Той и тези задължения не искал да изпълнява. Оставил я като барано яйце, при уж уговорка. Поне да имаше някаква файда от него, пък той и в тази сфера не може да се справи 
Наистина такова не бих задържала вкъщи. Значи детето няма да гледа, домакинството ще е женска работа, изкарването на пари ще е на мама и тати, в леглото ще заспива без да си изпълни съпружеските задължения, ще прави само циркове.
Наистина такова не бих задържала вкъщи. Значи детето няма да гледа, домакинството ще е женска работа, изкарването на пари ще е на мама и тати, в леглото ще заспива без да си изпълни съпружеските задължения, ще прави само циркове.
Ето днес, примерно го правихме и всички проблеми от изминалите месеци и дни сякаш се бяха стопили, той ми казваше, че никоя друга не го интересува, че иска да остарее с мен и винаги ще ме обича, в очите му наистина се четеше любов. И не само в тези моменти, а и дори просто като вървяхме по улиците или докато вечеряхме. Ето затова, в моменти, в които поглеждам към реалността, която добре осъзнавам, ми е трудно да взема решение за раздяла - защото изплуват и тези. Добро и лошо се редуват. Вчера бях на косъм да направя стъпка към раздяла, нашите бяха готови всеки момент да им кажа, докарайте колата да товарим багажа. Осъзнавах, че бъдещето е много мрачно, че заедно с нас и детето ни ще е участник в проблемите ни, усещах липса на перспектива в брака си и отношенията с мъжа до мен, но по дяволите, трудно е, много ми е трудно да взема подобно категорично решение! Все пак едно е мисъл, друго е решение.
Повечето хора тук се учудиха, че съм го насърчавала да си намери по-богата жена от мен. Казвала съм му го след като съм осъзнала неговите (несъзнателни, неизказани) представи за ролята на жената в брака. От части и за да го изпитам, чисто женски трикове... А може би и ако имаше и друга жена в хоризонта, щеше да ми е по-лесно да взема "Решението." Колкото и да боли. Поне да знам, че е щастлив. Че не го оставям сам на света. Все пак манталитета на баща му не е като на моите баща и майка и той няма да се грижи особено за него ако мен ме няма и не знам какво ще се случи.. Най-общо казано - обичам го. Може да изглежда ненадежден, несериозен, нестабилен (моята психика напоследък също не беше от най-стабилните), но съм намерила и доброто в него, като причина да го обичам въпреки всичко.
Относно въпроса колко ще издържа - не знам, ако живота не е като влакче на ужасите - нагоре-надолу всеки ден, вероятно ще издържа. Истината е, че в началото имах повече търпение, но усещам, че дойдат ли трудности, то ще се изчерпа.
Ако се провали брака ми ще го чувствам като най-най- големият провал в живота ми. Знам, че няма да съм нито първата, нито последната, че се случва и на красиви, добри, успешни жени, но една от най-големите ми мечти беше и Е да имам здраво семейство...
Поздравления за написаното!
Много интелигентно, над средното за форума ниво, и звучи искрено.
Апропо, ако още не си опитала, може да опиташ да изкарваш пари с писане. Просто трябва да намериш правилните хора, които да те насочат и да ти помогнат да публикуваш.
Много добре те разбирам, напълно ми е ясно какво искаш да кажеш, а смея да твърдя, че и разбирам как се чувстваш.
За радост, не усещам никаква отрова и токсичност, а само чувствителна жена, която мисли за мъжа си и за брака си. Още веднъж - поздравления!
Това, което ме притесни, са обратите, непостоянството в настроението и изглежда поведението на мъжа ти. Тази случка с идването на родителите ти в къщата, дали не е съпътствана от употреба на алкохол? Може би мъжът ти си е сипал 1-2 ракийки (от баща му?) и така мисленето му се е замъглило преди идването на твоя баща?
Звучиш наистина много интелигентно и аз лично смятам, че могат да ти се възлагат надежди не само да изтърпиш нещата или да оцелееш, а и да развиеш отношенията по подходящ начин.
Сега и ти, и всички сте доста стресирани от новия човек в семейството, но се опитай да помислиш трезво и покрай страхотния секс с мъжа ти, като жена, опитай се да вникнеш по-надълбоко как той се чувства и какво мисли по принцип.
Не го оставяй да се досеща сам или не го поучавай, назидавай - той си е вкъщи, у бащината къща, на своя територия. Опитай се по женски да влезеш още повече под кожата му и така да го насочваш в правилната и за двама ви посока.
Опитай с разбиране, вникване, с добро. Избягвай конфронтацията и конфликтите. Наистина сега изобщо не им е времето - с малко дете сте, а и двамата разчитате на брака достатъчно много.
Колкото е възможно, успокойте нещата, намалете нервността, помислете някой да ви замества за бебето и си оставяйте време само за вас двамата. Разбери още повече мъжа си, насочи го чрез подкрепа. Тя със сигурност ще се върне към теб удвоена...
Надявам се и вярвам, че ще бъдете щастливи!
