия пост
# 189 4 юни 2007, 22:02 ч.
Ооо, фенки, фенки...Ееех, море...Колко ми е жадно да те видя... Ааа, бе искам един кратък обзор на среднощната ми проза. Преди години пишех, не само за любови в прозаична форма, но то пусти стихове се редят в ума ми...Мога в стихове да общувам, аз така изразявам откровено повече неща, ма що ли ми трябва...

В пламъка пред врата стоиш смъртен.
Не гориш обаче. Виждам ръцете ти
как се протягат и дирят.
Забравил си с теб да ме вземеш
към нашия ад. Забравил си пак
да настъпиш цигарата в мрака.
Немога още да проумея твойто безумство.
Дори немога до край да опиша
как свикнах и с тези цигари.
Представих си снощи как дима леко издишаш
и после те пожелах лудо. А ти се опари.
Кого да догоня сега- ти си там, пред врата
и чакаш да влезеш с опърлено тяло.
Но ни болка, ни страх- изтръгнах ги, няма ги.
Ти беше със мен, аз ти взех тях.
Да знаех, че ще умреш утре,
дали бих го направила? Дали бих затворила
даже прозореца, за да остане дима?
Да мога да вдишвам отрова,
която ти ми предложи, да те усещам,
зараза, а ти да искаш ме още.
Боли ме! Така не ме е боляло!
Защо ли те виждам, защо мога
да правя това? Премятам чаршаф,
после хвърлям едно одеало
и прах... Самота.
Без душа ме остави твойто погубване.
Взеха те. Кой? Дори и незнам.
Демони. Сенки. А любовта ни покълваше.
Искам я. С теб ще съм. Знам, че си там.

Виж целия пост
# 190 5 юни 2007, 16:32 ч.
това е малко несериозно, но нали обичам приказки...

На връх гранитен, сред листа и клони,
в бръшлян увита и със покрив сив,
къщурка крива със стени изронени
 загърната е  с плет бодлив.

Божури-пламък гушат се в плета, 
под стряхата й славей чурулика,
Кълбета дим коминчето-лула
 към пурпурните облаци издига.

Вратичката проскърцва и внезапно
 на вещица подава се ръката.
Божур пламтящ откъсва и обратно
 със скърцане затваря се вратата.

Дочува се мърморене неясно - 
напевно-омагьосващи са трелите.
Какво ли става там, в стайчето тясно? 
И славеите с песните са спрели...

А шепота, преминал във кресчендо, 
от руни древни черпи омагийстване
мехури пукат смрад в котлето медно,
предвкусващи се в нечие убийство...

Последна щипка – билето отровно
сред пяната бълбукаща потъва
С безкръвни устни вещицата злобно
подсмихва се и хищни пръсти сгъва.

В отварата божурите изтляха.
Остана само тежък дъх на сладост.
А славеите тъжно пак пропяха 
че сготви днес отвара против младост.







Виж целия пост
# 191 5 юни 2007, 16:39 ч.
ellyst, много е хубаво това последното! Браво! Ако не съм ти казала, ти казвам, че и аз съм в отбора с фенките ти!  Hug
Виж целия пост
# 192 5 юни 2007, 17:29 ч.
Цитат на: kadrokosa в вт, 05 юни 2007, 16:39
ellyst, ........

  bouquet Hug
Виж целия пост
# 193 7 юни 2007, 18:27 ч.
Здравейте! Чета ви с удоволствие. Обичам поезия. За мен тя е друг вид музика за душата  Wink
Поствам това, с уговорката, че Не съм поетеса, че написаното е доста старо, и съм писaла, за да излея нещо изчувствано, без всякакви претенции за каквото и да е.

***
Бездна, безпътие и самота.
Мостът се срути безмълвно.
Разкъсах всички нишки и вериги.
Сега летя, но до кога ли?
Дали ще падна?
Не, ще се пропукам,
цялата ще се излея,
за да остана празна и без дъх.
Пречистена и плаха коленича
пред майката и пред олтара.
Душата ми е къдрава и боса.
Небе, мъгла и дъжд.
Мръсно-бяло и студено.
Усмихват се очите ти.
Кое е истина, кое лъжа?
Протягат се ръцете ти,
а аз се давя в синьото...
И няма лодка.
Засега.

11. '99г.
Виж целия пост
# 194 9 юни 2007, 10:22 ч.
За какво ти говоря?
Днес ме срещаш, гледаш ме втренчено,
после послъгваш, мълчиш,
караш ме да си тръгна...
За какво ти говоря?
Да съм доволна ли искаш,
да си мълча, да не питам...
За какво ти говоря?
За теб, че вече объркан си.
За теб, че даже не знаеш
как ме боли от твоите глупости.
За какво ти говоря?
Защо? Ти не чуваш.
А после ще бягаш от мене,
защото ще знаеш,
че подло постъпи.
За какво ти говоря?
За какво ти е тъжно?
Ти пита ли моята болка кой ще изтрие?
На тъгата отгоре с парцал кой ще мине,
да я замаже, като петно от ръжда?
А в душата ми камъни се търкалят...
Твоите камъни, твойте остатъци, късове...
За какво ти говоря?
От кога си такъв?
Защо не ми каза, че с други очи вече ме гледаш,
а аз все-пак жадувах за нас...
Немога с това примиренчество!
Хайде! Довиждане!
За какво ти говоря?
....
Виж целия пост

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Facebook login функцията е временно ограничена.

Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

Молим да ни извините за неудобството!

Забравена парола? Вход

Общи условия

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


Затвори

Уважаеми потребители,
BG-Mamma и bTV Ви канят да се включите в кратко онлайн проучване относно Вашия опит с платформата VOYO.
Молим да отделите няколко минути и да отговорите на всички въпроси, свързани с използването на VOYO и предпочитанията Ви към видео съдържание по заявка, за да участвате в нашата игра за спечелването на награда.
Благодарим Ви предварително!

Начало