Иначе съм дала пример пред кое посолство съм видяла лично опашка тази година.
А темата не е с касво се гордеем ние, а за държавата русия. Не е нужно да се отклонява темата с патриотични вопли как децата ни отиват роби в чужбина. Насила никой не ни е закарал там.
И понеже темата е за русия, те имат може би по-голям проблем от нас с емиграцията на млади хора, които нямат намерение изобщо да се връщат.
Моите наблюдения са, че емигрантите руснаци възпитават децата си много патриотично, но не и с идеята, че някой ден ще живеят пак в русия. Значи самите млади образовани руснаци не си искат държавата.
Ще дам пример. Русначетата в Щатите говорят перфектен руски. (За сравнение, за почти всички българчета, английският е първи език, а български разбират, но почти не говорят. Помежду си говорят само на английски.) Русначетата, от друга страна, говорят на руски дори когато са само деца и няма възрастен т.е. за тях руският е първи език. Много е трудно в англоезична среда да направиш така, че децата ти да считат майчиния език за водещ. Това е къртовски труд и голяма любов към езика и родината.
Но дотук, стане ли въпрос за държавата русия, край с любовта. Не искат и да чуят за връщане.
(Моля да не продължавате с уотабаутизма как трябва да гледаме себе си, а не русия. Темата е за русия, затова и пиша за русия и руснаците. България споменавам доколкото имаме голямо влияние от русия и връзки с нея. Направете отделна тема за българската емиграция, където да пишете колко не се гордеете, че децата ни са успели да се реализират в чужбина. Благодаря!)
