Снимки – спомени от близко и далечно минало - 2

Здрава и мирна нова година на всички от тази чудна тема! Бяхме щастливи и свободни деца! Липсва ми оня голям пухкав сняг, сипещ се на парцали,липсват  ми децата със зачервени бузки, летящи с шейните, липсват ми пълните с писма пощенски кутии(сега ги пълнят с рекламни боклуци), липсват ми отношенията между хората(повече виртуални). Светът се превърна в сиво и заринато с коли и боклуци място, хора мислещи само за материални облаги и продаващи душите си. Най-много ми липсват хората, които вече ги няма... Щастлива съм, че имах нормално детство с голяяям пухкав сняг! Приятно ми е чрез тази тема да се връщам там! Бъдете здрави и пазете детето в душата си!

Два  откъса (спомени) от  "Годините" на тазгодишната носителка на  Нобелова награда Ани Ерно.

Или отиваха да си прекарат отпуска в страните от Източния блок. По сивите улици и разбитите тротоари, пред държавните магазини с оскъдни стоки без марка, увивани в амбалажна хартия, с голите крушки, висящи от таваните на осветените жилища вечер, имаха усещането, че вървят в един бавно движещ се свят, лишен от изящество и останал в недоимък откъм всичко през годините след войната. Това беше едно сладко и неизразимо чувство. При все това те никога не биха искали да живеят там. Връщаха се с бродирани блузи и ракия. И искаха в света винаги да има изостанали страни, за да ги връщат назад във времето...

==================================
( за падането на комунизма)

Случващото се надминаваше въображението- бяхме смятали комунизма за безсмъртен и затова емоциите ни не можеха да догонят действителността. Не се чувствахме на нивото на събитията и завиждахме на хората от Източния блок, че преживяват подобни моменти. След това ги гледахме как се втурват в магазините в Западен Берлин и пораждаха у нас съжаление с грозните си дрехи и чантичките "бананки" през гърдите. Консуматорската им неопитност умиляваше. След това гледката на този колективен, неудържим и неподбиращ глад за материални придобивки започна да ни обърква. Те не се показваха на висотата на чистата и абстрактна свобода, която бяхме изковали за тях. Жалостта, която бяхме свикнали да изпитваме към народите "под комунистическо иго", взе да преминава в неодобрително наблюдаване как точно употребяваха свободата си. Повече ни харесваха на опашките за кренвирши и книги, лишени от всичко, защото така можехме да се наслаждаваме на щастието и по-висшето положение  на принадлежащите към '' свободния свят" ...

Мъжки конкурс за красота.🤪

Супер са момчетата!

Липсва ти детството, младостта, усещането за прекрасния свят който откриваш когато си млад.
Но не съм съгласна, че светът е сиво, заринато с коли и боклуци място....мисля  че днешните деца също са щастливи, поне тези които аз познавам, и откриват един прекрасен свят, пълен с емоции и нови неща. Светът се променя постоянно, вече не е това, което е бил когато сме били деца. По същия начин, като бях малка, слушах разказите на баба ми за нейното детство, и това очевидно не беше вече нейния свят.
На много места още вали сняг, а някъде пък никога не е вялял. Това не пречи на децата да растат свободни и щастливи с нормално детство. Просто светът се променя, това е неизбежно, но всеки може да запази светлината, добротата и свободата в себе си и да я предаде на децата си...защото светът е пъстър и прекрасен и за щастие не стои на едно място.
Успешна нова година на всички!

Особенно този най в ляво с чорапите ли ?

И на мен тази ми е любимата тема. Заяждането почти липсва, темата е на пръв поглед безобидна, но понякога - от време на време, някой сподели нещо съкровено, което те накара да се замислиш. Пътуването във времето е като всяко друго - сравняваш мирогледи, отношения, реакции, които са различни.

Ето аз например напоследък се замислих - учи ли някоя от вас дъщерите си да плетат или шият? А как реагират младите момичета? Майка ми, инженерка, ме научи да шия и плета от малка. До университета си носих мои произведения, особено пуловери и жилетки, по Бурда. И досега, за съжаление, съм дрехоманка, но нищо сама не правя.

ЧНГ Големи са красавци.

Само че, не ми се щеше да вярвам, че наистина е конкурс.
Първоизточниците сочат, че изображението е от картичка с група мъже в модните за годините раирани бански и не са никакви финалисти

Schöner durch Streifen. Mitteleuropa um 1910.

Fact check

Защо ми се струва, че на втория отляво на дясно в гащите му е напъхана някаква яка щафета салам

точно се чудех кой е спечелил кОнкурса
ако е този с най-дългите мустаци, защо изобщо е билонужно да ги разсъбличат.
и разликите в ръста впечатляват. излиза, че манекените могат да са и 1,55

Нямам дъщеря, но с удивление разбрах, че синът ми (17г)не умее да шие. Мислех, че може, защото някъде, в началните класове шие ха възглавнички за топлийки. Срещу Нова година се хванах да майсторя нещо, но времето ме притисна и помолих младежа за помощ. Оказа се, че представа няма как се шие просто копче, но прояви интерес и го заши с желание.
Що се отнася до спомените от детството - дълга тема.

За много години!

Моята дъщеря може и да шие, и да плете, но не е моя заслугата.
Аз друго се сетих. Детето ми никога не е получавало писмо или картичка по пощата, в плик с марка.

Накарай някой от друг град или от чужбина да ѝ прати 💌📮📨

а не сте прави , 🤣писма с картонче с карта Револют вътре хахах  получиха

Не шия дрехи (мога да зашия нещо или да мина някой друг тигел, но до там....), нито плета. Вече има всичко по магазините и тези дейности са по-скоро за хоби. Бих искала да се науча да плета, но точно за хоби. Не знам дали ще имам време обаче за това.....
Преди шиех гоблени, сега нямам време и не се захващам изобщо.

Моят е "получавал" писмо от Дядо Коледа преди няколко години, когато още вярваше....беше с плик, марка, мокър печат......