Да се върна ли в България?

Единственото обяснение за постовете на Борис е да не се е прибирал в България от поне 20 години.

Аз поне съм се обосноваа, ти обаче реши, че е погрешно, само защото го определи като категорично. Нали все пак говорим за обобщения, и ме "обвиняваш " в същото, което правиш и ти.
Сега би ли ми обяснила на базата на какво определящ мнението ми като погрешно. Живя навън и се върна в България. Виждаш с какво се сблъсква върналият се...или звездите ти говорят.
Да вземем като начало твърдението ми за здравни и зъболекарски услуги. Човек ги използва там където живее, ако не за друго, а защото: - покриват се изцяло или частично от здравната му осигуровка, - ако настъпи "фал" в лечението му няма как да си хване самолета и да прелети едни между 4000 и 10000 км. - медицината/болници и зъболечението са доста по-напреднали от тези в България - да не споменавам отново колко хора търсят спасение в чужди клиники, след като българската система не работи. Значи, за да се върнеш в България има нещо друго - нямаш застраховка; застраховката ти не е добра ( вкл и не говориш езика и не можеш да обясниш какво ти има).

Напротив, Борис повдига съвсем нормални въпроси. Ако не работиш не си социално и здравно осигурен. Как тогава използваш за здравни услуги?

Безработните е задължително да си плащат здравните осигуровки сами.

А защо да не работиш? Работа има, търсят се хора навсякъде.
Ако си мързелив, има от кого да цоцаш по 10 - 20 лв. дневно за цигари и кафе и това  те задоволява - няма лошо. Нещо като да те гледат мама и тате докато те поемат децата, после внуците. Междувременно и от държавата каквото може да се смъкне.
Но ако човек иска да работи, да се развива има много възможности.
В темата въпроси зададоха 2 млади жени, които и сега работят, и ще работят и тук/предполагам/. Да, ще трябва да се поогледат,  да помислят, но нещата ще се наредят.

Защото такива бяха последните постове.
А дали ще работиш или не си е личен избор. И не е въпрос на мързел или 20-30-50 лв за нещо си. Така са решили, така правят.

Titina, доколкото разбирам ти живееш в САЩ и съпоставяш българската система с американската, като обаче предполагаш, че и западноевропейските здравни системи са същите като американската. А аз не съм сигурна, че са уредени само с някаква форма на застраховки. Има разлика между здравно осигуряване и здравно застраховане като модел на здравна грижа. А и всяка държава си има свой конкретен модел. И в този смисъл горните ти изводи важат само за американската действителност, т.е. за въпросните приятели може да има съвсем други причини, за да прибягват до българското здравеопазване.
А ти ли се върна в България наскоро и не ти харесваше съвсем тук или се бъркам с друг потребител?

На базата аз и собствените ми постъпки и собствените ми подбуди.
Няма нищо общо с каквото написа. А дългите ти обоснования на мен например ми говорят за същото като генерализациите и обобщенията и то не само в това мнение.
Maidenly не съм сигурна, но доколкото успях да разбера е живяла в САЩ и се е върнала и сега знае точно и безпогрешно кое как е . Както ти го каже ей така е. От просто по-просто . Защо ли разни държавници не са се сетили да надникнат ?

Поне върнала се и съпоставяща две системи. Ти доколкото разбирам не си се върнала, но пък си специалист по всичко. Надявам се успяваш да доловиш разликата.
Никога не съм твърдяла подобно нещо. Твърдя, че човек ако не е осигурен или няма здравна осигуровка се връща в България за подобни услуги- твърдя го в качеството си на използвал здравната система в Германия, Канада, САЩ и България.

Извърташ собствените си думи  (двата цитата долу) освен всичко друго , което забелязах при теб. Ако вземе да анализира човек до доста интересни изводи може да стигне.
Аз не съм се върнала. Аз съм от тези, които работят , и двамата работят , на добра професия  и т.н. и с достъп до всички добрини на западното здравеопазване и с възможност за доплащане ако се наложи нещо. И аз съм от тези, които си ползват здравеопазването, но не пропускат когато с а в БГ да си платят и доста повече отколкото се доплаща назапад , за да се консултират за някои неща като мнение със специалист с който искат да се консултират . И съм от тези , които си оправят по възможност зъбите в България на зъболекар който никога не е работил със здравната каса и цената му е стотици евро на пломба  , но работи перфектно и се надявам да просължи дълги години да работи.
Аз съм от тези, които могат да си позволят да получат и друг поглед на нещата и го правят . Защото има големи разлики все още и слава богу. Докато на запад взе да се пробутва изкуствен интелект за диагностика и онлайн термини и тесен поглед без креативност и собствено мнение ... а им се плаща доста всеки месец на касите ... няма те да получат допълнително парите за частно мнение . Ще ги получат от мен българските им колеги. Това е което пиша аз.
 

Т.е. категоричността тук е просто израз на какво при теб? Може ли да те попитам ти от върналите се, но недоволни от това и нямащи същите шансове като това което са напуснали при път наобратно към Щатите ли си ? Само въпроси си задавам. Защото доста интересно пишеш. Но можеш и да не отговаряш. На мен в същност ми е абсолютно все едно какво ще отговориш. Не мога да ти помогна и без това.

Има го и момента да се ползват по-ниските цени в българското здравеопазване. Немалко хора си оправят зъби в България, защото им е в пъти по-евтино, тоест здравен туризъм. Със сигурност има и такива, които се обръщат към лекар и зъболекар, защото им имат доверие, познават ги от по-рано, убедени са в познанията им или комуникацията им е по-добра, отколкото на чужд език. Тоест различни фактори.

Аз също виждам солидни разлики между качеството на българското и немското здравеопазване на много нива, в ущърб на българското.
Но темата не е за здравеопазването.

Бих посъветвала авторката, която последно е задала въпроса си "да се върна или не", да изкара поне месец в България, но не да е тип екскурзия, а да има сблъсък с ежедневието.
Проблемът й идва до голяма степен и от самотата й- липса на партньор, семейство, според мен.

Не искам да ми се налага да влизам в болница, но ако трябва, бих предпочела всяка, но не българска.

Авторката е изпушила от работа дотам, че да стигне до лекар, няма никакъв социален живот и я лекуват като я принуждават да върши неща, които още я натоварват.
Живяла съм в чужбина на режима работа/чат/спане/работа/чат/спане, че да забогатявам. Това не е нормален живот и никакви пари и материални неща не могат да компенсират пропуснатите хубави моменти и емоции с близки и приятели, особено когато си млад. И с днешния си акъл никога не бих си го причинила отново да мина през тая самота и носталгия.
Човек трябва да намира баланса във всичко и да живее така както му харесва на него, а не както някой си е казал че е правилно.
При всичките кусури на държавата на много хора живота в България им допада повече от този навън и авторката ако иска да разбере дали и за нея ще е така единствения начин е да провери сама. Защото никой не е в нейните обувки и само тя си знае какво ѝ е нужно, за да се чувства добре.

Напълно съм съгласна със Stalin, само че при мен беше обратно. Това, като социален и професионален живот тук, никога точно нямаше да го имам в България. Отнема време и не е лесно, но се постига. Ролите винаги може да са ривърсвани.

Аз пък не знам защо се бърка гастърбайтерството с установяването да живееш в дадена чужбина. Работа- чат- сън- работа- чат- сън е ежедневието на редовия гастербайтер. Моето що не е такова?! Аз съм се установила тук, имам кръг от приятели и познати, чатя си с останалите в Бг, вися у форума, но между всичкото това живея нормален живот- ходя на кино, излизам по заведения, виждам се с приятели, пътувам, ходя на почивка.

Добре де. И като и кажете как вие нямате и помен от бърнаут в средата в която живеете какво искате да и кажете? Че няма хора в страната в която живеете , но движещи се в други среди и професии , които да имат бърнаут? Че това не е познато състояние там където живеете? Зависи от толкова много неща.