Снимки – спомени от близко и далечно минало - 2

  • 348 768
  • 7 493
# 6 300
Е, 25 нямаше.Сега има и повече, но качеството-ниско, с малки изключения.
Още помня един  сладолед в индивидуална опаковка. Трябва да е било между 83/85 г. В спомените ми блуждае "Чайка" с тънка вафлено карамелена фунийка и хубава шоколадов а "заливка"Пак в спомените, производителя бе от черноморски регион. Ако някой си спомня да сподели. Предварително благодаря.

Помня го! Яла съм го само през лятото във Варна и на "Златни пясъци", когато нашите ме водеха на море. В София този сладолед го нямаше!
Виж целия пост
# 6 301
"Делта" я купи "Нестле" и я "ЗАТРИ" /остаряло, синоним на "бастиса". /
Някъде през 2004/2005 гБяха хубави.
Една снимка ме провокира тези дни. Чакам отпуска, а и в момента

Голям усет и навигация.
Бране на хмел през 1950 г. - не е в БГ.
Хмел и тук се е гледало за пивоварни и е използван в оскъдицата на мая за хляб. Някой със спомени от разказано? Моля да сподели.
Виж целия пост
# 6 302
Аз имам един въпрос за сладоледа - към родените преди 1980 г. Кой от вас е виждал 25 вида сладолед в България през 80-те?
   
Може би в известната Магура да е имало 25 вида сладолед. Откриха я 80те години.
Виж целия пост
# 6 303
Брала съм хмел на бригада.
Със сигурност не е показаното.
Да, хмелът расте нагоре. Ето, това представлява:
Скрит текст:
     
Тези високи стъбла се дърпат с две ръце, откъсват се и падат на земята.
Оттам насетне почва беритбата.
Това е хмелът:
Скрит текст:
 
Който не е брал за норма, само той не знае, че хмелът е лек като памук. Береш, пълниш чувала, а кг няма.
Виж целия пост
# 6 304
Брала съм хмел на бригада.
Със сигурност не е показаното.
Да, хмелът расте нагоре. Ето, това представлява:
Скрит текст:
     
Тези високи стъбла се дърпат с две ръце, откъсват се и падат на земята.
Оттам насетне почва беритбата.
Това е хмелът:
Скрит текст:
 
Който не е брал за норма, само той не знае, че хмелът е лек като памук. Береш, пълниш чувала, а кг няма.
Благодаря, снимката е илюстративна. В три региона е отглеждан в БГ. Един от тях е берковски. Подробности за илюстр. снимка тук:
https://rarehistoricalphotos.com/hop-pickers-kent-old-photos/?fb … iGUuINmC5Z0_oON_U
Виж целия пост
# 6 305
Нямаше 25 вида сладолед, но този, който имаше беше много вкусен!
Имаше сладоледаджии, които продаваха сладолед на улицата. Имаха на количките фризери, в цилиндрични контейнери вътре имаше 2-3 различни видове сладолед - сметанов, шоколадов, виолетка (това беше абсолютно разкошество!), имаше и зелен на цвят, но не помня какъв вкус, а, също така и розов. Имаше и фруктов, ама аз не го харесвах.
Май струваше 20-25 стотинки.
Избираш си какъв искаш, сладоледаджията ти сипва във вафлена фунийка, тегли го на кантара и ти го връчва.
Ох, какво блаженство беше!
Аз все бях болна и нашите все не ми даваха, или ме караха да го чакам да се разтопи. Затова, през лятната ваканция си измъквах пари от касичката и бой! Никой нямаше представа какви ги вършим по цял ден. Кофти беше ако те съпикяса някой комшия или познат - 100% докладваха на родителите!
Виж целия пост
# 6 306
Със сигурност имаше няколко вида сладолед, при това на будкит за сладолед ! Помня, че този който го слагаха във вафлена чашка ( сипваха по грамаж ! ) беше на цвят бял,розов,светло син, светло зелен и кафяв. Белия беше сметанов, розовия - ванилов, светлозеления - ментов, кафевия - шоколад - за синия не помня.
Ментов имаше рядко. Най-често сметанов, ванилов и шоколадов. Топинг може да е имало по сладкарниците. На моменти имаше и плодов на вкус но без парченца плодове.
Едно от важните умения, като деца беше да можеш да си отвориш бутилката с лимонада/газирана вода с дръжката на вилицата, на насрещника на вратата, на ръба на масата, като при това трябва зорко да следиш да не получиш един задвратник .... Как така ще ставаш за отварачка, като има вилица под ръка ? Е, родителите бяха на друго мнение ...
А да се научиш да свириш рязко с пръсти си беше полезно Simple Smile 
Виж целия пост
# 6 307
Аз сигурно защото съм момиче, но и през ум не ми е минавало да отварям бутилки с друго, освен с отварачка.
Виж целия пост
# 6 308
Вкусен беше сладоледа, но нямаше голям избор.
На 9 г. отидох в Истанбул/баща дипломат/ - там имаше сладолед диня, пъпеш, карамел и почти всякакъв плодов вкус. В квартално магазинче се продаваше в кутии по 1 л. Помня, че всеки ден купувахме различен с майка ми.
После в 5 кл. заживяхме в Москва - и там имаше вкусен сладолед. Но видовете бяха като у нас. Вафлени фунийки и нещо като сандвич/наричаха го брикет/ между 2 бисквити продаваха. За дома имаше 3 -4 вида, но бяха в много грозни картонени кутии.

Виж целия пост
# 6 309
Аз сигурно защото съм момиче, но и през ум не ми е минавало да отварям бутилки с друго, освен с отварачка.

😉 и аз съм момиче, но съм отваряла бутилка с вилица, на вратата, на ръба на масата.
Такива качествени магарии измислях, че и момчетата бяха впечатлени. Родителите ми винаги бяха едновременно вбесени и огорчени от крайният резултат, и безкрайно впечатлени и даже горди от изобретателността ми.
Ех, какви бяхме, какви станахме...
Виж целия пост
# 6 310
Насаждения от хмел съм виждала по пътя за Велинград.
Добре, че не е в нашия район и не са ни водили на бригада на хмел. Но и за ябълките, на които ни водеха, беше страшна нормата. Един тон на ден/човек. Или един огромен палет, ако бяха предназначени за преработка.
Най-неприятна беше една година извънредна бригада, на гороглед. През октомври, когато вече имаше паднали слани, а пусти му чушки, хем дребни, хем попарени от студа и само люспата ти остава в ръцете.
Виж целия пост
# 6 311
Насаждения от хмел съм виждала по пътя за Велинград.
Добре, че не е в нашия район и не са ни водили на бригада на хмел. Но и за ябълките, на които ни водеха, беше страшна нормата. Един тон на ден/човек. Или един огромен палет, ако бяха предназначени за преработка.
Най-неприятна беше една година извънредна бригада, на гороглед. През октомври, когато вече имаше паднали слани, а пусти му чушки, хем дребни, хем попарени от студа и само люспата ти остава в ръцете.
Да, това е вторият регион в който е отглеждан. Благодаря Ви, сърдечно. ❤️
Имаше една песен в изпълнение  на. М. Белчев по текст на Недялко Йорданов/моля без политически пристрастия/ "Някога, някога"
Скрит текст:
Лесно се "ловеше" на китара кухарка и запяваше. Как точно беше "Това, което помни и пее населението/ е наследство в музика. жанр.
Веднага правя паралел с баба ми-/велика за мен/ и тананикането на" Бохеми" на Ш. Азнавур. О времена, о нрави.
Ето и целия текст, а вие заместете любов с други и получете Ваша хармония:
" Някога, някога, толкова някога,
колкото девет лета
на някаква уличка, с няколко думички
спря ме веднъж любовта.

Беше наистина толкова истинска,
колкото може да е
слънцето весело, старата есен,
старото тъжно небе.

Весели есенни кестени блеснали
ръсеха светли следи.
Златни, квадратни, невероятни
изгряваха вредом звезди.

Страшно тържествено, жертвена, женствена
беше земята под нас.
Бяхме ний истински, искрени, искащи,
мислещи само на глас.

Може би с времето, може би временно,
може би от възрастта -
няма ни улички, няма ни думички,
няма я в нас любовта.

Може би някъде, някога, в някого
пак ще се влюбим, нали?
Нещо ще искаме, нещо ще чакаме,
нещо пак ще ни боли.

Колко естествено, просто наследствено
дойде при нас трезвостта.
Весели есенни кестени, де сте вий,
де е сега любовта?

Някога, някога, толкова някога,
колкото девет лета,
на някаква уличка, с няколко думички
спря ме веднъж любовта."

Към настоящето? "Ще продължавам да пея" изпълнение на Й. Христова/говоря за това, което смятам, че не ми харесва/уродливото.
За него друг път.Весело лято! 🐳
Виж целия пост
# 6 312
точно за тази песен майка ми ме плесна зад врата - не било прилично момиче да я пее. особено в "тая" възраст.

ей така се бастисва бъдещ певчески талант Simple Smile Simple Smile Simple Smile

във Видин имаше машини за сладолед.
дали бяха италиански не помня, но сладоледът беше страхотен, мек, пухкав, вкусен... сметанов.
натискат една ръчка и сладоледът потича във фунийката на извита спирала.

а във Варна имаше подобна машина, но сладоледът беше плодово сорбе.
Виж целия пост
# 6 313
Белия беше сметанов, розовия - ванилов, светлозеления - ментов, кафевия - шоколад - за синия не помня.
Имаше бял ванилов и бял сметанов, розовия беше ягодов.

Balloon

детски носни кърпички
Виж целия пост
# 6 314
На Н. Йорданов има доста текстове изпяти. Друга любима е "Не умирай любов,не умирай..." Коя и към какво-персонална детерминанти при прочит и слушане.
Скрит текст:
Не умирай любов! Не умирай любов! Не умирай!
Старомодно до край ще повтарям тези слова.
Не затваряй вратата на своята бедна квартира -
всеки ден ще ти нося през зимата хляб и дърва.

Тази нощ с одеялото двамата ще се завием.
Ще ти стопля нозете с нозе и ръцете с ръце.
Затова не умирай любов...Единадесет бие.
Предпоследния удар на твоето храбро сърце.

Ще те любя, любов! Ще те любя, любов! Ще те любя!
Цяла нощ...Ще ти вдъхна живот. Ще ми вдъхнеш живот.
Ти си все така хубава! Виж! Аз съм все така хубав!
Нека вие навън оня леден и бял съпровод.

Реквием ли, любов? Сватбен марш ли?.. Последен молебен.
Тъкмо време е вече...И аз съм отдавна готов.
Не е честно да тръгваш сама...Аз ще тръгна със тебе.
Затова не умирай любов, не умирай любов!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия