Снимки – спомени от близко и далечно минало - 2

Верно е, случваха се и беше съвсем нормално. Спомням си класната ми в началното училище тупаше основно момчетата. Като станахме 5кл, цялото училище отиваше под строй на някакво представление. От “правителствения блок” някой хвърлил празна бутилка и я нацелил. Жената беше в болница впоследствие, а извършителят - неизвестен.

Остава отворен въпроса как родителите са понасяли тогава това отношение и имали ли са избор ?

Малко и е. От първи до трети клас ходих с разкъсани уши, защото класната ми имаше навика да си впива ноктите в края на ухото и да опъва. Тъкмо се образува коричка и започне да заздравява и хайде отново. Зарастваха само през лятната ваканция.

Чак такива гадняри за учители май не съм имала аз. Имаше някои, които замеряха с ключове и тебешири, но се целеха на чина пред провинилите се ученици, не целеха учениците.

Ярък спомен имам от учителката по математика в 5 и 6 клас. На мен математиката не ми вървеше, едва връзвах тройките , а тази учителка не харесваше ученици, които не схващат задачите. Веднъж по време на час даде да решаваме задача с повишена трудност и каза, че ще пише 6-ца на този, който пръв я реши правилно. Всички започнаха да се пънат и да се състезават, а аз бях сигурна, че няма да успея, затова кротко си решавах без нерви. За всеобща изненада първа я реших, и то правилно. Учителката първо ме обвини, че съм преписала, но сама знаеше, че няма решение в учебника, че да я препиша. Накара ме да обясня решението, които съм написала. Обясних го. Очевидно й беше неприятно, че съм се справила. Не искаше да ми пише обещаната 6 обаче, но за да излезе от положение, ми писа 6= ( 6 "на релси") с обяснението, че "релсите" са заради слабите ми оценки при нея до момента. Как само ме демотивира тази постъпка!

В 7 клас започна да ни преподава по математика страхотна учителка, която даваше цялата си душа, за да ни обясни задачите. При нея останахме до 11 клас и постепенно се превърнах в отличничка по математика, благодарение на нейните усилия.

Имам  подобен случай с учителката по химия. Ужасна беше тая жена, изпитваше удоволствие да унижи и да те накара да се чувстваш като нищожество.

За съжаление, има хора, които не стават за учители и не бива да работят с деца, но по някакъв начин влизат в тази професия. Аз също, когато завърших висшето си образование, трябваше по разпределение да отида учителка в провинцията. Това също беше една от идиотщините на социализма, един вид да си платиш образованието. Но това не се отнасяше за всички. И аз едвам се измъкнах. Готова съм да работя много работи, но по никакъв начин не ми харесва учителската професия, както и въобще не обичам да работя с деца. Бих преподавала на мотивирани студенти, но в никакъв случай нямам търпението да работя с деца, сигурно и аз щях да съм някой изверг.

Имах едни от най - добрите учители. Не си спомням за нито един с лошо.
И ето преди малко прочетох, че е починал Владимир Лободин. Беше ми учител по физическо. Учител. Човек! Душа! Благодарение на него стигнах до състезания по плуване и фиг. пързаляне.
Умееше да ни усеща, кой в какво може да е най, или по - добър.
Мир на душата му.
Толкова емблематични лафове се присетихме в групата на училището...

Нямам спомен моите родители да са се тюхкали по случаите. Ако съм споделяла нещо вкъщи, всичко се е обръщало на майтап или баща ми е заключавал, че сме си го заслужили. Не се сещам и за някой родител, който се е оплаквал от учител, поне в нашия клас.

По мое време учениците бяха все виновни. Даже се страхувахме да не привикат родителите
в училище след някоя лудория. Виждала съм как родител раздава задвратници на детето
си пред учител. Това в прогимназията. За наша изненада този учител много се притесни
и повече не си позволи  да вика родители. Не беше лош човек и това му дойде в повече.

Имахме една учителка по френски, Керелова се казваше. Много биеше момчетата и ни обиждаше, остави половината клас на поправителен. На мен никога не ми викаше, изкарвах само шестици при нея.
А учителката по география, с прякор Хитлер, биеше са показалката.
Не сме се оплаквали вкъщи.

Зa мен най- ниска в класацията е учителката ми от 1 до 4 клас. В училището, в което беше и другаря Лободин.
Елена Дмитриевна. Фамилия не помня. Нас, българите ни мразеше. Или се опитваше да го тушира. Обичаше само деца на дипломати и деца на летци.
Мисля, и друг път съм писала за това, как първият ти учител може изобщо да те отвртати.
Ми тя ми бе втора, де.
Ама с гадно я помня..
Не знам дали е жива, но последно преди пет години, или повече   ме попита  на къде тръгне за незнам коя си улица, упътих я. Използвайки любезното г-жо Ел. Дмитриевна. А тя ми скара коя съм аз да ѝ знам името, пък да го казвам на обществени места, че и перзимето..мислих..явно се срамува, или вече беше ку-руку
Последното не е с ирония...

В първи клас бях, когато така се случи, че столчето, на което седях се счупи и аз седнах на земята. Настана гробна тишина, децата не знаеха как да реагират. Другарката (помня й името но не искам и да я споменавам) се изцепи просташки: "Ех, дебелана, счупи стола!"
Не бях дебела (тогава), съвсем нормално дете си бях.
Целият клас избухна в смях.
После въпросната се махна, дойде друга учителка, която беше много мила и грижовна, и много ангажирана с нас.
Моят прякор "дебелата", обаче си остана. Бях с тези деца до 7ми клас и докрая все се намираше някой да ми подвикне...
Излишно е да казвам, че я мразех от дъното на душата си. Такав тъпота и простащина трябва да е наказуема! Няма нужда да обяснявам какво ми е било през всички тези години. Не помня да съм се оплаквала на нашите. То, и какво биха могли да направят. Да кажат на децата да не правят така? Само щеше да стане по-лошо.
Чак се ядосах сега, като се сетих!

Не ми се искаше преди тези светли празници да говоря за мрачни спомени, но като е станало въпрос, да кажа, че най-гадно ми беше в детската градина. Бях много тиха, кротка, послуша, артистична, музикална, но... две неща ненавиждах, да се яде и да се спи. Ще повярва ли някой, на мен са ми залепяли очите с лейкопласт, за да спя. А на по-шумните деца им залепяха устните, да не говорят. Ако все пак продължа да се въртя, ме караха да ставам, да се обличам и да чакам да ме вземе "милицията". В онези години думата "милиция" звучеше притеснително. За яденето-според майка ми съм знаела менюто за цяла седмица и ако е ден в който има мляко, съм почвала да плача от сутринта. Директорката ме затваряше в дирекцията, на нея и печаха филийки, ухаеха страхотно. И тя казваше, че ще ми даде, ако пия мляко. Аз плачех и така, докато и омръзне.
На обяд ненавиждах супи със застройка и с месо. Имах дълга, къдрава коса, навеждах се над чинията, косата прикриваше лицето ми и аз започвах да тракам по чинията с лъжица, уж ям. В момента, в който ме "изловят", едната леля ме хваща за раменете, другата ми тъпче с лъжица устата, аз се противя, децата се смеят. И то не може насила да нахранят 4-5 годишно дете, ме оставя ха. Обаче, ако второто ястие е нещо, което знаят, че ям- бум- в супата.А иди го яж.
Много хора смятат, че е глезотия да не ядеш всичко. Но нещо, което не съм ял а като дете, никога не проядох, просто има храни, към които изпитвам отвращение.

В живота ми единственият случай, в който не съм мигнала цяла нощ, е денят преди синът ми да тръгне на ДГ. А преди това съм преживяла какво ли не, вкл внезапна смърт на родител. Но пак по спах час, два, а преди синът ми да тръгне на градина, буквално нито минута. Някакъв стрес се върна.
В моята ДГ иначе беше интересно. Аз бях винаги с най-дългите стихчета, с най-ефектите роли, рисунките ми бяха редовно на таблото, вкл са били и на градска изложба. Обаче, заклеймена като "разглезено дете" В същото време си обичах учителките и им се възхищавах. Те изработва ха маски от хартия, украси, на празник също се облича ха като приказни герои и участваха с нас. Издевателствата бяха само при едната, вечна и памет. При другата бях много спокойна, там най-много лелите да ме тормозят с ядене, но тя беше внимателна., А, сетих се още нещо. На едно момче баща му беше лекар(впоследствие и той стана лекар) И като не искаше да яде, казваше, че го боли гърлото, ама описваше почти с медицински подробности. И тогава учителките му казваха, че ще вземат от кухнята една телесна четка и ще му я наврат в гърлото, да му мине. Аз затова не се възползва от "версията" му
Ох, стана дълго и тегаво, не е май моментът за точно такива спомени.
Дано всички днешни  деца да носят в спомените си от детството само радост!
Уютни празници!

Светкавица ха ха
да не сме били в една детска;)

Не искам да се сещам и аз за детската градина -Но, от тогава до ден днешен само като ми замирише на прясно мляко и 🤮 такава травма имам, че до преди 5-6 год. не близвах нищо с прясно мляко вътре това /кремове нишестени, крем карамел, брюле, ...
 Супа топчета, зелен фасул, гювеч-бамя, грах, филия намазана с масло и тахан халва една кафява смес дето прилича на слама ама минала вече през стомаха на кравата
-абе лелки и другарки практикували в Аушвиц такива бяха.
Помня една единственна човечна лелка - готвачката дето ме защитаваше и все ме коткаше и беше изработила схема когато е на работа ( явно и беше станало жал за мен друго обяснение нямам, ) но ме взимаше уж тя да ме прилъже да ям в кухнята при нея и ми казваше стой тук при мен малко и после иди в групата и кажи , че си се яла тук.  Та така избутах 3 те години от ада наречен д.г.
Аз не бях злоядо дете, а просто дете с предпочитания

До ден днешен помня първия ден в детската градина - не исках да ям и ми сипаха супата, второто и десерта в една чиния и се опитаха да ме накарат да го ям. Супа топчета, зелеви сарми и малеби. Познайте кой повърна от рев и инат