Да се ОПЛАЧЕМ и да поспортуваме ... през ноември

Запознах се с нея лятото пред контейнерите за боклук. Бях се засилила да изхвърлям разни неща, сред които и една светло синя капела. Тъкмо да я метна, до мен спря каруца, теглена от дръгливо конче, а на капрата й гордо се пъчеше до водача самата Наргиз. – Какооо- ни я фърляй аз ши я взимам, изцепи се Наргиз и тогава за първи път видях нея и редката и фасада. Оттогава сме дружки и намине ли към квартала непременно ми се обажда, а аз й давам това, онова, та ако ще да е само сух хляб за кончето. В замяна Наргиз ме залива щедро с житейска мъдрост, комплименти и благословии. – Како няма по-добра жина от теб във свита! Като мисичина си, мо, напрао си кат дъщиря на наща ромската царица Кустадинка. Госпут здрави да ти дава, на теб и на мъжа ти, той онзи ден ми дади пет лева. Ма той е слънце ма, како и карасив, карасив… Така, според нея Халапеньо ми е мъж, а мама и Недовършениий са ми свекърите, а аз изобще не я вадя от заблудата, а само попивам  от житейската й философия. – Како, при лоши хора си попаднала ти и старата и стария (мама и Недовършен) са змии. Стария мъ гонише онзи ден, кат та търсех. Госпуд да ги убий и старата е зла жина, кат мойта свикърва.  Готвя аз, како а тя седи на лиглото и мърмори. Защо вариш фасула в тази тенжира, Наргиз? А аз мълча. Много пипер исипа Наргиз, затуй ли го краде Синан от магазина на Чумата, за да гу прахосваш, госпут да та убий дано! И на мен како като ми прекипна, че като я завих в чаршафа, койту беши на лиглото и казвам, ей сига както си завита и ши та копам в зимята, жива ши та копам, да знайш! И оттогаз ни смей да ми вика. Намига ми лукаво и поглежда кръвожадно към мама.
Та тази сутрин Наргиз пак тръгнала на обиколка из казаните, със синята капела на главата и понеже е студено, под нея се пребрадила с шал, в този си екзотичен вид се позиционирала под прозореца ми. –Какооо, аз дуйдох, пукажи са, какоо, да та видя колу си дубра. Излез, де, какооу. Ох умря ли таз жина, КАКООУ, излез, ма царице…. Мен обаче ме боли глава и изобще нямам намерение да си правя рандеву с Наргиз. Обаче! Съседката, онази дето го игра адвокатка на Еван( ако помните) явно се засегна върло, че някой я отвява по децибели и се нахвърли в яростно кресчендо срещу моята ласкателка- КАКВО СИ СЕ РАЗКРЕЩЯЛА РАНО, РАНО, МА, Я ДА ИЗЧЕЗВАШ ОТ ТУКА!!!
Итогава, ох, тогава… Наргиз зави като ранена вълчица, АУУУУ, билята та взима! Госпут да те убий дано! Все чурапи с уцет да носиш и те виднага да ти съхнат на крака! Ма, аз да ни викам на теби, ма гювендию дърта, ма викам на оназ дибелата, детуй утсреща!
Завеса и припад от смех!