Аборт по желание и желание за дете

  • 7 418
  • 168
Здравейте,

Пиша по една много болезнена тема за мен.
На 22 години като бях млада направих аборт по желание. Майката на бащата не искаше дете, щях да съм самотен родител.Сега съм на 36. Много съжалявам за решението си,но не мога да върна времето назад. Бих посъветвала всички бъдещи майки... Да внимават с решенията си.. защото те са за цял живот.
Много ми е тъжно за моето ангелче.. но го няма вече. С годините развих психически проблеми. Бях и в психиатрия замалко. Вече не съм толкова млада.. имам повишени кг заради антидепресантите, които взимам. Отделно и понякога ми се появява депресия, тревожност... Ходя на гинеколог, имам и кисти ,преддиабет.
Нямам мъж до себе си от много години. Просто така се стекоха нещата. Не допуснах друг до себе си. Много бих искала да имам дете, семейство, това ми е мечтата. Но пък и не работя заради състоянията си и псих проблеми. Сега ще се опитвам наново да си търся работа дори почасова.. живея с баща ми.. той е възрастен и болен. Един ден той ще отлети.. там на небето.. брат ми е женен, има си дете, да е живо и здраво...и оставам сама. Много ми е тежко. Имах мечти.. за сватба, за пеленаче.. и за кариерно развитие.. но, всичко се сгромоляса. Сега нз дали ще свържем двата края с дете,.. но много бих искала да имам. Нз и дали вече физически е възможно с моите проблеми и заболявания.
Моля ви за съвет.. и да ми помогнете.
Аз съм една осъзнала се жена.. на късна възраст. Благодаря ви.
Виж целия пост
# 1
Много трудно е да те посъветваме, варианти много.
Понякога в живота някои ситуации се повтарят, в твоя случай -отказала си се да бъдеш самотен родител, и сега си пак пред тази дилема. Може това да е твоето.

Оправи си психичните проблеми  и ще отслабнеш, и мъж може да дойде в живота ти, и ще забременееш.

Не си стара на 36. Много хора правят кариера до 40г и чак след това им идва музата за деца.
Виж целия пост
# 2
Благодаря много за отговора.
Да, отказах се... Но сега да бъда самотен родител не ми пречи... В смисъл осъзнала съм вече ценността на децата и никога не бих взела решение като това на младини.

Имам минимални финансови средства, имам база, собствено жилище, баща ми, въпреки,че е болен, все още може да помага.

Въпроса е,че не знам на кого да се доверя. За мъж имам предвид. Не искам да бъде просто така, защото съм сама и айде давай.. дете. Ако въобще стане, заради заболяванията ми.
Не знам кой може да ме търпи и да работи, защото това дете се нуждае от издръжка също. Аз съм непостоянна в работа, защото понякога ме хващат кризи. Но ги лекувам. Сега съм добре.

Много искам да си имам дете. Това ми е мечта. А също и да поработвам нещо.
Виж целия пост
# 3
Аз ще ти дам един по-странен съвет. Осинови си куче. И животът ти може да се промени тотално.
Виж целия пост
# 4
Съжалявам, че го казвам, но ти си зациклила на момента от живота си, когато си направила тоя аборт и отказваш да продължиш напред. Една не малка част от живота ти вече е минала в терзания и самосъжаление, не те виждам психически способна да гледаш дете. И в целия ти пост прозира не само назидание към жените, дръзнали видиш ли да изберат аборта, а и категорична капитулация, нежелание да си помогнеш сама и да продължиш да живееш. На 36 не си престаряла, аз родих детето си на около 35, мои приятелки около мен - на по 40 и 40+. Последният влак не е тръгнал още, но ти си се предала, това е. Помогни си сама.

П.п. И не чети конско на доброволно абортиралите. Не е правилно.
Виж целия пост
# 5
Аз ще ти дам един по-странен съвет. Осинови си куче. И животът ти може да се промени тотално.
Много мразя да чета такива съвети!
Кучето не е лепенка да си сложиш на раната и всичко да е ок.
Кучето е огромна отговорност за следващите 10-15 години.
Ще може ли да се грижи за него както заслужава, не е само гушкане и парче хляб. Кой ще го разхожда в жега, дъжд ,студ и сняг? От къде пари за храна, ваксини, обезпаразитяване и вет след като тя не работи ?
Вземи си куче, всичките проблеми така се решават....
Виж целия пост
# 6
А за детето кой ще се грижи? То също е голяма отговорност за поне 18 години.
Като я хванат кризите, може да не отиде на работа. А детето кой ще погледне?
Като не ходи на работа, няма да има заплата. Детето с какво ще го гледа? Храна, дрехи, играчки, куп други разходи, които с годините все ще нарастват?
Проблемът не е, че ще бъде самотен родител, а че няма да бъде пълноценен такъв.
За мен желанието за дете в тази ситуация е много егоистично, а поощряването от странични хора – неразумно.
Виж целия пост
# 7
Що
м майката решава проблемите, добре че си се отървала.
Виж целия пост
# 8
Аз ще ти дам един по-странен съвет. Осинови си куче. И животът ти може да се промени тотално.
Много мразя да чета такива съвети!
Кучето не е лепенка да си сложиш на раната и всичко да е ок.
Кучето е огромна отговорност за следващите 10-15 години.
Ще може ли да се грижи за него както заслужава, не е само гушкане и парче хляб. Кой ще го разхожда в жега, дъжд ,студ и сняг? От къде пари за храна, ваксини, обезпаразитяване и вет след като тя не работи ?
Вземи си куче, всичките проблеми така се решават....
Хубави въпроси. Wink Капиш? Иначе, гарантирам, че мин. 50% от тези, които вижда като проблеми, ще ѝ се разрешат, ако си осинови куче. Simple Smile
Виж целия пост
# 9
Прави сте... Психологически не съм готова за дете,но.. надали някога ще бъда. Така,че това за подходящия момент е изтъркана фраза, защото няма такъв.
Иначе за финансовата част.. аз мога да помагам.. но само малко. В смисъл 300-400 лв е моя доход, но има и пенсия от баща ми. Не знам дали тези пари стигат. Ако се захвана с работа,дори и почасова.. могат да станат повече.
Проблемът е и друг и нз дали тук ще ме разберат. Панирам се от бременност (както и работа). В смисъл... Неспокойно ми е, тревожна съм.. нз и дали съм способна да износя и родя здраво дете.. от там и грижите разбира се, но за тях не се притеснявам толкова, колкото за самата бременност.
Нз и дали мога да намеря мъж, който да ме търпи (в тези състояния) и да ми помага.. финансово, физически, когато се налага. Иначе аз домакинска работа мога да върша и я върша. Но за другите неща съм по-боса.
Виж целия пост
# 10
Работи с психолога или лекаря, както си станала тревожна, има си начин да ти помогнат да не си вече такава, да станеш щастлива и да се радваш на живота, да спреш лекарствата като станеш стабилна.
След това мъжете сами ще те потърсят, намери си партньор и част от финансовите проблеми ще се разрешат сами. Когато двама имат доходи е по-добре за детето. Да не говорим , че е добре да си има и баща. За износване на бремеността ще ти помогнат пак психолозите. Като вземеш мерки всичко ще бъде наред.
Работи върху себе си.
По друг начин също е възможно, но е много по-трудно, представи си, че си осиновила дете  и започнеш да го гледаш, ти като срещнеш първите проблеми, тревожността ще се засили още.
Виж целия пост
# 11
Съжалявам, но до голяма степен сама си виновна за състоянието си. Наистина си зациклила на 22, когато си абортирала и сега още живееш в миналото. Не знам какво значи "майката на бащата не искаше дете". Свекървата не е искала дете и тя е взела решението вместо теб? Не вярвам да те е завела в болницата с пистолет, опрян в челото.

Приеми, че не можеш да виниш другите, за собствените си решения.

На 36 не си престаряла, но си неспособна към момента да си родител. Това, че се оплакваш толкова много, това, че си млада, а не работиш, нямаш мъж до себе си. Поправими неща, но сама трябва да се хванеш и да излезеш от дупката. Очакваш да срещнеш мъж, който да те издържа, да ти направи дете и да ти оправи живота? Не става така.

Баща ти жив и здрав да е, няма да е вечен. Не си прави сметки с неговата пенсия. Ти и да нямаш деца, ако баща ти го няма, как ще живееш?

Виж целия пост
# 12
Моят съвет е да се погрижиш първо за здравето и работата и да не се фиксираш върху идеята за дете. Идеята да го отглеждаш с чужда пенсия (особено и като единствен родител) е малко сметка без кръчмар.
Виж целия пост
# 13
curse, прочетох старите ти теми. Години наред фиксации върху някакви абсурдни връзки, сега ново 20 - дете.
Трябва да работиш над психологическото ти състояние с психолог, психиатър. Нито мъже, нито деца ще ти решат проблемите.
Виж целия пост
# 14
Не, не си осъзнала се жена.
С риск пак да наскачат, че се рита падналият - според мене си удобно заседнала в блатцето си с нула отговорности и даже насила да те карат, няма да излезеш оттам, пък какво остава за доброволно.
Семейство и деца не се обгрижват с фантазии и мечти. По-добре гледай себе си и удобството си и зарежи тия мечтания за бели рокли и пеленачета, най-добронамерено го казвам.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия