Снимки – спомени от близко и далечно минало - 2

  • 349 063
  • 7 493
# 5 370
Пушенето в самолет няма как да го помня, дълго след началото на демокрацията съм се качила за първи път на самолет изобщо. Но пък се сещам, че се пушеше в междуградските автобуси докъм 97-98 година със сигурност. Гаджето ми беше в казармата и пътувах всеки уикенд, вземах си кафе и си пушех в автобуса. За влаковете е ясно, там доста по- късно наложиха забраните, след 2000 година е било, според мен.
Виж целия пост
# 5 371
Пиещите вредят на себе си (основно), докато пушачите тровят и други хора около себе си. Аз съм твърдо За забраната на пушенето на закрити обществени места - откъдя накъдя ще бъда пасивен пушач (аз или поколението ми) заради кефа на някой байно или кака, мерси. Simple Smile
А, и смрадта от цигарите не е приятна за непушачите.
Виж целия пост
# 5 372
Много мразя всякакви забрани. По социалистическо време обикновено партийните и комсомолски секретари заклеймяваха пушенето като гаден капиталистически маниер. Социалистическите организации са тръгнали от дружества на трезвеници, та това им беше любимо порицание. Не виждам какво пречи да има отделение за пушачи и непушачи и всеки да си пребивава, където си иска. Обикновено е пълно при пушачите.
Виж целия пост
# 5 373
Не мога да си спомня по соц времето дали се сервираше алкохол в самолета.
За кафенцето с киселото бонбонче помня, даже и не съм обръщала внимание на пепелниците.
На пушачи пътуващи в междуградски автобуси не съм попадала. Вероятно не навсякъде е било така,
обаче шофьорът задължително димеше. То и сега попадам на такива, макар и рядко.
Виж целия пост
# 5 374
Алкохол ни сервираха в самолета до Чехия. Предполагам, че са сервирали по международни линии. До Прага също не се пътува дълго, но непрекъснато сервираха по нещо. Помня едни малки бутилки с вино. И то, съм ги запомнила, защото три жени пред нас се оплакаха, че не са им дали вино. Аз едва ли съм си взела, защото никога не съм обичала да пия вино.
Виж целия пост
# 5 375
Видео от ФБ:

Лятна София - 1978 г.

Помня я такава, малко по-спокойна, мила ми е. Simple Smile Не се е променила чак толкова, освен че се разраства постоянно - спазва си девиза "Расте, но не старее" Simple Smile Неминуемо е.

Хващахме се за клоните на тази върба и се люлеехме над водата. Веднъж клоните се скъсаха и един съученик се пльосна във водата.
Виж целия пост
# 5 376
^Тези не са ли по-малки? Гледах някъде и ми се видяха непрактично малки отдалече.
Sign Recycle





Виж целия пост
# 5 377
запалка за кола Wink
Виж целия пост
# 5 378
Виж целия пост
# 5 379
Виж целия пост
# 5 380
  сегашните са почти същите.
Виж целия пост
# 5 381


Помня я такава, малко по-спокойна, мила ми е. Simple Smile Не се е променила чак толкова, освен че се разраства постоянно - спазва си девиза "Расте, но не старее" Simple Smile Неминуемо е.
Скрит текст:
Хващахме се за клоните на тази върба и се люлеехме над водата. Веднъж клоните се скъсаха и един съученик се пльосна във водата.
[/quote]

Същата градинка , но от другия край.
Виж целия пост
# 5 382
Спсъкът го знам и аз, някъде някога съм го срещала.
Нямам спомени за боядисване на дъвката в зелено с магданоз Grinning
Но пък си спомням дъвките Идеал, а също и вносните, от които все се намираше някой да ми подари от чужбина.
Бяха като от друго измерение! Ароматни, вкусни, с различни интересни форми и цветове.

е как бееее, хахаха
боядисвахме с всякаква трева. То горчи, ама дъвчеш, зор за цветна дъвка. Също я правехме лИлава с виолетки. Поне с тях беше и вкусно.
Виж целия пост
# 5 383
 Боядисвахме дъвки с праченце графит от цветните моливи за рисуване. Увиваш вече надъвканата дъвка около графитчето, дъвчеш и плюеш докато плюнката стане безцветна (не гълташ каквото пуска). После вече имаш безвкусна, но цветна дъвка във всякакви цветове.
Виж целия пост
# 5 384
Никога не съм си оцветявала дъвки  Не знаех дори, че се прави. Оцветявах бели тениски и ластичета за коса, за да имам розово, жълто...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия