Снимки – спомени от близко и далечно минало - 2

Майсторите, които редяха павета, не само жълти, отдавна са покойници. Сега няма кой.

miamim, и за мен спомените ми от село, от провинцията като цяло са ми пре- скъпи, невероятно автентични, неповторими и незабравими. В центъра на селото имаше смесен магазин. Баба ми ме пращаше да купя хляб. Хората ми се радваха, че съм дошла на гости. Бяха ми интересни гъските как се носят заедно, но малко ме беше страх  от тях. В двора на баба ми и дядо ми беше истинско изобилие на пре вкусни неща- много царевица, картофи, домати, чушки, тиквички, бамя, боб, лук, патладжани,  кайсиево дръвче, ябълка, круша, голямо лозе зад къщата, френско грозде, слънчоглед, кокошки, които снасяха яйца, отделно имаха нива с дини. В двора имаше и място с дръвчета и зелена поляна, на която можех да си играя. Но аз обичах много да помагам с нещо. Не че ми даваха на 7- 8г., но помня веднъж отделяхме бял зрял боб от шушулките. Дядо ми стана и медар и имаше кошери с мед. Много работлив човек. Баба ми готвеше на двора върху печка, направена от жълта кал и слама. Отгоре слагаше голям котел с царевица да имаме сварена царевица. Топлината се поддържаше с истински огън от дърва. Съчки и сухи клони събирахме в близката горичка с каруца с магаре. Леле, колко се радвах като намерим паднали сухи клони. Да се возя на каруцата ми беше невероятно приключение. Веднъж придружих дядо ми до едно място, където правеха кайсиева ракия. Беше ми много интересно, разказаха ми за първата ракия, дядо ми се уговаряше кога и колко ракия ще вземе. Само че докато седях вътре така се надишах, че жестоко ми се доспа, стана ми зле и се оказа, че от изпаренията съм се напила.  На село опитах истинско козе и магарешко мляко. Страхотно вкусно. И всичко това няколко пъти в годините, когато бях малка. Нищо не ми липсваше в това село. Исках да мога да плета, да помагам в градината. Харесваше ми как от едни растения правеха кратунки. Имаше различни размери и служеха като кана, черпак за поливане с вода. След това се случиха семейни промени и никога повече не видях селото на баща ми.

Някога някой ми беше разказвал , че да се редят павета е работа на каменоделци , а за жълтите трябвало да са с години стаж т.е. майстори каменоделци , но такива може би от години живи няма.

Жълтите павета от старата снимка са абсолютно съвършенство! Нямам думи!!!! Сега редят нещо като плочки- павенца по тротоарите, така че не е да не се реди, защо не могат да ги наредят и тези?
На село си спомням още нещо, което ми харесваше' да ходя до селската чешма. Също да влизам на гости в други дворове.

Мигла, споделила си едни 90 процента от преживелиците ми от детството.
Много мило ми стана, докато четях.
Израснала съм на село при баба и дядо и детството ми мина точно така, както го описваш.
 Свобода, тичане по поляните. В почивките лягахме на тревата и гледахме облаците - всеки имаше различна форма.
Моето задължение беше осигуряване на хляб от селската фурна - още помня как ухаеше!
Къпане в селската река, когато успеехме да избягаме от къщи, щото бабите все не ни пускаха. Хляб, натопен в остатъка от боба, опържен за обяд в паузите между тичането и карането на колело.
Ходех сутрин рано до сестрата на дядо ми, имаха крава и носех по 1-2 литра мляко, които баба квасеше или правеше разни вкусотии. Като мляко с ориз например, ммм!
Гъските не ги обичах, веднъж една ме подгони и ми съскаше, оттогава ме хвана страх и все ги избягвах.
С нетърпение чаках баба да донесе пиленцата, току що излюпени, пухкави и сладки.
Обичах да ходим на лозе или бостан с каруцата и магарето на дядо.
Понякога, когато потъна в спомени за детството си, си завиждам. Честно.

Ах, Пипи, и аз те прочетох на един дъх и с умиление. Точно така беше. Дай Боже има такива места и сега. Моето дете обаче за съжаление няма тази възможност за посети нещо подобно. Вече е на 14,  но още не е виждал истински селски животни, нито знае как растат чушките, тиквите, краставиците....

За щастие, моите деца успяха да изживеят малка част от това, което аз имах през детството си. За съжаление, откакто починаха родителите ми, нямам достъп до дома им и ми е много мъчно. Много ми се иска просто да поседя там...

Имах същите усещания, докато живеех в чужбина. После се прибрах в България и като се връщам на село разбирам, че това, което ме е радвало тогава е един прекрасен и мил детски спомен, но не може да бъде моя живот днес. Опитвам се да го дам като изживяване на сина ми, но дори и на селото, където нашите имат къща, вече няма хора, които да гледат животни. Виждал е крава и коза само по книжките.

Ами? Все си мисля, надявам се, че някъде има още хора, които гледат животни и има хубави къщи и села.

По нашия край в централна България са рядкост. За другите части - не знам. Но мисля, че все по-малко се занимават с отглеждането на животни, защото е много трудоемко и не си струва да гледаш крава, за да има сирене и мляко вкъщи. Почти никой от моето поколение (родени през 90те) не знае как се прави сирене, или как се бута масло.

Ох, вярно беше много хубаво при баба и дядо.
Беше пълна свобода!
Като се сетя колко плодове, зеленчуци и живинки гледаха, чак сега си давам сметка колко много физически труд е това.
В дворът им имаше всичко: ягоди, малини, къпини, праскови, кайсии, череши, вишни, черници, смокини, дини и пъпеши, различни видове грозде, орех, сливи, домати, пипер, люти чушки, тиквички, картофи, тикви, боб, бакла, патладжан, бамя, зелени подправки, лук, чесън, мед, царевица. В обора имаше кокошки с пиленца, овце с агънца, прасе. В двора шеташе коте, до портата имахме куче.
Дворът беше подреден, нямаше трева никъде.
Помня как се шляех из дворът и си похапвах каквото намеря. Баба правеше кисело мляко и сирене.
От магазинът се купуваше само хляб.
Помня как вадеха мед, а аз чаках с коматче хляб под чучура на центрофугата - сладък, лепкав, топъл и уханен мед...
Ставах рано сутрин, по тъмно да поливаме пипера, че по едно време имаше проблем с водата.
Баба все нещо правеше - зимнина, копаене, садене. А, зимата седеше до бумтящата печка на дърва и въглища, на която винаги къкреше чайниче с липов чай и чепкаше вълна, предеше или плетеше вълнени чорапи за всички.
Баба и дядо си лягаха каталясали в 2100. Преди това ме нахранваха и баба ме къпеше със слънчова вода в едно корито насред двора, за здраве.
После хуквах да играя с другите поразници, а баба и дядо си лягаха, като преди това залостваха вратата и ми оставяха един прозорец открехнат да се промъкна вътре по нощите, като се набеснеем.
Сутрин ме оставяха да спя до обяд.
Милите ми баба и дядо ми угаждаха на всички капризи и прищевки. Тон не повишаваха никога.
Дядо ми разказваше приказки и мъдрости, а баба ме гушкаше и ми готвеше вкусотии. Като счупех нещо или направех поразия баба само се засмиваше и викаше: "Майната му, бабе!".
Живееха си в мир и сговор и двамата и все за нещо се смееха заедно.
Цяло лято там на свобода, а после при градската ми баба, която едно време е била гувернантка, за очовечаване.
Седиш с изправен гръб, не тракаш с приборите като се храниш, не мажеш манджа по ръба на чинията, не мляскаш и сърбаш. Спеше се и се ядеше под час. Сиренето винаги изкиснато, ядеше се безсолна и храната, защото така е по-полезно. Задължително и чесън или лук, за да борим болестите. След всяко ядене - разходка, издокарана с бели чорапки, рокличка и корделка.
Четене на подходяща литература и омразният следобеден сън. Как мразех!
А, да, и задължително подстригване и обезвъшляване (любимите ми другарчета за игра на село бяха едни дечица без майка и с баща-пияница, честичко имаха въшки...).
Каква съм била късметлийка, наистина! И аз си завиждам!!!❤️

Моите селски баба и дядо бяха на 500км,затова рядко ходехме и за малко. Водеха ме на планина, защото много боледувах, а после за седмица при баба и дядо. Имам сходни спомени
Сутрин баба правеше мекици, баници, сирникни и др вкусотии. Аз ходех до селската фурна, да се редя за хляб. Как ухаеше! На двора имахме гъски, ужасно ме беше страх, също кокошки, магаре и овце. Дядо ми беше майстор строител с бригада от 11 човека и построил в селото пощата, сладкарница та и др. , но в определени дни се редуване с други мъже той да изкарва овцете. В градината имахме домати, каквито никога досега не съм виждала, бяха като захарни вътре. Имаше пипер, магданоз, краставици. На улицата растяха черници, цяло лято похапвахме. Съседите имаха касис и ми носеха често. Отделно, с магарето ходех е на бостан, хайде на дините, която ти си избереш. През улицата започваше реката, баща ми там ходеше за риба с импровизиран въдицата.
Селските деца работеха през лятото от невръстни. Но като се захлади, се събираме на пейките с един транзистор. Вицове, карти, майтапите. Или обикаляме с колелета та. Веднъж седмично от някъде идваше "киното", прожектираха филм в читалището
Селото го нямаше на картата дори по онова време, но имаше много уредена библиотека. Първата ми работа беше да отида и да си взема книжки. Библиотекарят беше много интересен, сладкодумен, приятел на баща ми от детството им.

Аз не съм имала баби по селата, но ми е мъчно за домовете им, до които нямам достъп. И сигурно в даден момент ще се примоля на новите собственици просто да вляза пак, но ме е страх от емоциите, които ще ме завладеят. Даже като го пиша ми се пълнят очите