Снимки – спомени от близко и далечно минало - 2

Не. Правихме водни бомби от презервативи (страшно много вода побира един презерватив) и ги хвърляхме от високо.
От клечки си правехме самоделни пиратки - запечатва се стара химикалка с нагряване от едната страна, пълни се с барута от клечки, после се запечатва от другата първо с дебел слой хартия и после с топло, че да не гръмне. После се пробива дупка, пълни се и дупката с барут и към нея се прилепя кибритена клечка с глава точно на дупката. Палиш и хвърляш. Гърмежът е пропорционален на количеството барут и здравината на корпуса. Веднъж целият клас стърга клечки и направихме бомбичката от тръба за полилей. После я гръмнахме в един безистен и разтърси сградата.

Не искам да визам в спорове, но грешите за соц-а. Икономиката работеше. Имахме голям износ, при това не само за стани членки на СИВ. Изнасяхме във Франция, Англия, Австралия, ОАЕ, ....
Селското стопанство беше развито. Металургията ни работеше ( е недоразумението да се построи Кремиковци на място без морски транспорт е идиотщина, но .... ). Нямаше безработица и здравната и социалната системи работеха. Даже и да получиш някакво заболяване и да си трудонеспособен имаше възможност да живееш.
Вярно е, че всичко ставаше под зоркото око на партията и имаше двоен стандарт. Всичко се следеше и имаше ограничения. Да, това са фактите и никой не ги оспорва.
Това за което пише K.A.G. също е вярно!  Преди седмици ми се наложи по спешност да отида в болницата - в спешното не ме приеха. Случея не бил такъв и това го установяват по разговор чрез домофона на спешното и не те пускат да влезеш - прегледа се прави телапатично и се съди по това което казваш, без изобщо да ти видят състоянието. Иди се оправяй както искаш - отивай при личния за направление и т.н. Е, аз не можех да ходя, как да отида, като едвам се дотътрих до болницата а личния е следобед ?  Същия ден за прегледи, ренген и лекарства съм дал над 350 лева,над половин минимална работна заплата, а съм здравно осигурен и си плащам всеки месец. C'est la vie ! Та в момента здравната ни система е имаш ли пари - живееш, нямаш ли - умираш!  Това го нямаше по време на омразния ви социализъм. Водили са ме като дете в спешното по различно време и за различни неща - винаги е имало преглед и лекарска намеса. И всичко беше безплатно !
Аз правя сравнението на база личен опит. И от двете системи съм виждал и меда и жилото. Уви, в близките години ни предстои тепърва да берем плодовете на прехода, по-точно последствията. Дано да сме живи и здрави!

Не искам да превръща темата в спор за това хубаво ли е било или не през оциализма - не е това смисъла.
НО всички тук пишем за спомени, които сме имали точно през това време ! Изводите всеки може да си ги направи.

Е, в поста си спомнят - Космос със стафиди, Пролетен цвят с царевична сърцевина, Регата или Фрегата с крокан.

Тези,бонбони с фъстък отвътре за които говорите,не бяха ли бели (светло сиви) на цвят,с бодли като таралежки? Малки по размер.

тези са "снежинки" и още ги има.

ще помоля да не се нападаме.
темата е за спомени, а повечето от нас нямат преки такива от икономиката и вноса/износа по първо и второ направление. нали?

хайде да си стиснем ръцете, че всички сме прави, защото всичко зависи от гледната точка.


единствено квалификацията "промити мозъци" не ми харесва и ще помоля модератор да я зачисти.

Да вярно,сега се сетих,че им казвахме "снежинки".

Помните ли десерт "Карнавал"? Блокче от ядки, май фъстъци, с карамелизирана захар. Не успях да открия снимка на опаковката.

До колкото си спомням имаше и белен фъстък залят в шоколадова глазура, като топче. Беше в кутия. Не помня как се казва но помня, че майка купуваше такива.
По едно време 88-90 година се беше появил по магазините мармалад на калъп. Казваш колко искаш, отрязват ти, теглят и после си доволен. Обаче беше за много кратко време.
Друго популярно за хапване беше свински гърди с кост, варено пушени ( или само варени ? ) и отгоре наръсени с червен пипер.
Но забелязвам и нещо непреходно - плетените домашни терлици и чорапи. И в момента някой познати плетат в свободното си време а и бабите, като ходя на пазар виждам че плетат и продават.

Живеехме в къща. Естествено, парно няма. Топлехме се с нафтова печка, а баба ми и дядо ми имаха печка на дърва. Сутрин изпълзяваш от леглото с топлия юрган и отиваш в студената баня. Пижамата бархетна, за да топли. Обличаш плетеното от баба елече, от тези плетени с много изостанали прежди, и нахлузваш топлите вълнени терлици.  

мармалада в дървена кутия, "облицована" с оризова хартия го помня доста преди '88-'90.
сякаш си имаше и специално име, но не го помня.

според правописните правила до 1982 правилното изписване беше мармЕлад. и одЕало, и обЕци... звуча като динозавър...

лан, и сега има фъстък в шоколад, има и бадемив шоколад. аз пък си спомням едни страхотни бонбони - троен лешник - три лешника един до друг, покрити с черен шоколад. изглеждаха много безформено, но бяха супер.

Да, "Троен лешник", "Дипломат" и "Морско дъно" на два етажа бяха луксозните бонбони. Троен лешник правят и сега някои шоколадови фабрики.

И "пияни вишни" да не забравим.

А аз още страдам за едни малки зелени топчета с какаова сърцевина. Само зелени бяха! Сега няма такива, нищо подобно.

направо да минем на домашната вишновка.
не ми даваха от нея, можех само да близна от чашата на майка ми когато всички си тръгнат.
веднъж направи, прецеди и ми даде вишните да ги изхвърля в кофата. пробвах ги, не ми харесаха и реших, вместо да ги изхвърлям, да ги дам на кокошките. не ме мислете за много грижовна, просто кокошките бяха на половината път.
метнах ги през оградката и ги забравих.
дикато майка излязла на двора и видяла половината кокошки навирили крака, а другите, със забита в земята човка, се въртят около оста си.
няколко паднаха под ножа, докато тя се усети, че не са умрели, а са пияни.
после и аз малко пострадах

помня зелените топченца, а как се казваха съм забравила. какаото се усещаше и де топеше в устата...

Че аз и сега имам домашен ликьор от вишни. През 2-3 години правя. В чест на темата следобед мисля да си сипя една чаша.

Какви са подходящите чаши?!?!?!