Родени през 🐟☀АВГУСТ 🦜🏖 (Тема 5)

  • 17 090
  • 746
# 60
Ние с брат ми имахме 11г разлика. Много се търсехме и се обичаме, връзката помежду ни беше силна, но чак като станах 7-8 клас. Живеехме заедно десет години сами. Много обичаше баткото, сега и с бебето щеше да е същото, ама уви. Както и да е, да не навлизам в тази тема.
Аз приключих ражданията, отчела съм се и на държавата. Две са ни напълно достатъчни, дори и чисто финансово да говорим. Отделно, че втората бременност беше ужас и не бих потретила. Въпреки че сега като знам, че няма да имам повече бебе, толкова ми е bittersweet като прибирам дрехи и неща за новородено 😔 но, не, силна съм. Няма да се подам 🤣
Виж целия пост
# 61
Ох, аз ще стана на 40 през май. Често като гледам бебето и си казвам, че имам бебе за последен път и ми става някак мъчно. Между двете ми момичета разликата е 7 години, но още като бременна повтарях на каката, че сестра й ще обича най-много нея на света. Тя има брат на 22 години от първия брак на баща си, поддържат връзка, защото момчето е достатъчно голямо и има характер на херувим небесен, той я търси, звъни на майкито, интересува се как е и когато са заедно я забавлява много. С брат ми имаме 6 години разлика, всеки си има живот и въпреки, че сме близо, не се виждаме често, той е виждал бебето само на изписването, все няма време. И въпреки всичко, това не ми тежи, защото знам къде е и какъв е, винаги до мен и цял живот опора.
Виж целия пост
# 62
Ven4e и аз така казвах на голямата и все още й го казвам. Ами то бебето като я види и грейва. Много й се радва.
Еха можеше да си направим още една група ако забременеем пак по едно и също време хаха...
Аз мразя да съм бременна - не знам защо, но не ми е най- хубав период. А и като знам това раждане....ама пък бебчета обичам многоооо
Неизвестна страдаш.....едва ли думите могат да намалят болката ти. Много сили ти желая за да е по- леко ежедневието ти поне.
Виж целия пост
# 63
Аз винаги съм искала да имам голямо семейство. Имам две сестри и сме доста близки. Като най-малка съм и отгледана от тях или по точно от средната ми сестра. Разликата ни е 10год с голямата,а със средната 7 години. Въпреки че не живеем една до друга поддържаме връзка и ако не се чуваме всеки ден,то е през ден,два. Синът ми е от друг мъж,но много добре прие бебето. Може би защото е голям и няма ревности и драми. Много ми помага,гледа я и с каквото може винаги се включва.Мисля че съм все още млада и имам време за още едно. Чисто финансово не мисля,че сме Ок,но ако чаках да станем,то трябваше да не раждам и Пламена. Смятам че живеем добре. Не съм лишила от нищо децата си,но нас да. Случва се да се лишим от нещо си за да има за тях. Въпреки че сме на квартира водим един доста добър начин на живот. Смятам че и с още едно дете ще се справим,стига да стане☺Моята втора бременност не беше никак лека,но бих го изтърпяла още веднъж в името на това да бъда майка за трети път☺Не ми  фикс идея,ако стане стане,ако ли не ще се радвам на двете деца,които имам☺
Виж целия пост
# 64
Хора, баби и дядовци колко често виждат бебчетата ви?(говоря за тези, които са от един и същи град)
Искам да разбера аз ли греша или вече нещата излизат извън контрол..
Майката на ММ последно гледа малкият миналата седмица май (когато писах за прословутата случка с памперса), преди това идваха предходната седмица с дядото. Вчера без ММ да ми каже, разбрах, че от предходният ден решават, без да ги поканим, че ще идват вкъщи. ММ измисля оправдание, при което те започват да драматизират, че вече се примирили, че няма да го виждат и да продължават да нахалстват. Дори питат, като не може днес, утре сутринта ще дойдем, когато ММ е на работа и аз съм сама с малкият.. Това според вас нормално ли е? Не е риторичен въпрос, аз нямам толкова опит със свекъри и прочие. Все още съм на 25 години.

За мен 2 седмици не са много време, леля ми, която ме е гледала колкото мама не го е виждала почти два месеца вече, така не ми е говорила, разбира, че когато сме свободни ще отидем, не се сърди, не определя кога ще ми идва на гости..

Още повече, мен ме притесняват и зимните месеци, има грип, настинки, не искам да събирам малкият с много хора..

Майката на ММ не е виждала малкият една седмица, а баща му две.. Аз не мисля, че е много, но питам и вас, както казах нямам много опит с такива отношения.
Виж целия пост
# 65
Аз съм едно дете. Част от доводите ми лично пред себе си да не исках 2ро е, че всичките ми приятели с брат или сестра са в ужасни отношения и видно деление от родителите. Мм също има брат и при тях много си личи.
После размислих, като отраснал малко каката. Хем се радвах, че е голяма приключили сме всички бебешки периоди, върнахме се към нормален начин на живот. Започнахме да ходим пак на повече почивки и те наистина бяха такива, а не да стърча в някой детски кът, като идиот и тн и тн. Та в крайна места се реших на 2ро.
Интересно ми е тези, които имате брат или сестра, какво точно имате в предвид, че родителите ви не са се постарали да сте близки? И какво бихте направили вие? За вас как се засилва връзката?
Виж целия пост
# 66
Свекърите идват веднъж или два пъти в седмицата вечер за по час-два. Напоследък гледам предимно да им казват да се занимават с него, че проявява силна ревност. Моите родители идват два пъти в месеца в петэк и в неделя сутрин тръгват, живеят на 200+ км.
Виж целия пост
# 67
Свъкърва нямам. Почина точно като се запознахме с мъжа ми. Майка ми последно е виждала малката на погачата. Живее в Ямбол,на 20 км от нас😏Леля ми която много ми помагаше с отглеждането на синът ми последно видя малката преди месец,но има заведение в едно Сливенско село и е ангажирана с него☺Сестра ми и тя работи по 12 часа в Ямбол и я видя миналия месец последно,а другата ми сестричка е в Германия,но по месинджъра се виждаме всяка седмица☺
Виж целия пост
# 68
Добре де, така драма няма според мен чак. Вие какво мислите?

Техните гостувания са ми доста ангажиращи. Винаги чистя преди това, трябва и нещо да км сервирам. Отделно, колкото и грубо да прозвучи, не се сещат кога да си тръгнат.. Стоят с часове наред, аз не мога да мръдна. Не предупреждават кога идват, последният път ме хванаха по гащи 😂.
Не знам, може аз да не съм права. Не съм възпитана така, в моето семейство никога не се е процедирало така. От моите роднини никой не е нахалствал, също много го обичат малкия, искат да го гледат, но знаят, чв когато имаме време ходим или ги викаме..
Допускам, че просто сме възпитани по различен начин явно. Аз мога да кажа, съм доста тактичен човек, не бих си позволила да поставя някой в такава ситуация..
Виж целия пост
# 69
I.skela при нас има такова видно разделение. Майка ми не се усеща и на всички вече им е ясно, че отношението й към малкия ми брат (с който имам 12 г разлика, той сега е на 18г) е много по различно от това към мен и по големия ми брат, който е на 26г. С две думи ние сме утайките, за нищо не ставаме....

Мони, разбирам те, аз много ще дразня на това ама многоо. Майка ми много страда, че не го вижда често, живеят на 3 часа от нас. А свекърва ми си е в БГ. Бяха се научили всеки ден на камерата сутрин или следобед. След няколко дни осъзнах, че не си гледам детето и не му обръщам внимание за да го гледат те. Той се зомбира с тая камера и на светещ телефон дори на леглото, спира да се радва и да се занимава и гледа в телефона. Прекратих тези обаждания, колкото и да ми се сърдят. Сега е един път в седмицата.
Поговори с ММ да им обясни, ако ти не можеш, че така не става. И аз не искам да да но стоп, но главата ми. И в същото време никога няма да са лишени от това да му се радват и да бъдят баба и дядо. Всичко има граници. Трябва да се знае кога и как.
Виж целия пост
# 70
Свекърва ми докато са малки големите идваше всяка седмица поне по веднъж. Обажда се предварително да ме пита искам ли нещо. И ние ходим. Когато тръгнаха на градина (баткото) идваше всяка събота или неделя, че ММ не се сеща да идем. Обаче сега баткото като ходеше почивните дни не идва обаче лятото аз ходех с колата и малката и на обяд се прибирахме. Сега ММ беше в Турция няколко дни и заради варицелата на каката идваше всяка вечер и си тръгваше сутринта като заведа баткото на училище. Даже и храна ми носеше. Мойте родители не идват или идват 2 пъти в годината. За драмата там с баба ми и майка ми не ми се обяснява. Просто майка ми много я бива да си намира оправдания. Могат да дойдат за една вечер, но и двете са пълна драма. Ние ходим. Лятната ваканция баткото я изкара почти цялата там. Аз съм на мнение, че бабите могат да идват когато си искат, както и аз мога да отида когато си искам. Имам колежки, който не виждат внуците си, защото снахите им имат проблем с тях. Виждам колко тежко го преживяват. Решила съм, че независимо дали аз имам проблеми с бабите и дядовците те ще могат да виждат децата когато искат и децата ще ходят когато искат. Хубави, лоши те са им баби и дядовци. Не мога да си представя да лиша които и да било от внуците им.
Виж целия пост
# 71
Не мисля, че са полагали специални усилия, за да сме близки сега. Даже не бяха говорили с мен, че чакаме бебе и за мен беще огромна изненада появата му вкъщи. Като деца много се биехме, май че като повечето с братя и сестри. Но нашите никога не са взимали страна, оставяха ни да се разберем сами, не са ме карали да отстъпвам, защото съм по-голяма, разпределяха задачите според възрастта, например аз да пусна прахосмукачка, той да изхвърли боклука. Гласуваха ми доверие да го прибирам от градина и да му помагам с домашните. Мисля, че това, че сме намерили начин да оцелеем заедно под един покрив, да сме зависими и да разчитаме един на друг, че той е възпитан като истински мъж-закрилник, са факторите, които определят нашата близост сега. Мони, говори с мъжа си, да ги посъветва да се обаждат преди да дойдат. Аз много обичам гости, ама не когато домът ми е на вили и на могили. Иначе и преди го казах по темата, приемай ги често, за да могат да изградят връзка с внучето, защото после ще имаш повече нужда да ти помагат.
Виж целия пост
# 72
Мони, като чета, родителите на ТМ са си нагли. Трябва да се съобразят с теб - наистина е ангажиращо като идват гости - да оправиш, да сервираш, в същото време да хвърляш око и на бебчето какво го правят (мачкат и тормозят..) Ако те не разбират от дума, пробвай с мъжа ти - по-дискретно да им каже, че не е ок да идват у вас, когато им скимне. Поне това е моето виждане.

Искам и още едно дете, но сякаш ме е шубе да се реша още 🙂

Относно отношения брат-сетра: имам трима братя (двама доведени и един кръвен), те още не са виждали Йоанна.
Не се чуваме често. Поканила съм най-малкия ми брат на гости, но с неговата работа едва намира време, та ще видим как ще се случат нещата.

Edit: Малката джувка мина на 3-и дремки май.. От два дена. Ще видя как е днес 🙂 И яко бърбори на бебешки 😄
Виж целия пост
# 73
Аз съм едно дете, ММ има брат само по документи. Изобщо не се чуват, не че са скарани, просто имат нулева комуникация. Дори не получих поздравление за бебето от него при раждането. Той е супер лансиран от родителите му, то готвене, чистене, отгледаха му детето и така си го дондуркат на 40г. мъж.
При нас е друго, ние можем и сами и помощ не се предлага към нас под каквато и да е форма.
Никога не съм коментирала с ММ,че дори внуците си така разделят. Какво да го мисля, никой не избира родителите си. Няма да го поставям в позиция да избира мен или тях, или да настоявам нещо да говори с тях и т.н. Разбирателството ми с ММ е по-важно, пък и те са му родители, премълчавам заради него и така си живеем. Далеч от очите, далеч от нервната ми система 😂😂😂
Моите дават мило и драго за децата, имат страхотни отношения баба/дядо и внуче.
Надявам се да успеем да възпитаме и изградим добра и силна връзка между децата.
Виж целия пост
# 74
Moni темата с родителите е многоооо сложна, според мен приеми че са такива . Моите родители са така. Ние живеем в София те в Пазарджик, вече 13 години се обаждат че идват когато долу вратата на блока е заключена иначе разбирам че са тук като отворя вратата , и по време на секс са улучвали да дойдат, добре че беше заключено долу. Колко сме говорили и съм се карала само аз си знам. Нищо не действа

По темата с братята. Грешката на моите родители беше че избраха него а мен ме оставиха да живея сама в България 2 години. Може би и преди това е имало разделение. Заминаха да работят в Италия когато аз бях на 12, а той на 14. Когато той завърши училище го взеха в Италия при тях под предтекст да си изкара някой лев. Е 2 години си бях сама, с баба на 100 км от Мин която виждах 1 път в месеца. Тогава в мен нещо се пречупи, вярно че станах супер отговорна и решителна но и нямах вече нужда от тях
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия