Как възпитавате децата си?

  • 5 541
  • 158
# 120
Всъщност точно през първите 2 години е много важно детето да е социализирано практически навсякъде. Сравнявам двата ми сина, като малкият имаше съмнителното щастие да се роди през ковид пандемията. Монстито е от бебе по ресторантите с нас. Никога не е имало проблем с това. От бебе пътувахме с часове във влак и дори сме ходили на спорт заедно. Славчо е много по-див и нетърпелив, но не заради различен темперамент, а липса на навик. За 2 години сме ходили 2 пъти на ресторант с него. Първият път беше много трудно, вторият път по-биваше. А като характер е по-търпелив и наблюдателен.
Виж целия пост
# 121
Не знам за социализацията на децата много-много. Нямаше такова вторачване в тези неща докато растяха моите, всичко си идваше естествено. Знам обаче, писала съм го и по друг повод, едни от най-скъпите места за почивка не допускат лица до 16 г (някъде и 18 г.) За малчугани пък съвсем не става и дума. Дали онези, които посещават такива места са нееволюирали и нетолерантни не се наемам да кажа, ама аз бих.
Просто си представям да излезем с благоверния някъде да се отпуснем, време само за нас и между масите да ми тичат хлапета, еле пък да крещят (изразяват шумно исканията си да не съм крайна)  Същото е и със спорта, освен ако не е на открито, но йога, пилатес с деца не ги съвместявам. Ни моята тренировка ще е пълноценна, нито за хлапето ще е особено социализиращо да се меша с лелички (какички). Впрочем, в новия салон за красота, който посещавам не се допускат деца до 10 г. и изключения няма. Честно казано не очаквах да са толкова твърди.
Виж целия пост
# 122
Децата са потърпевши,когато родителите не се съобразяват с техните потребности.
Естествено,че малко дете ще реве и ще се тръшка на опашката в магазина,ако е изморено,гладно,жадно или му се спи.
За заведенията-
Има заведения с детски кът,които са подходящи за деца.
Има и ресторанти ,които не предлагат никакви забавления за децата и не е редно да пуснеш там детето си да бяга между масите...В такова заведение отивахме обикновено ,след като дете преди това е играло някъде-в парк или площадка и е гладно.
Сядаме,вечеряме и си тръгваме.Толкоз.Да,на нас може да ни се седи още,но се съобразяваме с детето .Защото иначе то няма да стои дълго на масата-или ще хукне да бяга или ще започне да мрънка ,а пък аз не позволявам на масата да се играе с телефона...
Виж целия пост
# 123
Всъщност трябва да се отглеждат с постоянната мисъл за 2 истини. Първо, най-хубаво за детето е да е с родителите си. Където и да са. Второ, трябва да се уважават неговите нужди и природа. Двете неща не са задължително само изключващи се. Вероника даде добър пример - отиваш в ресторант, но седиш малко, колкото да хапнеш. В огромното мнозинство ресторанти има детски столчета, място за повиване в тоалетните и цветни моливи. Няма такива екстри на местата, където ти отварят вратата служители в ливреи, но там се ходи най-вече за преживяването, не толкова за храната.
И о, чудо, децата свикват да се държат "човешки".
Виж целия пост
# 124
Докато ти е малко и неконтролируемо детето не ходиш по ресторанти, освен ако няма кой да го гледа. Просто е.
Виж целия пост
# 125
Да, всичко с времето си.
Но пък аз проблеми не съм имала, та и с бебе и с прохождащи съм ходила.
Разбира се, не на разточителни обяди, но един нормален - окей.

Организирам тук едно събитие сега, вечерно, луксозно, ще завърши навярно сутринта. Гледам как при връчването на поканите се казва, че е без деца и недоумението в гостите. Амакакможе?
Виж целия пост
# 126
Зависи от ресторанта. В тези, в които има детски кът или столчета, очевидно може да се ходи с малки деца.
Виж целия пост
# 127
Зависи от ресторанта. В тези, в които има детски кът или столчета, очевидно може да се ходи с малки деца.
Аз там не ходя Laughing
Виж целия пост
# 128
Ох, на Черна станция отговарях, но пиша от телефон и съм доста бавна Smiley
Виж целия пост
# 129
Нося слушалки аз в 90% от времето си навън, махам ги, когато разговарям с някой от персонала само... Никой не може да ме стресне.
Децата са малки, но се старая да ги възпитавам в навици, когато му дойде времето - в амбиция, в себеуважение, в труд, в милост към себе си и околните. Вярвам, че ако от деца се научат къде минават границите - кога какво може, къде, по колко, ще им е по-лесно нататък в живота. Първо, за да научат, че някои граници са там за твое собствено здраве, спокойствие и добро, второ, когато му дойде времето, самите те да могат да поставят такива граници.
Виж целия пост
# 130
Докато ти е малко и неконтролируемо детето не ходиш по ресторанти, освен ако няма кой да го гледа. Просто е.
Или ходиш навсякъде с него и то се научава да се държи. Изпитано.
Виж целия пост
# 131
Ох и аз имам забележки към това как я възпитавам. Тя е много трудно дете, ни се води, ни се кара.... хихи. Телевизия си гледа, телефони постоянно, сладки неща също позволявам.  Постоянно правя забележки, но никой не ме отразява. На година и половина е. На ясла я записахме, уж да стане по - добре, то стана обратното.
Виж целия пост
# 132
Днес някъде по тв. споменаха една арабска поговорка- Няма смисъл да възпитавате децата си, те и без това ще заприличат на вас!
Grinning
Виж целия пост
# 133
Личният пример.
Но и доста съм прилагала целенасочено.
Никой не казва, че лесно. Децата са стихии. Целта е задаване на параметри и поставяне на граници.
После сме ние и нашия пример. И подкрепата.
Виж целия пост
# 134
За ресторанти забравих съвсем. Не смятам, че някой е длъжен да слуша и гледа рева и тръшкането на детето и не ходя. Веднъж се случи, нямах избор буквално ми прилошаваше от глад, влезнах е, хапнахме на 2-на3 и се чупирахме. По принцип се старая да не обръщам внимание на тръшканиците, оставям я да се натръшка на воля. За това и страним от хората, и аз не харесвам особено чужди деца и няма да ми е приятно да отида някъде, да седна да почина и някой да ми досажда и мрънка. Мама ми е казвала да правя това, което искам и на мен да правят, за това не досаждам.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия