Снимки – спомени от близко и далечно минало - 2

  • 345 822
  • 7 493
# 165
Все още си ползвам машинката за мелене на орехи. Тези мелещи съоръжения ми навяват мили спомени,ръката на татко на месомелачката и наденичките. GrinningHeart Eyes

Чинията е от Кореком,нали? Нашите бяха купили сервиз от Кореком точно с такова стъкло – купи за супа,плата,чаени чаши и т.н.
Не, чинията е съвременна Дуракекс. Blush Не съм имала достъп до Кореком през детството си, но не ми е било болка за умиране,както и липсата на банани. Сега има много банани и всякакви боклуци, но ги няма любимите ми хора. Те ми липсват най-много...
Виж целия пост
# 166
А аз още страдам за едни малки зелени топчета с какаова сърцевина. Само зелени бяха! Сега няма такива, нищо подобно.
Янтра, ако са с големината на "Детска радост", мисля че се сещам за тях. Ако не се лъжа, казваха се Росица.

Добри, Емил от Льонеберя след подобен случай стана председател на Дружеството на въздържателите 😂.
Виж целия пост
# 167
И аз имам машинка за мелене на орехи. Тази е от прабаба ми -
https://scontent-sof1-1.xx.fbcdn.net/v/t39.30808-6/314412024_102 … wTDuA&oe=636C7C6A
https://scontent-sof1-1.xx.fbcdn.net/v/t39.30808-6/313990903_102 … 1EUCA&oe=636BF816


Да, точно за бонбони Росица говоря.
Виж целия пост
# 168
нямаше такова на село, а и нямаше да приемат кокошките там. Simple Smile
майка ми имаше процедура за не повторение на провинениятаа Wink
Виж целия пост
# 169
Тези фъстъ и с бяла "рошава" глазура май се казваха Снежанка.
Такова за мелене на ядки имахме, но купувано от Унгария. Изобщо всичко, малко по-свястно беше от някъде.
Виж целия пост
# 170
Не, ето моето е било от ТПК Изгрев Пловдив! И е изкарало 100 години. Или там някъде, прабаба ми е починала 1968 година.
Виж целия пост
# 171
Че аз и сега имам домашен ликьор от вишни. През 2-3 години правя. В чест на темата следобед мисля да си сипя една чаша.

Какви са подходящите чаши?!?!?!

Подходящата чаша е тази, която събира доволно количество и допринася за максимално удоволствие от консумацията !
Виж целия пост
# 172
Някое момиченце да е готвило на това котлонче? Беше ми любим подарък от Дядо Мраз! Куклите ми хапваха вкусни манджи. Grinning
Виж целия пост
# 173
Аз! ама не помня кутията. Котлончето и съдовете.
Виж целия пост
# 174
Аз! ама не помня кутията. Котлончето и съдовете.
И аз не си я спомнях, но си я припомних от нета. Blush
Виж целия пост
# 175
Че аз и сега имам домашен ликьор от вишни. През 2-3 години правя. В чест на темата следобед мисля да си сипя една чаша.

Какви са подходящите чаши?!?!?!

Подходящата чаша е тази, която събира доволно количество и допринася за максимално удоволствие от консумацията !

Лан, ние сме дами, не някакви пияници! Малка кристална чашка със столче, никога не се пълни повече от половината.

Виж целия пост
# 176
Баба имаше такъв сервиз, и даже ликьрчето си го преливаше в шишето.
Няма да се излагаме пред гостите..
Виж целия пост
# 177
Че аз и сега имам домашен ликьор от вишни. През 2-3 години правя. В чест на темата следобед мисля да си сипя една чаша.

Какви са подходящите чаши?!?!?!

Подходящата чаша е тази, която събира доволно количество и допринася за максимално удоволствие от консумацията !

Лан, ние сме дами, не някакви пияници! Малка кристална чашка със столче, никога не се пълни повече от половината.

Dobri, никъде не съм казал, че не сте дами !
Чашата трябва да е по-скоро лале, но не с ниско столче.
Нещо такова. 
Виж целия пост
# 178
абсолютно! но никога повече от половината или Боже, опази! до горе!
Ерес! Simple Smile Simple Smile Simple Smile

Виж целия пост
# 179
Сетих се за кафето.
Аз и сега не пия кафе и за мен това непрекъснато пиене на кафе /няколко кафета дневно/ е непонятен навик.
Когато бях дете в моето семейдство никой не пиеше кафе ежеднево или пък всяка сутрин. Кафе се правеше, когато има гости. Вареше се в джезве и се сипваше в малки чашки. Баба ми и леля ми подреждаха чашките с чинийки на синя табла и освен това имаше и минятюрни чинийки със сладко от вишни около 2 чаени лъжички в чинийка /4-5 вишнички има няма/. Според мен сладкото беше най-хубавата част. Също интересно беше, че леля ми и някой нейни приятелки се изживяваха, че могат да гледат на кафе.
Баба и дядо ежедневно на закуска пиеха чай от липа /незабравим носталгичен аромат/ и ядяха препечени филийки с изкиснато, обезсолено сирене. Иначе сиренето се купуваше на голяма и доста солена буца, увита в леко разкисната, кафява амбалажна хартия.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия