Снимки – спомени от близко и далечно минало - 2

Още един палец за кошарата. У сестра ми има една, в която са спали баща ми, леля ми, сестра ми и братовчедка ми (последната - до осемгодишна). Близо 60г. употреба.
Моите деца наследиха тази на баща им и чичо им, но свекърва ми, умницата, предвидливо била купила цели две резервни мрежи. Аз пък така я бях тапицирала и тунинговала с подръчни материали, че ми беше жал да я разфасовам.

Прекрасно и толкова топло, толкова съкровено...Благодаря и аз!

Аз ще продължа - куклата веднага ми напомни за трепетното очакване да ми донесат от Ленинград ходеща кукла. Обичах си и моята стара, вече рошава, но вярвайте ми, все още си спомням как водех за ръка ходещата из стаята.
          Гаргамела, направила си страхотен тунинг на креватчето!
          На снимката на отличничката се вижда газова отоплителна печка. Като младоженци-новодомци бяхме в апартамент без парно и имахме един маслен радиатор, който докато загрееше минаваше доста време. Сядахме с ММ върху него, да ни стопли дупетата. Нов блок, кучи студ! Свекър ми ни подари същата газова печка и буквално ни спаси!
         Покрай войната в Украйна, когато се заговори за газова криза и режим на тока /преживели сме го, та знаем как по график има/няма и си гледаш часовника, за да прецениш да рискуваш ли да се качиш в асансьора или да се качваш пеш, за да не заседнеш между етажите/, с ММ се присетихме за добрата стара газова печка и туристическия котлон от онези времена. Измъкнахме ги от мазето на бащината ми къща, сменихме маркуч, вентил, бутилка, напълнихме ги и гордо ги показахме на дъщеря ми и зет ми. Ето, ако спрат тока, ще имате с какво да се стоплите и да сготвите ядене на внуците ни
         Разказвахме им как сме стояли на свещи; за комшийката от съседния апартамент, която чукаше на вратата, за да донесе у нас тенджерата с манджа, за да й я стопля на котлона и да вечерят; за кибритените кутии с дълги клечки; за уроците по акордеон на дете, живеещо три етажа над нас, които винаги започваха след спирането на тока и за печката от снимката

Тоя режим на тока ни разказваше играта направо. Винаги ме е било страх от тъмнината и въобще обичам да ми е много светло, не понасям даже и сумрак. Отделно, дето висиш поне час като идиот и няма с какво да се занимаваш. Баща ми беше направил една импровизирана светлинка от стар акомулатор и малка крушка, горе-долу се виждахме, можеше дори и да почетеш с малко напрягане.

Какъв ти час, при нас режимът беше 3/3. До преди десетина години стоеше на терасата един огромен акумулатор, от който татко вземаше ток за осветление в тоалетната и банята. Бяхме му метнали отгоре старо одеало и го ползвахме за пейка После ремонтирахме терасата и го изхвърлихме.

Вие сте имали голям акомулатор, щом сте го ползвали за пейка. Нашият беше малък, от лека кола. При нас режимът беше 3:1 и бяхме по един час без ток. В някои случаи го правеха 2:2. В началото на режима нашият квартал имаше ток, явно беше свързан с нещо, след това ни отделиха.

Чела съм приказки на свещи за кеф и уроци по пиано вкъщи на свещи съм имала при режим на тока 3:1. Акумулатор не сме имали никога, нито кола. Но режим на тока не смятам за нормален. То аз и романтичните вечери на свещи не ги разбирам, нито запалените 100 свещи в спалните и баните по филмите. Все имам чувството, че ще стане пожар.

По време на режима на тока /първия/ бях студентка и имахме график с колегите по време на сесия къде да се събираме да четем. Много, много четяхме
Втория път вече бях с дете и в тъмното много се кефеше на светещия меч на Скайуотър. Тогава си разказвахме приказки, пеехме, четяхме на свещи.
Аз пък много обичам свещи и имам навсякъде. Точно снощи на вечеря в градината с приятел /не интимен, и не на романтична вечеря/ бяхме само на свещи и беше приятно и отпускащо.
За евентуалната опасност от пожар - наистина нашето и следващите поколения нямаме тези навици и може да забравим дори горящи свещи в стая, затова внимавам и ползвам най-често свещници от дебел кристал с чаени свещи, много по-безопасни са. Имам и други, открити, ползвам и тях, но само на масата под наблюдение.

И ние имахме огромен акумулатор от камион, седеше в коридора, баща ми беше пуснал от него малки крушки във всяка стая. В детската имахме акумулираща печка, тя държеше топло и там се събирахме всички.
Имаше период, в който освен режим на тока, имаше такъв и на водата. Добре, че имахме вана, пълнеше се и имахме вода докато пуснат пак.

От тогава е лафа за екзотика "къпана софиянка"

От онова време имаше готин виц:
Срещнали се токът и водата пред входа на един блок и провели следния диалог:
- Заповядайте, влезте първа!
- Не, не, моля Ви, влезте първо Вие!
- Но моля Ви, Вие сте дама, с предимство сте!
- О, няма значение, чакали са 8 часа, ще почакат още малко, Вие сте по-необходим!
- Но мен едва от 3 часа ме чакат, а и съм само за час.
- Аз пък и без това съм само до втория етаж.

Или с кокошки. Голям кошмар са ми. Мога само да ги ям, ако друг ги е заклал.

А гарвани, сови? Те са толкова интелигентни и симпатични, не мога да си представя някой да не ги харесва.

Не понасям птици, не ям птиче месо.

Никакви птици. Ако ми изпърхат с пера някъде наблизо, направо всичко ми се преобръща отвътре. Не им понасям нито клюновете, нито очите. И аз не мога да си обясня откъде идва това усещане, но е факт.
Питаш ме за гарвани и сови - на картинка, в клетка или отдалече мога да ги харесвам, но да не ме доближават. Моя приятелка храни един гарван от ръката си, това не мога да си го представя даже. С нея понякога се разхождаме, но не минаваме покрай гарвана, за да не ме плаши. Представям си, ако започне да пикира около мен, ще получа някой удар.
И с тъмнината - помня като дете, когато угаснеше стълбищното осветление си представях как някакви чудовища от приказките ме сграбчват в тъмнината. Явно развинтена фантазия. И сега не ми е приятна тъмнината. Дори спя на включен телевизор.