нямам достъп до дома им и ми е много мъчно. Много ми се иска просто да поседя там...
Снимки – спомени от близко и далечно минало - 2
- Публикувана: 3 ноем. 2022, 11:49 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2023, 14:19 ч.
# 6 690
21 юли 2023, 09:36 ч.
Вчера във фб ме разплака един пост в група за продажба на селски къщи…преди дни беше пуснат пост със снимки от чужденка купила къща в село.Запазила почти облика на къщата,макар и реновирана,оставила много от предишното обзавеждане…И вчера пише друга жена,която разпознала къщата от детството си 🥺 Свързала се с новите собственици,а те я изненадали с това,че били запазили всички портрети и албуми със снимки на нейните баби,дядовци,родители и т.н.
Виж целия пост
Аз не съм имала баби по селата, но ми е мъчно за домовете им, до които нямам достъп. И сигурно в даден момент ще се примоля на новите собственици просто да вляза пак, но ме е страх от емоциите, които ще ме завладеят. Даже като го пиша ми се пълнят очите
# 6 691
21 юли 2023, 10:17 ч.
Аз не съм имала баби по селата, но ми е мъчно за домовете им, до които нямам достъп. И сигурно в даден момент ще се примоля на новите собственици просто да вляза пак, но ме е страх от емоциите, които ще ме завладеят. Даже като го пиша ми се пълнят очите
Вчера във фб ме разплака един пост в група за продажба на селски къщи…преди дни беше пуснат пост със снимки от чужденка купила къща в село.Запазила почти облика на къщата,макар и реновирана,оставила много от предишното обзавеждане…И вчера пише друга жена,която разпознала къщата от детството си 🥺 Свързала се с новите собственици,а те я изненадали с това,че били запазили всички портрети и албуми със снимки на нейните баби,дядовци,родители и т.н.
Много е мъчително наистина, особено за хора сантиментални и чувствителни. Аз затова и докато съм жива, няма да се разделя със селския си дом, опитвам се да го поддържам, доколкото мога. Душата ми е там, близките ми са там /макар и отдавна покойници/, в него се чувствам спокойна и защитена, истинска.
Вече съжалявам, че продадох един апартамент на баба и дядо, често го сънувам, гризе ме съвестта и втори път не искам да преживея това. Когато го продавах, изглеждаше наложително, сега ми се струва, че е непростимо.
Разбира се, взех всички вещи - документи, снимки, голяма част от мебелите, друга покъщина. Не бих оставила снимките на рода си в напуснатия от мен дом.
Виж целия пост
нямам достъп до дома им и ми е много мъчно. Много ми се иска просто да поседя там...
Вече съжалявам, че продадох един апартамент на баба и дядо, често го сънувам, гризе ме съвестта и втори път не искам да преживея това. Когато го продавах, изглеждаше наложително, сега ми се струва, че е непростимо.
Разбира се, взех всички вещи - документи, снимки, голяма част от мебелите, друга покъщина. Не бих оставила снимките на рода си в напуснатия от мен дом.
# 6 692
21 юли 2023, 10:25 ч.
Като ви чета и ми се навлaжняват очите.
Идиличната приемственост е силно нарушена, времената се измениха брутално. (Пазя някоя и друга снимка или вещ от покойните ми баба и дядо).
Всичко остана предимно в сърцата ни...
Виж целия пост
Идиличната приемственост е силно нарушена, времената се измениха брутално. (Пазя някоя и друга снимка или вещ от покойните ми баба и дядо).
Всичко остана предимно в сърцата ни...
# 6 693
21 юли 2023, 10:38 ч.
1000 islands, благодаря за разказаното! Не мога да се начета на такива спомени. Препрочитам ги по много пъти и ми идват и на мен още много мои лични.
Много ме боли, че това изчезна, това го няма днес. Къде са тези добри баби и дядовци, цял живот един до друг. Къде са тези силни българи? Сега сме все изморени, недоволни. Мъка ми е, да ви кажа и на мен очите ми се пълнят със сълзи. Моята друга баба беше невероятно жена, светица за мен. Тя ме научи на почти всичко в живота. Знаеше 3 езика, готвеше изискано, плетеше като за списание, рафинирана, възпитана, свиреше на пиано, жертвоготовна, образована, четеше до края на живота си книги. Преди соцът да им събори къщата в центъра на града, дворът беше пълен с рози, цветчета-кученца, мушкато и други градински цветя. Имаше май е леха с домати. Кокошки. Даваше ми много любов.
Виж целия пост
Много ме боли, че това изчезна, това го няма днес. Къде са тези добри баби и дядовци, цял живот един до друг. Къде са тези силни българи? Сега сме все изморени, недоволни. Мъка ми е, да ви кажа и на мен очите ми се пълнят със сълзи. Моята друга баба беше невероятно жена, светица за мен. Тя ме научи на почти всичко в живота. Знаеше 3 езика, готвеше изискано, плетеше като за списание, рафинирана, възпитана, свиреше на пиано, жертвоготовна, образована, четеше до края на живота си книги. Преди соцът да им събори къщата в центъра на града, дворът беше пълен с рози, цветчета-кученца, мушкато и други градински цветя. Имаше май е леха с домати. Кокошки. Даваше ми много любов.
# 6 695
22 юли 2023, 16:12 ч.
Пепелничета от много старо време
Сигурна ли си, че са пепелници ?
Имаше подобни стъклени чинийки в които се поднасяше сладко от смокини към кафето. Помня това много добре, защото винаги търсех буркана със сладкото, а той се вадеше когато тези чинийки бях извадени.
Виж целия пост
Пепелничета от много старо време
Имаше подобни стъклени чинийки в които се поднасяше сладко от смокини към кафето. Помня това много добре, защото винаги търсех буркана със сладкото, а той се вадеше когато тези чинийки бях извадени.
# 6 696
22 юли 2023, 16:15 ч.
Пепелничета от много старо време
Сигурна ли си, че са пепелници ?
Имаше подобни стъклени чинийки в които се поднасяше сладко от смокини към кафето. Помня това много добре, защото винаги търсех буркана със сладкото, а той се вадеше когато тези чинийки бях извадени.
А вероятно по разните къщи са били с двойна и тройна употреба - кой каквото има 
И от баба имам няколко останали миниатюрни купички за сладко /знам, че основното им предназначение е това/, което не ми пречеше в ученическите години, когато вече не се ползваха за сладко, а стояха в шкаф на втория етаж, да ги ползвам за пепелници, зер докато сляза до кухнята и се върна, ще ми мине меракът или пък ще събудя някой в неподходящ за мен момент
Виж целия пост
Пепелничета от много старо време
Имаше подобни стъклени чинийки в които се поднасяше сладко от смокини към кафето. Помня това много добре, защото винаги търсех буркана със сладкото, а той се вадеше когато тези чинийки бях извадени.
И от баба имам няколко останали миниатюрни купички за сладко /знам, че основното им предназначение е това/, което не ми пречеше в ученическите години, когато вече не се ползваха за сладко, а стояха в шкаф на втория етаж, да ги ползвам за пепелници, зер докато сляза до кухнята и се върна, ще ми мине меракът или пък ще събудя някой в неподходящ за мен момент
# 6 697
22 юли 2023, 16:18 ч.
И на мен ми приличат на чинийки за сладко. Тези са от моето детство 
Виж целия пост
# 6 698
22 юли 2023, 17:20 ч.
Виж целия пост
Скрит текст:
Решение за македонската азбука 1 май 1945 г. Забележете, че е написано на българска пишеща машина с помощта на Й и има ръкописни Ѕ, Ј и Џ, и добавени диакритични знаци за създаване на Ѓ и Ќ.
# 6 699
22 юли 2023, 17:27 ч.
У нас подобни пепелничета се ползваха за купички за ядки или за люспи от семки.
Виж целия пост
# 6 700
22 юли 2023, 17:39 ч.
Да съм точна, майка ми поднасяше сладко в тях. Но от нея съм чувала, че всъщност са пепелници. На снимката не се вижда, там където майка ми слагаше лъжичката, има полукръгло "легло", точно с дебелината на цигара.
Виж целия пост
# 6 702
22 юли 2023, 19:15 ч.
Мис Албена и подгласничките и изглеждат супер и сегашните силиконки могат само да им завиждат за излъчването им !
Виж целия пост
# 6 703
22 юли 2023, 19:21 ч.
Поглед към Руски паметник в началото на 20 век 🤓
Руският паметник, наричан преди изграждането на паметника на Цар Освободител срещу Народното събрание паметник на „Царя-Освободителя Александър II", е направен от дялан бял песъчлив камък, а плочите, върху които са поставени надписите и гербът на Русия — от бял мрамор. Висок е 10 метра. Издигнат е с руски средства и е първият паметник в София след освобождението.
И в днешно време.
Виж целия пост
Поглед към Руски паметник в началото на 20 век 🤓
Руският паметник, наричан преди изграждането на паметника на Цар Освободител срещу Народното събрание паметник на „Царя-Освободителя Александър II", е направен от дялан бял песъчлив камък, а плочите, върху които са поставени надписите и гербът на Русия — от бял мрамор. Висок е 10 метра. Издигнат е с руски средства и е първият паметник в София след освобождението.
И в днешно време.
# 6 704
23 юли 2023, 00:12 ч.
Форми за мадлени. Били са на прабаба ми. В детството си ги помня доста тъмни и олюскани, наш близък им направи покритие
Виж целия пост
Форми за мадлени. Били са на прабаба ми. В детството си ги помня доста тъмни и олюскани, наш близък им направи покритие
Препоръчани теми