Как възпитавате децата си?

  • 5 526
  • 158
# 135
Моята никога не се е тръшкала и ревала - тя само играе бурно и шумно (весел Стрелец). Sunglasses Вече е значително по-възпитана на 7 г. В магазини и ресторанти е ходила колкото си искаш (защото нямаше на кой да я оставям, пък и сме пътували, ходили на дълги разходки - къде да ядем) и поведението й вече е безукорно. Повечето неща, които е поискала, ги получава, затова когато има отказ, много добре разбира, че е основателен, и не настоява. Аз се мисля за либерален родител, което може и да не е вярно, но на фона на майка ми някога съм много демократична. Joy Много съм мека, състрадателна и глезя. Детето си е индивид с право на мнение, и ако да речем нещо не му се яде или нещо не му се облича, не споря. Същевременно правила за поведение сред хора като да не се вдига шум между 14 и 16 ч. във входа ги знае отдавна и спазва (поне ако й се каже колко е часът). А големите съседи явно не са научили някога това, както забелязвам. Grinning
Виж целия пост
# 136
За ресторантите- ако сте на почивка, няма как без дете.
На почивка сме на ведомствен  база и обикновено избираме маса навън. Моето дете беше доста шумно, а и злоядо, така че хапне две хапки и отива на поляната да играе, така ми е под око. Но една вечер беше студено и се хрснехме вътре. 4-5 госпожици на около 5,6години се хващат за ръка и "балонът се надува, надува... Пук" и така хиляда и емнайсет пъти. Е, полудях! Сервитьорките нищо не казват. Хапнах ме набързо и си тръгнахме.
Мен много рядко ме дразнят деца, а и не се сещам за бягане сред маси. Май не се толерира и от заведенията. Обаче, възрастни много често ме дразнят с просташки кикот, високо говорене по телефона-такива прояви съм срещала и в скъпи заведения, срещу тях какво ограничение да сложиш.
Виж целия пост
# 137
Пълен абсурд е да седна с дете на заведение. Дъщеря ми е буйна, енергична, дори и телефон не я задържа на едно място повече от 10-15 Мин. Храната не я вълнува. Единствено ако има кът и аниматор, тогава сядам. Не е жизненоважно да сме по заведенията.
Виж целия пост
# 138
Когато детето беше бебе в ресторант въобще не съм влизала с количката.
Да седна да изпия едно кафе в някое барче в парка,докато бебето спи-да.Ако се събуди и ревне-плащам сметката и си тръгвам.
Виж целия пост
# 139
На първо място с пример. Рядко се е налагало да се карам, наказвам и т.н. Понякога с големия разговаряме, когато сам има нужда.
Но като се обърна, за последните 18 години - просто с пример. Правилата важат за всички в дома ни и не се налага да впрягаме никаква допълнителна енергия.
И двете ми деца не са проблемни. Единия е по - активен физически и си избра да ходи на бокс. Другия е увлечен по техника и сам си намира начин да се занимава. Въпреки, че е на 6, успява да сглоби леки игри в модулни приложения. Чете си, настройва си компонентие и т.н.
И двамата съм ги оставила сами да си избират занимания. Отлично знаят какво е допустимо и какво не. Реално с баткото не съм имала никакви грижи. Една разхвърляна стая е най - кофти проблема, но смятам е нормална за млад индивид Simple Smile

На ресторанти с големия избягвах да ходя, защото търчах след него. Ако няма да се храня спокойно, то предпочитам да си го спестя. Миряса към 7мата си година.
С малкото такива проблеми нямам. Сядаме и си се храним съвсем спокойно всички. Различни човечета са Simple Smile

Тръшкането им мина и на двамата бързичко. Научиха, че не е не и няма никакъв шанс да стане да, ако ще и да лазят километър. Естествено са се потъркаляли веднъж, два пъти на “неподходящи” места. Аванта не съм пускала никога и не не е ставало да и до този момент. От цялата работа и те държат на казаното от тях. Е, каже ли ми не някой от тях, отлично знам, че да няма да стане Simple Smile
Виж целия пост
# 140
Много е относително с храненето навън и изобщо “излизането”.
Моето като бебе като че надушваше, че може да си изкараме хубаво и още от къщната врата се скъсваше буквално от рев, докато стигнем вече беше потна, гладна, а и аз кърмех. Ходили сме по ресторанти и сами се отказахме, а никой никога не ни е гледал лошо или правил забележки, напротив.
След годинката някъде се успокои и търпеше поне да хапнем, след около три се успокои съвсем, а сега ако може само по ресторанти би седяла и поръчвала, по-хубаво готвели  от мен 😂 на едни гумени картофи даже леко се обидих😂

Телефон, таблет не ползва и до днес, тоест не и се дава, освен с братовчедите си. Пуснат телевизор не беше виждала до три годишна. В момента това ни е войната, но не мисля, че има достатъчно смислени детски предавания , че да разрешавам редовно гледане.
Виж целия пост
# 141
Ние двете гледаме "Мистър Бийн" и "Скуби Ду" (анимационни). Popcorn На ютюб клипчетата са по-гадни, а и някои от тях създават внушението, че на родителите основното им занимание е да забавляват децата, друга работа нямат (протестирам). Sunglasses (Например от поредицата "Настя и папа")
Виж целия пост
# 142
Преди да навърши годинка можеше да се седне някъде, евентуално ако спи, сега е немислимо.  Не стои в количка, не стои в столче, обикаля само и мрънкоти. Може би е период, започнаха и тръшканиците и истериите. На ден по 4, 5. Надявам се до 2.6 г. да отминат , въпреки че ми е много трудно в момента. Таткото излиза рано сутрин и се прибира късно вечер , не ми е помощ голяма, защото го няма повечето време.
Виж целия пост
# 143
При нас не отминават, все още на 3г и 4м. Има моменти, в които не издържам психически. Уж си мисля, че е пораснала за някои неща, а изведнъж ми сервира нещо съвсем бебешко. Най- много ме дразни като трябва да повтарям едно и също нещо. Смисъл, пита ме един и същи въпрос в продължение на седмици. Или да повтарям, че не трябва да прави нещо,а тя продължава. Научи се да си откопчава коланите на столчето в колата. Обяснявам, че е опасно и не трябва да го прави. Когато колата се паркира, тогава да го откопчае и да слезе. Все едно на нея не говоря...
Пак сме в колата, бебето е заспало. Дъщеря ми започва да пее силно. Моля я да не го прави, за да не събуди бебето. Опитвам се да предложа да разкажем приказка или да си говорим тихо, да пеем тихо, да си казваме нещо като шепнем. Ама не, на нея точния този момент и се крещи. Съответно събуди бебето, то се разрева, аз и се скарах, тя се разрева. И на мен ми идваше да се разрева...
Виж целия пост
# 144
Пуснат телевизор не беше виждала до три годишна. В момента това ни е войната, но не мисля, че има достатъчно смислени детски предавания , че да разрешавам редовно гледане.

Моята някога от Картуун нетуърк научи доста английски - и думички, и изрази, но и да чува и разбира езика.
Виж целия пост
# 145
Както и да се възпитава едно дете, то ще попива не думите, а примера, който вижда. Ако нещо в държанието на детето ти не ти харесва, вероятно трябва да промениш нещо в себе си.
А, колко добре си се справил, ще се разбере, след като отдавна детето вече не е дете.
Иначе, старая се да дам най- доброто, на което смятам, че съм способна. А, дали действително е било най- доброто, ако сме живи и здрави един ден ще разберем.
Виж целия пост
# 146
Откъм вежливост дотук се справяме добре с 2-годишното.
Поздравява, благодари, казва "довиждане". Като имаме гости, посреща ги, изпраща ги, раздава им пантофи. Хвърля си боклучетата от изядена храна в коша. Че понякога и чуждите.
Но доста имаме още да работим върху лигаването, тръшкането и агресивното на моменти поведение. Още се учим, че играчките и книжките не се бутат, както и приятелите - в признак на обич.
Виж целия пост
# 147
При нас не отминават, все още на 3г и 4м. Има моменти, в които не издържам психически. Уж си мисля, че е пораснала за някои неща, а изведнъж ми сервира нещо съвсем бебешко. Най- много ме дразни като трябва да повтарям едно и също нещо. Смисъл, пита ме един и същи въпрос в продължение на седмици. Или да повтарям, че не трябва да прави нещо,а тя продължава. Научи се да си откопчава коланите на столчето в колата. Обяснявам, че е опасно и не трябва да го прави. Когато колата се паркира, тогава да го откопчае и да слезе. Все едно на нея не говоря...
Пак сме в колата, бебето е заспало. Дъщеря ми започва да пее силно. Моля я да не го прави, за да не събуди бебето. Опитвам се да предложа да разкажем приказка или да си говорим тихо, да пеем тихо, да си казваме нещо като шепнем. Ама не, на нея точния този момент и се крещи. Съответно събуди бебето, то се разрева, аз и се скарах, тя се разрева. И на мен ми идваше да се разрева...
Bugi,
Тези неща не отминават и при деца на 15 г., само се видоизменят. Както си се по-успокоил, че са порастнали поне малко и вземат да ти сервират някоя щуротия: Гледаш и не вярваш на очите си.Grinning
Виж целия пост
# 148
Точно, понякога оставам стъписана. Не знам как да реагирам. Ама поне да се успокоя, че е нормално Grinning
В момента се опитваме да я научим да не прекъсва някой, когато говори. Изобщо не ни позволява двамата с баща и да си говорим. Или докато някой се храни идва да го дърпа да става да играят.
Иначе вече сама се сеща да благодари, извинява се, хвърля си боклуците, моли учтиво за нещо. Носи ми вещи, когато я помоля и реши да мисъдейства Grinning
Виж целия пост
# 149
Съвсем неуспешно. (за 7-годишното)
Обяснявам за пореден път едно и също нещо...
Малкото се обръща и ми казва: "Знам си всичко, мамо, нали си ме научила"
Питам: "А защо не го правиш, тогава?"
Отвръща ми с лукава усмивка и вдигане на рамене.

Еми, важното е да са здрави.

Много е започнала да отговаря напоследък, голяма самостоятелност я гони, обаче мисъл 0 и става пълен хаос.
Уморена съм.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия