Винаги е бил така, от най-ранна бебешка възраст. Всичко сме опитвали, някои прийоми - с временен и условен резултат. На годинка беше с анемия, след 3-месечно лечение хемоглобинът се нормализира, но отношението към храната остана. Наскоро пак изследвахме хемоглобин - в норма.
Личната лекарка вдига ръце - имало такива деца казва, изписвала е витамини и сироп за апетит - без ефект.
Всеки ден е борба да хапне повече. Дава вид да се отвращава от определени, от много храни. Готвено, месо, картофи, супа - всичко това едва ли не го отвращава. Ако е гладен, ще яде хляб, кисело мляко, краставица, но така не се живее. В общия случай просто казва, че не е гладен. Вафли, снаксове вкъщи не се държат и не се купуват. Роднини са подарявали по повод шоколадчета разни. Крия ги по гардеробите, защото на няколко пъти намирах под възглавницата му опаковки.
Понякога се оплаква от болки в крака, в единия, в двата, по цялата дължина на крака. Личната казва - болки на растежа. Будел ме е през нощта, че го боляло. За мен лично това дете е недохранено. Често се оказва, че по-малкият му брат е ял повече от него на хранене.
Сега си давам сметка, че като бебе той не спеше, радвах се ако ми се събират общо 4-5 часа сън на денонощие. Говорим за първите 6 месеца. И като добавим нервния и сприхав характер. Всичко това сега си го обяснявам с гладуване. Не че не съм го кърмила на поискване денонощно и все е наддавал в някаква норма, макар и долна граница, но ето го резултатът.