Грешна диагноза съсипа живота ми!

Публикувана: 13 дек. 2006, 22:54 ч.
Последно мнение: 17 ян. 2007, 15:15 ч.

14 322
53

Гост

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво е общото между публикациите във форума?
Какви са основните теми, обсъждани във форума?
Какви са основните проблеми, които се посочват в публикациите?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво е общото между публикациите във форума?
  
  Публикациите във форума се фокусират върху личните преживявания на родители, които са се сблъсквали с грешни или тежки лекарски диагнози. Те изразяват разочарование от отношението на лекарите при съобщаването на подобни диагнози и споделят своите истории, които включват стрес, безпокойство и разочарование.
- Какви са основните теми, обсъждани във форума?
  
  Основните теми, обсъждани във форума, включват лични преживявания на родители, които са получили грешни или тежки медицински диагнози. Форумът също така разглежда начина, по който лекарите съобщават подобни диагнози и какво е подходящото поведение в такива ситуации.
- Какви са основните проблеми, които се посочват в публикациите?
  
  Основните проблеми, които се посочват в публикациите, включват неправилни или тежки диагнози от страна на лекарите, липса на съпричастност и разбиране от страна на лекарите при съобщаване на подобни диагнози и стрес, разочарование и безпокойство сред родителите поради тези ситуации.
- Какви са различните мнения на участниците във форума?

Гост

13 дек. 2006, 22:54 ч.

здравейте преди 3 години детето ми беш на годинка и 3 месеца но все още не можеше да ходи стабилно.кат всяка майка аз се притесних и споделих своет притеснение с моя личен лекар,той ми даде направление за невролог и ме прати в клиника "детско здраве" та попаднах на др. димитрина христова.тя прегледа детето ми и каза че има за какво да се притеснявам и реши да му направи кръвно изследване.след 2 или 3 дена отидохме за резултати,прие ме друга докторка която не беше невролог но не си спомням името и.тя ме помоли да изчакам и излезе от стаята,след малко се върна доста притеснена и ми каза че детето ми има серьозно заболяване.тогава аз станах и тръгнах към кабинета на др.христова.срещнахме се в коридора на болницата,оше там тя започна да ми обяснява колко е серьозен проблема.беше на 2 пръста разстояние от лицето ми и крещеше ,чедетето ми има прогресивна мускулна дистрофия "дюшен" като стане на 4 годинки ще седне в инвалидна количка,а на 20 ще умре.също така ми каза че като забременея втори път трябва да си направя генно изследване за да не раждам повче некачествени деца -"ясно ли ти е"?!.главата ми се завъртя и аз загубих съзнание.когато се осъзнах тя продължи да ми крещи и ми каза да не изстерясвам зашото от тук нататък нещата ще станат много серьозни и аз трябва да съм силна.цялата тази сцена се разиграва в коридора на болницата пред всички пациенти и лекари,и най лошото беше че когато на мен ми прилоша никой от така нареченита "лекари" не ми помогнаха дори с една чаша вода.др христова ми даде направление за др. литвиненко който работи в детски център до военна болница.когат отидохме при него
той ни посрещна на входа,хвана детето ми за ръка и го поведе по стълбите.още качвайки ги той каза -"да наистина това е прогресивна мускулна дистрофия".с това едно изречение той смаза всички мой надежди.влязохме в някакво предверие,седнахме той продължи да наблюдава детето ми как се движи без да направи физически преглед и каза на сестрата че това е 100% дюшен.прие го в болницата за изследвания,взеха ни кръв на него му направиха някакво изследване с игли в мускулите.на втория ден от престоя му в болницата дойде някаква рехабилитаторка и ни качи на втория етаж за да ми покаже как да го раздвижвам.беше се надвесила над него и каза-"горкото дете,язък за хубавото момченце", веднага след това ми обясни че има частен кабинет във който трябва да водя детето си на рехабилитация.тогава каточели в мен нещо се съвзе,грабнах си детето и без да се обадя на някой напуснах болницата.когато се прибрахме мъжът ми реши на другия ден да отидем и да вземем епикризата,но за съжаление не ни я дадоха.след време аз разбрах ,че др.литвиненко и др.христова работят заедно.детето ми в момента е на 5г. , тича като щуро без да спре,проблема се оказа ,че има плоскостъпие.откакто носи ортопедични стелки няма проблем.детето ми не помни нищо за моя радост , но нанесената ми психическа травма остава завинаги.

П.С.

споделям това свое преживяване с вас с надеждата да ви предпазя от подобни КОШМАРНИ преживявания.