Как открихте вашето призвание?

  • 1 681
  • 12
8 ноем. 2022, 00:26 ч.
Здравейте! Не знам дали темата е в подходящия раздел, но реших да пробвам да я пусна тук. Моля, ако модераторите решат, че не е типична за тук да я преместят в подходящия раздел.
Та въпроса ми е как намерихте Вашето призвание? Как работите работата за която сте мечтали или по-точно как стигнахте до нея? Как избрахте професията си?
Аз от както съм завършила съм все в търговската част.. искам да запиша да уча нещо, да започна да го работя, но в един момент се спирам..  Много исках да запиша за детски педагог или психолия, но разговарях с доста хора и явно, за да си учител някъде трябма да те “набутат” .. мислех си и за медицина, но вече всеки записва това : медицина, право, педагогика…
Искам да сменя работата си, да започна нещо ново, друго, но сякаш си ме влече към търговията и това е.. макар че аз съм от малък град и нямаме много избор на работа.
Виж целия пост
# 1 8 ноем. 2022, 00:47 ч.
Призвание е доста романтизирано понятие. В крайна сметка най-важното е да се посветиш на нещо и да се трудиш да си възможно най-добър в това нещо. Ако си сигурен, че новата работа е това върху което искаш да си посветиш остатъка от живота, то не се колебай. В противен случай рискуваш да се окажеш на 50 и да си търсиш призванието още.
Виж целия пост
# 2 8 ноем. 2022, 01:15 ч.
Ами освен ако не си някакъв академичен гении, повечето хора имат силни страни и слаби страни, любими предмети в училище, интереси и т.н., от там се започва. Някои деца още от детската градина си знаят, че призванието им е да бъдат космонавт, поп-звезда или хирург, но после се оказва че едното не го бива по физика, другото по биоогия, трето не може да пее и т.н. Медицина, право и педагогика са много, ама много различни като професия, така че най-добре седни един ден и потърси в гугъл колкото можеш повече информация за професиите които се упражняват с това образование, не само самото образование, защото в крайна сметка всичко завършва с намиране на работа, което обикновено е нещо съвсем прозаично. А и обикновено образованието не се "записва", а се кандидатства, полагат се изпити, пък и като влезеш пак изпити, изпити, учене, много  работа. Дипломите от места, където просто се "записваш" по принцип не се котират добре на пазара на труда, а в крайна сметка това да можеш да си плащаш сметките е доста по-важно от това дали си намерила "призванието".
Виж целия пост
# 3 8 ноем. 2022, 07:59 ч.
Аз осъзнах, че се чувствам най-добре с корпоративната кариера. И тя не е за всеки, но аз се чувствам добре. Завърших друго, което от дете исках, но нямах представа какъв е секторът наистина. Отвратих се много лесно и започнах в голяма ИТ компания още в последната година от бакалавъра, докато учех нещо съвсем различно. Сега карам магистратура, която вече виждам как ми е от полза, но тя е записана на по-късен етап, след 7-8 г трудов стаж. Много е трудно да се нарече точно призвание. Малко професии са истинско призвание. Ако смятате, че искате да сте учител, давайте. Но това не е лесна професия, не е и за всеки. Аз примерно не бих работила с деца. Нито имам търпение, нито желание. Затова всеки е различен, друг не би издържал на моята работа. Със сигурност вярвам в това, че трябва да се мисли в перспектива, а не само къде си днес.
Виж целия пост
# 4 8 ноем. 2022, 09:36 ч.
Призванието само ме намери.
Но преди това, чувствах, че ще е нещо съвсем различно от познатите и очакваните от мен.
За това заложих на съвсем нова по онова време специалност и професия, която после много наградих и в крайна сметка - накрая тръгнах по трънливия път на предприемача..Който всъщност се оказа Пътя, по който да открия себе си, а оттам и призванието си. Simple Smile
Та, откриването е дълъг процес, но той е пряко свързан със себепознанието ти за себе си.
Ако не минеш през него - ще действаш автоматично и не в синхрон със себе си, а спрямо очакванията на средата ти.
Виж целия пост
# 5 8 ноем. 2022, 11:18 ч.
Винаги гледам няколко стъпки напред. Не си набелязвам някаква супер крайна и далечна цел, защото по пътя мога да се разочаровам и съответно двойно да се разочаровам, ако се откажа. Стъпвам някъде, оглеждам и преценявам. Пак стъпвам, пак преценявам. Така си избрах магистратурата в 4ти курс. После докато учех магистратура си избрах насоченост за работа. Винаги съм искала да работя в производство, но не ми е било цел. Е, оказах се в производство, точно това, което завърших, работа мечта, дет се вика. След 4 години късане на нерви зарязах и започнах на ново.
Та едно е работата да ти е призвание, защото, да не се фукам, ама ме биваше доста. Друго е да можеш да си вършиш работата без да си съсипеш здравето, като не говорим да си Мария Кюри. И реално да успяваш да я вършиш, защото понякога ти и да искаш не винаги условията и микроклимата позволяват да се разгърнеш.
Сега гледам да приложа всички похвати, всички техники и методи за решаване на проблеми на новото място и да ти кажа това, че разликата е от земята до небето като сфера, проблемите имат много склонни подходи. И пак съм доволна Simple Smile
Виж целия пост
# 6 8 ноем. 2022, 11:49 ч.
Забелязах, че работата, която наричат призвание, е или зле платена, или свързана с доста неприятни изживявания (стрес, клиенти, срокове, обем...), а най-често и двете - хем ти е гадно, хем се скъсваш от работа, хем не ти плащат добре. И за да не се откажат хората, понеже все някой трябва да я върши и тази, е измислен рефренът с призванието.
В духа на поста на Шерилин, чувствам се добре или да обяснявам/консултирам, или да съм сред себеподобни, но задължително и двете в условия на взаимно уважение. И понеже първото (което може да бъде и даскал, и продавач) е рядко свързано с взаимно уважение и винаги върви с допълнителни изисквания (казвам го след 15 години челен опит), и след като става все по-трудно да заработя добри пари, без работата да се превърне в приоритет #1 в живота ми - се насочих към второто. Което се оказва и по-добре платено при равни други условия.
Виж целия пост
# 7 8 ноем. 2022, 23:30 ч.
Съвсем случайно попаднах на работа, също по специалността ми, която сякаш беше създадена за мен. Преди ми беше скучно и едва ли щях да постигна някога удовлетворение.
Предполагам, че това е призванието - да ти се отдава това, което работиш, да те предизвиква и затова да работиш с удоволствие и интерес.
Виж целия пост
# 8 10 ноем. 2022, 22:06 ч.
Още не съм го открила.
И това много ме мъчи.
И силно ме притеснява и тревожи.
Но няма какво да направя в момента.
И стоя и чакам знак свише. Зная само, че не мога да работя повече с много други хора в корпоративна среда, за друг човек и не искам.
И това поне е нещо.
Виж целия пост
# 9 10 ноем. 2022, 23:51 ч.
В далечното минало ми трябваха пари и търсих работа само и единствено по този критерий.
Съвсем случайно започнах в абсолютно непозната за мен сфера, но работих с хъс и давах всичко от себе си и взе, че ми хареса. Работех предимно с мъже, чувствах се много добре в мъжко обкръжение, станах лидер. Превърнах събрания опит и контакти в свой бизнес.
Като се замисля, където и каквото да съм работила съм го правила на макс. Просто, за да не ми е скучно съм запълвала времето си с допълнителна работа. Никога не ми е минавало през ума да се скатавам или да очаквам, че някой ще забележи.
Виж целия пост
# 10 11 ноем. 2022, 09:37 ч.
Избрали сте много различни специалности. Ако някоя от тях беше призванието ви, най-вероятно вече щяхте да се обучавате. Но понякога човек го открива по-късно.
От медици и педагози нужда има. Това, че се обучават много студенти, не означава, че ще завършат, ще бъдат добри в професията си, или ще останат в България.
Обучението по медицина е дълго, скъпо и трудно. Но в България има огромна нужда от такива специалисти.
Ако сте добър педадог, винаги ще си намерите работа. Не е лесно да се работи с деца, зависи и в каква възраст са. От училище до училище също има разлика, така че не може да се обобщи за всички.
Виж целия пост
# 11 11 ноем. 2022, 14:13 ч.
Да, открих го. Мисля, че от дете съм наясно, че това ми е сила. Работих го, бях не просто добра, а от тримата най-добри във фирма, лидер в страната. Защо в минало време ли? Защото дойдоха децата, а тази работа изисква да си целия в нея, да ставаш и лягаш с нея, да дишаш с нея. Иначе просто си поредния посредствен служител. Въртях и много работни места след това, но нито едно не задоволи необходимостта ми от признание и развитие. Накрая намерих хобито си, от което се печелеше добре и имам много преспективи, но пък с войната и кризата - бизнесът замина. Сега работя по образованието си, парите са достатъчно за покриване на сметки. Но избрах нова посока, която има потенциала да задоволи нуждата ми от развитие. Много разнопосочни са ми интересите, знам го. Но когато достигна предела на дадена работа се отегчавам и вече искам друго, което да ми предоставя предизвикателства. Монотонна работа е кошмар за мен. Едно и също място без израстване - също. Не знам как някои хора (например свекъра ми) могат да работят цял живот едно и също, на едно и също място...
Виж целия пост
# 12 16 ноем. 2022, 13:53 ч.
Само ме откри напълно случайно. Обичах да рисувам от дете. Това учих, после работих работа която е творческа. Е, не рисувах, а чертах. Но пак свързано с цветове, материи, светлина, и понякога моето въображение.
Виж целия пост

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Facebook login функцията е временно ограничена.

Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

Молим да ни извините за неудобството!

Забравена парола? Вход

Общи условия

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


Затвори

Здравейте,

Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
Благодарим ви предварително!

Към анкетата

Здравейте,
Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

Към анкетата