Да се оплачем... 2022 - тема 2

Синът ми е 11 клас в София. Знам реда за оспорване на задачата, уморена и обезсърчена съм от борбата с вятърни мелници и крайния резултат от нея.
Имах надежда, че той е подходил несериозно...Благодаря ви!

Дискусията ми напомни, че днес трябва да правим с петокласничката родословно дърво на Пауър Пойнт. Не се е сблъсквала още с това, дано поне ѝ бъде интересно.

Уморително и обезсърчително е, че задачите не са съобразени с действителността, че не са дадени алтернативи. Демотивиращото е, че децата се сблъскват с неадекватността и губят уважение към учителя и учебния процес. Съчувствам искрено на родителите, които трябва да обяснят, че знанието е сила, въпреки безсилието на някои педагози. (надявам се поне, че не са повечето)

В университетите е същото. Специално за ТУ, изучават и имат задания на програми, на които лицензите струват по 25К за един компютър, а кракването е изключително трудно. Да не говорим, че миналата година се наложи почти 180 лв. да платим, за да инсталират програма на девойката, до положение да може да се ползва, но в никакъв случай с включен интернет на лаптопа. Нямаме избор просто.

Оплаквам се пак от груповия курсов проект в магистратурата. Една колежка в екипа ни хвърли в шах, като каза, че нейн познат щял да й помогне, и вече затова повече от месец чакаме заветната курсова разработка… и даже не знаем темата… а трябва за 10 дни да се подготвим да представяме… аз предлагах да се спрем на тема, предложена от колежка, намерих данни, ако бяхме седнали за седмица, досега да сме забравили.. или поне темата да знаехме, да може всеки да си направи проучване за себе си… обаче само аз ръчках, другите две пас… вдигнах ръце, чаках месец, тази ситрин викам, дайте да се срещнем поне да се разпределим - лайкове от трите, ама тц… аз съм им казала кога са моите възможности, очаквах някакъв отговор поне… даже нямаме гаранция, че темата от въпросния познат ще е по изискванията…
И ми е много криво този уикенд, времето много ми влияе на настроението, никъде не ми се ходи, нищо не ми се прави, кухнята се затрупа с неизмити чинии, не ми се готви, направо си е депресия искам някой да дойде да ми помогне с домакинството. А само за себе си имам грижа и ме е срам, но депресията това прави… знам, че до няколко дни ще изплувам пак, но тази корона хоум офис изолация трета година и скучната работа с мазен холандец вече ми идват в повече и скоро трябва нещо да се промени… Споменах ли също, че почти всичките ми социални контакти или заминаха, или се върнаха по родните места, или си разделихме пътищата, и ми предстои изцяло всичко наново да градя. Чудно…

Не можеш ли да уведомиш преподавателя и да си резервираш индивидуална тема? Никога не съм могла да работя в група и да разчитам на другите. Ако си пренасочиш мисълта към проекта може и мерак за чиниите да ти дойде 🤪 (това е шега в опит да те развеселя, защото на собствен гръб знам какво е)

Spring, колко още имаш до завършване на магистратурата? Звучиш ми като човек, който има нужда от промяна. Ако не можеш да излезеш от дупката където си в момента, можеш да обмислиш преместване в друг град или държава. Това обаче може да ти се отрази само и единствено добре, ако си склонна да положиш усилия да се запознаеш с хора и да си създадеш среда. Пробвай с разни неща като: полагай съзнателни усилия да изглеждаш добре (не само облекло, но и маникюр, парфюм, прическа), насили се веднъж да изчистиш жилището качествено, поддръжката после е лесна (ще се почувстваш по-добре, иначе сигурно не можеш да се отпуснеш), ходи на спорт (каквото ти допада), запиши се на някой курс (език, музикален инструмент, рисуване, готвене или някакъв друг интерес, знам ли), опитвай се поне веднъж, по-скоро поне два пъти на седмица да излизаш на социализация. Изобщо гледай да си запълваш времето и да не си оставяш твърде много време да се самосъжаляваш без причина. Все някакви приятелки са ти останали, идете на спа уикенд по женски или подобно. Сигурно има разни фейсбук или други групи за запознанства (да си търсиш приятелки имам предвид) и може и така да пробваш, ако си такъв тип. Съжалявам, че се чувстваш така, но не си губи времето да се самосъжаляваш ненужно и се погрижи животът ти да е какъвто искаш да е.


Оплаквам се, че моите приятелки макар масово да не са женени, на 99% са във връзки и са си като женени, никой не иска да излиза, имам чувството, че все ги мързи, и са се залепили за мъжете си. Почти никоя няма деца, за да кажеш, че са толкова по-ангажирани от иначе. Не съм осъзнавала колко ще ми липсва едно време, когато се събирахме често и в големи компании.

Оплаквам се също, че либето днес заминава и ще го видя след 2-3 седмици чак. От една страна ми липсва преди да е тръгнал, от друга си знам, че въпреки това всъщност не е никак зле човек да има и малко време за себе си. Планирала съм малка социална програма, малко шопинг по женски за една сватба, искам да напазарувам подаръци за няколко човека също. Мисля да се опитам за пореден път да направя carrot cake, ама хич не съм добра с печивата. Ако не стане, ще го изхвърля, какво да се прави. Имам и много книги за четене. Все пак съм и на работа, а трябва и да се спи, така че подозирам, че ще мине бързо времето, но много ми липсва. А това са пълни глупости, направо не знам защо съм такава лигла. И аз като другите съм си явно залепена за половинката.

Вече е изпратен списък с екипи, как да обясня напускането ми на екипа? Да си лепна черна точка, че не се разбирам с екипа, или да го натопя за плагиатство?
Иначе все пак имам някакви приятели, с които се виждаме веднъж-два пъти, точно по същата причина - те вече са семейни, някак не върви все да съм трето колело…
Не се самосъжалявам… по принцип ходя на йога, на разни събития, пътувам и срещам хора, но тази година ме спънаха здравословни проблеми, и използвах момента да си оправя финансите. А и проблемът с депресията е, че не ми се излиза, не ме влекат стандартните дейности… иначе като съм в кондиция, си действам и по мои неща, даже не чувствам липса на компания, разбира се ако я има, добре дошла. Но в това състояние да ходя да търся хора, пробвала съм - без да искам звуча отчаяно и се измъкват. Друго е като излъчваш кондиция, ставаш магнетичен и интересен. Миналата седмица ходих в офиса - ми аз никой не познавам, нямам български колеги, и много се сдухах. Но си права, може би ще си наложа 1-2 пъти седмично да ходя в офиса, че вече отвориха. Ей така, дори никой да не познавам, просто да изляза от балона… с йогата, много ми е далече и сложна логистиката, а със здравословните проблеми изгубих форма, сега трябва и за това да се събера, пак да се върна на постелката, ако ще и вкъщи сама да започна… Имаше една мацка, миналата година се запознахме на йога ритрийт, тази година ме ръчкаше да ходим заедно на тренировки, но аз баш тогава сдадох багажа и ходих по болници, не знам дали ще може да подновим…

Аз снощи излизах с две прителки. Ходихме да хапнем и да си поприказваме. Обслужването беше ужасно. По три пъти напомняхме, ще сме поръчали нещо или че искаме да платим. Накрая към 10 ужасно ми се доспа и се прибрах, а там, вместо само мъжка компания, ММ решил да покани и жените на приятелите си. Та от плановете ми да им пожелая приятно изкарване и да си легна, стана висене на масата до 12. Накрая просто заспивах на стола.  Тази сутрин се чувствам като бита.

Много добре те разбирам, спринг. Аз чета за изпит утре. Отчаяно ми е някак.  Не знам какво да очаквам...

И аз от магистратура се жалвам. Трябва да пиша една курсова. Дисциплината е, по думи на доцентката, сравнително нова и отговаря на съвременните изисквания..., а всъщност е дребнав 'аналитичен' поглед към неща, които повтаряме вече трети семестър.
Винаги съм смятала, че е важно да разбере човек защо се прави така, а не да зубри; също и не виждам особена полза да ползвам ама непременно чуждестранна терминология при обяснението. Е, точно тази дисциплина е такава, че или папагалстваш, или едва връзваш тройка. Аз всичко съм разбрала и го говоря с думи прости, а накрая ми обясняват като на малоумна с чуждици от собствения си учебник. И аз наистина започвам да се чувствам малоумна.
Никаква мотивация нямам.

И от нулата да започнеш, пак ще успееш. По-добре се радвай, че не си от онези, които не умеят да създават контакти, защото при мен е точно така.

Аз съм много трудна на приятелства. Имам буквално няколко приятелки и това е. Виждаме се рядко заради работа и ангажименти 

Оплаквам се,  че ми е свито сърцето заради котарака.  Цяла вечер и днес чита каквото намеря за състоянието му, упойки и операция.

Есеншъл, операцията ще бъде успешна и котаранчо ще оздравее. Вярвай в това! Все пак имат 9 живота!

Оплаквам се от щерката, че трябва с ръжена да я боцкам, дорде си научи. Четвърти клас е, сумА ти материал за понеделник, а в главата и телефона и пениборда. Еми писна ми. Не може все под моят надзор да се случват нещата.

Есеншъл, спри да четеш. До вторник ще се побъркаш. Знам колко е трудно.