Кремация

  • 3 330
  • 37
Здравейте. Днес почина майката на гаджето ми, бяхме си близки и с нея и с баща му. Въпроса ми е следния..ще я кремират, а аз не съм ходила на такова погребение. По нашия край (Ямболско) се спазват доста обичаи и ритуали, но не знам в София и то при кремиране как се процедира. Къде се прави..изпращане, носят ли се цветя. Притеснявам се да не направя нещо, което те не приемат за добре, не че в такава ситуация някой ще гледа точно мен, но ще се радвам ако някой знае малко повече или е бил на такова погребение да сподели как се процедира.
Виж целия пост
# 1
Прави се опело в църква и или граждански ритуал в зала. Това ще ти го кажат близките.  Носят се цветя, свещи е продават на място или се осигуряват от близките. Подава се храна и напитки в зала по преценка на близките.
Виж целия пост
# 2
Точно какво ще се прави си решават близките, ти следваш техните решения.  Не, че няма правила, но никое не е задължително, а и всяко семейство си има свои правила и свои виждания. Принципно е възможно да няма и съвсем нищо.
Но обичайно починалият се слага в зала за прощаване зад витрина, където близките могат да се простят с него. После го карат с катафалка до църквата и от там в крематориума вече без свидетели.
Цветя в църквата, никой няма да те упрекне, че носиш цветя. Само гледай да са четен брой.
Виж целия пост
# 3
Съболезнования.

Носи цветя четен брой. Като ти дават подавка (кутия с храна) не отказваш, взимаш и казваш “Бог да прости”.
Виж целия пост
# 4
Тоест преди кремацията, се прощават с нея пак положена в ковчег и се носят цветя..и после кремацията колко време трае, след колко време ще я занесат на гробищата?
Казаха че е искала да я погребат при майка и, но не са минали 9 години от смърта и и за това не може да се разкоапва гроба, за това ще я кремират и сложат там.
 
Точно какво ще се прави си решават близките, ти следваш техните решения.  Не, че няма правила, но никое не е задължително, а и всяко семейство си има свои правила и свои виждания. Принципно е възможно да няма и съвсем нищо.
Но обичайно починалият се слага в зала за прощаване зад витрина, където близките могат да се простят с него. После го карат с катафалка до църквата и от там в крематориума вече без свидетели.
Цветя в църквата, никой няма да те упрекне, че носиш цветя. Само гледай да са четен брой.
Виж целия пост
# 5
Тоест преди кремацията, се прощават с нея пак положена в ковчег и се носят цветя..и после кремацията колко време трае, след колко време ще я занесат на гробищата?
Казаха че е искала да я погребат при майка и, но не са минали 9 години от смърта и и за това не може да се разкоапва гроба, за това ще я кремират и сложат там.


От вземането на ковчега за кремация до предаването на урната минават десетина дни, може и седмица. От там нататък човек може или да положи урната в колумбарий или да си я вземе и да прави с нея каквото иска - да си я държи вкъщи, да закопае праха или цялата урна в гроба, да разпръсне праха в морето... Това правило за 9 години важи за ново погребение, но никой никого не спира да разкопава гроба за да сади растения или за реконструкция. Не е нужно прахът/урната да се закопават на 2 метра все пак. Тоест никого не питате и според мен прахът се разпръсква над гроба или се заравя в плитък изкоп и толкова.
Виж целия пост
# 6
Колко време отнема кремацията зависи от това колко е натоварен крематориума. В София чакахме 2 седмици за кремация на татко. Другото го е обяснила вече ЧС.
Виж целия пост
# 7
Aми туко що ми каза, че няма нужда и аз да ходя щели да са той баща му и няколко нейни колежки...за мен е много странно, но те се и държат странно..гледат си телевизор, пуснаха си мач. Не знам по какви традиции се водят, но съм в лек шок.
Тоест преди кремацията, се прощават с нея пак положена в ковчег и се носят цветя..и после кремацията колко време трае, след колко време ще я занесат на гробищата?
Казаха че е искала да я погребат при майка и, но не са минали 9 години от смърта и и за това не може да се разкоапва гроба, за това ще я кремират и сложат там.


От вземането на ковчега за кремация до предаването на урната минават десетина дни, може и седмица. От там нататък човек може или да положи урната в колумбарий или да си я вземе и да прави с нея каквото иска - да си я държи вкъщи, да закопае праха или цялата урна в гроба, да разпръсне праха в морето... Това правило за 9 години важи за ново погребение, но никой никого не спира да разкопава гроба за да сади растения или за реконструкция. Не е нужно прахът/урната да се закопават на 2 метра все пак. Тоест никого не питате и според мен прахът се разпръсква над гроба или се заравя в плитък изкоп и толкова.
Виж целия пост
# 8
Зависи от много неща. Понякога смъртта не е неочаквана и хората свикват с идеята. Още повече ако умира възрастен човек това си е природен закон, а не трагедия. А и според мен е по-добре човек да си отиде достойно, отколкото да се мъчи в тежест и на околните, и в позорна безпомощност. Отделно не всички хора са силно емоционални. Аз се моля за себе си за достойна смърт, а не да ми сменят памперсите или да не знам на кой свят съм.
Пък за това, че искат да са само те в най-тесен кръг, също ги разбирам. И не говоря наизуст, от скорошен опит говоря. Изключително неприятни са ми масовите сбирки по погребения на роднини, които иначе няма никога да се видят.
Виж целия пост
# 9
Добре де ама ние живеем врата до врата, всички празнизи и рожденни дни сме прекарвали с тях, това лято бяхме на море заедно. Майка му беше на легло, болна от рак (мисля че беше нещо свързано с черния дроб) дори и тогава не споделяха много. Те по принцип не са от най споделящите, но се чувствах кофти, че не ми се казва нищо.  Тук вече навлизам в друга тема, но просто се чувствам все едно съм никоя..да не сме женени ама все пак..иначе отношението им към мен е много добро.
Не знам дали да настоявам да отида или..
Зависи от много неща. Понякога смъртта не е неочаквана и хората свикват с идеята. Още повече ако умира възрастен човек това си е природен закон, а не трагедия. А и според мен е по-добре човек да си отиде достойно, отколкото да се мъчи в тежест и на околните и в позорна безпомощност. Отделно не всички хора са силно емоционални. Аз се моля за себе си за достойна смърт, а не да ми сменят памперсите или да не знам на кой свят съм.
Пък за това, че искат да са само те в най-тесен кръг, също ги разбирам. И не говоря наизуст, от скорошен опит говоря. Изключително неприятни са ми масовите сбирки по погребения на роднини, които иначе няма никога да се видят.
Виж целия пост
# 10
Естествено, че няма да настояваш. Това си е тяхно семейно право. И не виждам защо се впрягаш, приеми, че хората са различни.
Виж целия пост
# 11
Щом са ти казали,че няма нужда да ходиш, няма да отидеш.Даваш им цветя и два лева за свещ и толкова.
Виж целия пост
# 12
Като са ти казали, че няма нужда, недей. Може да искат да те предпазят, някои хора се разстройват много при вида на мъртвец. Не е страшно, просто е травмиращо ако си чувствителен.

Явно смъртта не е изненадваща, предвид болестта.

Не го приемай лично, загубата на родител е нещо много стресиращо, от опит ти казвам.
Виж целия пост
# 13
Moже мъжете да не знаят какви са ритуалите. Като се замисля, по възрастните жени с опит ги казват , организират и помагат на по-младите и незнаещите за погребенията. Ако искаш да присъстваш, можеш да попиташ дали може да присъстваш. Ако ти откажат, не настоявай.
Виж целия пост
# 14
Относно гледането на мача..точно преди 7 дена погребахме баща ми. И вечерта си пуснахме Фермата, защото всеки път като си затворех очите виждах трупа в ковчега и ужаса, който изпитах като го видях така. Така че се  поспри с шока и ужаса от това, че  са си пуснали мач!!! Явно не знаеш какво им е в душите и ума, а коментарите ти са грозни. Отделно какво се натискаш да ходиш на погребение, не е особено забавно, да знаеш. Недей да настояваш и да го играеш  обидена.. така са си решили!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия